03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...

What if we turn into a speck of dust?
What if we live beneath the trust?
What if we doing the same mistakes?
What if we hurt each other no matter what it takes?
What if the afterlife just don't exist? ...

– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...

Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя, ...

нека човекът
е БОГОпроява и
БОГОпрослава

Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата, ...

Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам – ...

Върви си момче, не припарвай до мене
Какво, да не мислиш, че някак ми дреме
Не виждаш ли в мене това безразличие
към твоето минало, безплътно величие.
Какво не разбра, какво не дочете ...

Пътеките намирам,
сърцето си разбирам –
без теб е празно, празно е!
Във хората се взирам,
но тебе не намирам – ...

На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...

Пожелавам си остров спокоен,
по средата на нищото, там
да намеря убежище свое
и дали ще се върна не знам!
Ще си взема със мене Забрава, ...

КРЪВ
Капчица по капчица живот,
ще дадеш ли днес,
за да живее някой утре?
Ще дариш ли кръв, от своето сърце, ...

На майка ми
В просъница бяла незнайно дихание
събужда заспалия Бряг.
След тихо очакване Бризът-изгнаник
завихря се в шеметен бяг. ...

> Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
> Еклесиаст
Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна. ...

Някъде някой си плаче,
потънал във свойте мечти,
рисувайки нощни портрети
на нечии любими очи.
Някъде някой си чака ...

Демонът в къщата ти влезе през комина,
сгушен е в ъгъла, ей там.
Черната му сянка днес не те отмина
и ще си тръгне ли, не знам.
Тихичко се скрива в твоя дреха, ...

Целувам те и заблуждавам се
Мислех си, че съм се влюбила в прекрасно момче, илюзия оказа се
Любов беше, но само от моя страна,ти се беше влюбил в друга.
Мислех си че си друг, но ти се оказа боклук.
Защо ли отделих от ценното си време, само за да бъда с тебе? ...

Недей пали излишни светлини!
Във тъмното се крият пеперуди.
Тъгата е без сянка, не боли,
заспват в тишината ми заблуди.
Наоколо си. Сещам аромат ...

Е най-после, свърши се със тоз дванадесети клас!
Дванадесет години все се учим уж,
ама пък таз последната все едно са всичките над нас .
Като почнеш: изпити, матури и всички искат да ни правят туш.
Но не е важното, че свършва, той края ...

Глава трета.Битките на Скорпиона
...И един ден Сияна вече я нямаше...
Стана неузнаваема. Шията й беше обезобразена от пакети лимфни възли, лицето й отслабна, очите й бяха заградени от тъмни кръгове. Дишаше трудно, единият й бял дроб изключи. Имаше течност в корема и подкожни кръвоизливи. Косата й се ...

Да, живеем във века на информационния бум, но се давим в дезинформация и популизъм... недокоснали нито веднъж мъдростта, неопознали реалността извън умовете ни, вярвайки си, че всичко знаем и, че всичко ни е ясно! "Плуваме" в информация и демагогия, но не и в знание и мъдрост!!!

КЭЧ. Квартирно-эксплуатационная часть десантной дивизии, расквартированная вдоль большой реки и множества озёр по всей богатой буджакской степи, обеспечивала назначение тылового быта отборным офицерам главного вида советских войск. Особенно жёны офицеров нуждались в такой важной службе, что выполнял ...

Там на хълма изгоря
малка плачеща звезда,
що из цялото небе
бе единствена сама,
за да бди над теб, дете, ...

Все по-често тъй ми се мълчи,
а пък да говоря все се уча.
Преданост в две кучешки очи.
В другия живот ще бъда куче.
0 ...

Положи залезът червена длан
по върховете уморени.
Денят отстъпи замечтан
край мълчаливите морени.
Припадна вечерната тишина ...

Морска сирена приседна до мене.
Боже, каква красота!
Коси разпилени, очите - засмени,
А устата - мечта!
Гласът ѝ като морски бриз, ...

ТОВА е ТЯ !
Щурецът уморен заспива,
роса е блеснала в тревата,
птича песен се разлива,
навред разпуква се зората. ...

Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А зад тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла ...

Хемус* - старият баща мълчи,
а сърцето му се къса и гори.
Братец** млад на Север се топи,
а на Юг сестрица*** му тъжи.
Че не могат да се срещнат двама. ...

Толкова банални оправдания!
Вярвай ми, не искам да ги чувам!
По-добре мълчи и в колебания
сам боли - аз няма да робувам
на страха да скоча в неизвестното! ...

ОБЕДИНЕНИЕТО
Хиляди жертви се дадоха,
за да я има България.
Хиляди сърцата си раздаваха
за Обединена България. ...

В МОЯТА ГРАДИНА
Аз цял ден бях във моята градина,
работих къртовски, за миг ни спрях!
И спрях щом слънцето отмина,
щом всичките лехички окопах! ...

> Няма тука никаква планета. И никога не е имало. Това е гравитационен колапс. Купол огънато пространство около колабирала звезда.
>
> Евгени Гуляковски "Дългият изгрев на Енна"
>
> ...

(На мястото на празните тирета, поставете двусрично име на антиПриятел, повторено два пъти)
Ех, _ _ _ _, _ _ _ _ знам ги аз такива –
"наивни и смирени" хитреци.
„Заспал вулкан“, готов да те залива,
щом хора покрай него са дошли. ...

Завъртя ни животът във танц
на високото било от грижи.
Своенравен, взискателен франц,
сменя бързо мелодия, стъпки.
На ухото ни нещо говори ...

Темата е особено интересна и бих казал вечно актуална. Защото всеки, който се наслаждава на нечие творчество, независимо от степента на духовност, която влага в този акт, е по същество консуматор, пък дори и с идеална цел. Ала простата истина е, че между нас - консуматорите и негово величество творе ...