В латинска сентенция се твърди, че „историята е учителка на живота“. Тя ни дава знанието, от което се нуждаем, за да разберем кои сме били, кои сме и какво бъдеще бихме могли да очакваме. Върху нейните плещи се крепят основите на живота ни, базиран на интелект и вечен стремеж към информираност.
Субе ...

Здравей, Септември! Добре си дошъл! След горещият Август, в теб има „ Р ”. Обещаваш прохлада, пъстрота, изобилие... Обещаваш награди за всяко усилие! Имам нужда от твойта лежерност. Да позабавя, да премисля и тогава да действам! От прекрасните багри около мен се нуждая. От уюта и охолството ти! От о ...

В кръга на моето отиване
някак си се връщам неусетно.
По пътя има падане и спиране
и още много, много нещо.
Има полет, който свършва в драките ...

ПРЪСТЕНА
Захфърлен е годежният пръстен.
Ценният камък, от мъка, потъмня.
Черни сажди в него се пръснаха -
останки от пламъка на любовта. ...

Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти.
Самотна луната изгубила звездите, ...

И вече никак не е важно,
кой всъщност в тоя град живее.
Прозвънват ниските етажи,
а тротоарите немеят.
Бях тук. И бях различна.бБяла. ...

Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...

Допивам второ питие.
(Ирландците разбират от уиски).
Със две цигари за мезе,
докато, ей така ми
липсваш... ...

Коя е Соня ли? Соня е или по-точно беше нашата кобилка. Да, градското момиче от селски произход преодоля страха и гнева си, и един ден, просто впрегна красивата, стройна, червеникава кобилка с най-меката грива, най-шоколадовите очи и със красива звездичка на челото. Момичето беше вече девойка и се п ...

Небето и земята са далече.
Лъчите и света на океана.
Но всички те са част от бяла вечност,
в която все са неделимо заедно.
Така и с тебе също сме далечни. ...

Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук ...

Ако ме срещнеш в нечии очи,
писма за мене не оставяй,
върви си, времето вземи,
а миналото, то потъва във забрава!
Пожела си ледено сърце, ...

Наближаваше девет часа вечерта. Тръгнах към магазина, за да се видя с Дерек. Когато стигнах там се бяха събрали няколко коли. Едната от тях беше на Дерек. Приближих към нея, а вътре имаше неочаквана изненада. Натали беше на задната седалка, с Кевин - братът на Дерек. Усетих как стомаха ми се сви. Ка ...

Отдавна е настъпила зората
и хлопки отдалеч подрънкват...
На паша тръгват пак стадата
и еква птича песен звънка.
От хрàлупата във дървото - горе, ...

Бяхме се уговорили да се чакаме пред старите бани в 17:00 часът. Аз естествено закъснях умишлено с около 10 минути. Когато пристигнах очаквах тя вече да е там. Обаче не я видях. Обиколих сградата няколко пъти за да видя да не би да е от другата страна, но я нямаше. Седнах на една пейка и чаках... Бе ...

Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...

Следствено дело под номер 15...
Подсъдимо ме гледаш от първия ред,
а незнайно защо ми е дадено право
да си нося оръжие, явно късмет...
И изваждам го бавно от джоба си прашен, ...

Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди годи ...

На огнен пламък ми приличаш.
На кокиче във пръста.
На пролетта която си облича
дрехите, като листа.
На чаша вино и на бряг. ...

Само един път в живота си плаках от щастие,
плаках от радост,
плаках със страст,
беше, когато за първом поех кислород,
вдишах дълбоко, ...

Не и разказвай никога за мене,
дори да ти се иска да споделяш,
изтрий спомена за онова време,
днес с мен ти завинаги се разделяш!
Не си мисли в нощите как нежно ...

Казват, че мечтите не могат да ни бъдат отнети и най-много радост и тъга могат те да ни донесат както от сбъдването им, така и от несбъдването им. И още, внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Вярвам, че когато нещо е залегнало дълбоко в сърцето ни, то ще се сбъдне. Когато желаеш н ...

Отекваха кухите стъпки в паважа,
сред бледите сенки на градския дух
в нощ неприветна през третата стража –
тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
Из нежната гръд със кървава рана, ...

Когато в душата ми се захласва мрака
и пие капките на сетните ми чувства,
албума в сърцето си отварям, чакам
да поникне цвете - твоето присъствие.
Светлина извира от образа ти скъп ...

„Защо“ е началото на нещата.
„Защо“ е учудването и смелостта
да прекрачиш безмълвно оттатък чертата,
да приемеш без страх мисълта за смъртта!
„Защо“ е съмнение, което ни връща ...

Аз мислех си, че с наплюнчените палци разлиствам календара
и гледам с умиление ъгъла на прегънатият лист,
а всъщност миговете скачат в надпревара,
докосващи извивките на топлата ми гръд.
Политат мъховете от топола, извива се реката с режещ вик, ...

От утре,
ще скандирам,
само разликите
В движенията ви
В тялото ...

Не се прибира слънцето все още.
Препича, закъсняло след студа.
При теб - Луна. Блести ти нощем.
Делят ни часове. И
океан... ...

В сърцето на Рила планина,
където гнéздят гордите орли.
Сред дебрите на бóрова гора
манастир отворил е вратѝ.
Граден от рéчен камък векове, ...

Днес баба имаше рожден ден.
Тя стана рано както обикновенно за да си нахрани животинките и да си свърши къщната работа, но този ден небеше обикновен и тя беше радостна. Взе си телефона в джоба на престилката – да не би когато се обадим да не го чуе.
И ето че денят летеше а тя все така чакаше. Та аз ...

Животът ни е Дъх от Бога
затворен в малко стъкълце,
като светулка в тъмна доба,
като изгубено дете
се лутаме и търсим в мрака. ...

Ти ме откри, и прочете ме цяла.
Проговори във мерена реч.
Нямах обувки за роклята бяла,
а и градът беше толкоз далеч...
Невидима, семпла, мина век от тогава – ...

От сложна материя - изтъкан е човека!
Пушечен изстрел - рикоширал куршум!
Мишена все търси - все за нещо роптае...
а да надзърне във себе си - дори не желае!
Оплетен във паяжина - нишките дърпа, ...

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой ...

Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...

Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...

Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите. ...

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...