Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...

Ето ме, пак съм будна,
броя овцете в небесната нива.
Опитах да бъда другата,
но не смогнах да съм щастлива.
Тая любов я крих ...

Свежа пролет
на вратата чука.
Седи отвън
и чака.
Деца развълнувани ...

Исплашена од дождот
избегав во едно осамено село.
Таму добрите луѓе
засеале детелинки со четири листа
на покривите на колибите. ...

Настръхвам... от този свят
страшен и коварен.
Настръхвам от лъжи изречени
с усмивка.
От погледи прикрити зад сълзи ...

Не искам нищо повече от младостта си,
освен до слънцето да се докосна
и да преследвам нощем лудите комети,
да улавям с обятия ветровете
и до последен атом в лятото да се разтварям ...

Автентичността нейна е
Галантността ненадейна в нея.
Англия е пощуряла по
Тази женица нашумяла.
Алибито нейно я намери, ...

Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам ...

Овенът е не просто огнен знак, а „чудо“, което може да ме подпали, без особено усилие. Остър, категоричен и с ясна цел, още праволинеен, решителен, но все пак... криещ една нежна душевност, която трудно изразява и открива пред някого. Знак, който вътрешно се страхува да покаже слабостите си, защото ...

По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие ...

С кретени пълен ни е парламенто,
дебили от трибуната крещят!
Джендъри у баро пият мента,
А педали, далаверки си редят!
Един ще крадне здравна каса, ...

Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...

Уморените думи не стигат целта –
по трасето издъхват сломени
и разливат от Твоята жива вода,
а пресъхват души ожаднели…
Уморените жестове нямат криле ...

Караш ме да пиша,
без да мога,
нямам думи,
просто тялото ще оставя да говори.
Знай, че се опитвам, ...

Гарванова Басня
Гарван гарвану окото взе да вади:
– ­Гарване, защо със човка бъркаш в моите очи?
– Бъркам и ще бъркам, много важна птица съм
в държавната фасада, ...

Глава втора. Бялата птица
“В парламента се завръща депутатът от опозицията Иван Кондов който преживя тежка спешна операция и се озова на косъм от смъртта преди четири месеца. Може би, философски погледнато, той пренесе върху собственото си физическо състояние времетръсите на обърканата ни държава.
Р ...

Веднъж...
Веднъж течеше осмомартенски купон – "служебно"
Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
Смях в големи порции като за последно!
Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!* ...

Ще те срещам случайно.
Измежду сънищата си, нощем.
Ще искаш да ме прегръщаш,
ще търсиш очите ми – сините,
които накара да текат, като океани от сълзи. ...

Глава 6
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...

Трите дни до годявката излетяха като прелетни птици за леля Милка, бай Христо, Георги и Страхил, които по цял ден тичаха да подготвят всичко, че да стане празника за чудо и приказ. А за Манол и Вела се влачиха като претоварена волска каруца в очакване на това, което им предстоеше заедно. Толкова дъл ...

Добро утро, Живот, ето ме тук,
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...

Когато стана крехък и безсилен -
претръпнал и доволно взел и дал,
в ръцете ми ще имам малко сила,
ще смъкна от пианото... воала.
Ще седна пред семейните клавиши, ...

Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...

Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...

Мрачные очертания готических склепов, окутанные мистическим туманом мраморные надгробья на старинных кладбищах, заключенные навек в ненавистный каменный плен ужасные крылатые горгульи, пугающие, но в то же притягательные обладатели секрета вечной жизни ,вампиры, призраки ,скрывающие под покровом ноч ...

Трудно ли ти е да се преструваш,
че нищо не знаеш?!?
Дори ти повече да знаеш,
отколкото знаеш?!?
Случвало ли ти се е да плачеш ...

Обявиха конкурс поетически,
на тема - Вино, Любов.
Хиляда поета лирически,
откликнаха на техния зов.
Моливи хиляда подостриха, ...

Ерос Рамацоти - Този наш сезон
----------------------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Saverio Grandi & Luca Chiaravalli
--------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Саверио Гранди & Лука Киаравали ...

Петър плет преплита
Яна плитка си сплита
омесва сладка пита
и двори си премита.
Гълъб ниско прелита ...

ЗАЧЕНАТ ИЗВЪНЗЕМНО
Р. Чакърова
Ще се намерим. Някъде.След век.
А може да е след хилядолетия...
Ти няма да си същият човек. ...

Кранът бавно повдигаше някакви масивни железа. Работниците се бяха насъбрали под стрелата и внимателно наблюдаваха.
– Хюнебеците няма да стигнат – каза мършав и висок беловлас мъж. Повдигна предпазната шапка и се почеса по главата. – Трябва да поръчаме.
– Ще стигнат – възрази по-младият до него. – И ...

Двама близки приятели се срещнали на маса в заведение. Първият бил ерген, а вторият женен. Първият поискал съвет от втория.
- Кажи ми, според теб кое е по-добре - да се оженя или да прекарам живота си като ерген?
- Ще бъда откровен с теб - отговорил му вторият. И в двата случая ще съжаляваш. Разлика ...

Казват, че ангелите живеят на небето, а грешните хора на земята.
Познавах едно момче, казваше се Любо, най-добрия приятел на сина ми, който с последния си стих ни завеща посланието да обичаме живота с цялото си сърце и хората такива, каквито са. Когато го прочетох си признах, че никога не бях обичал ...

Брулиш последните пъпки,
неразпукани още цветя.
Непознали любовните тръпки,
недокоснати с нежна ръка.
Бързаш от мен да избягаш ...

от
сърдечна гледна точка -
щастието -
без
отсрочка

Още помня мириса на тялото ти
и
си представям
как целувам кадифените ти устни!
Сякаш бе вчера ...

в сърцето скрита
презимувала любов
жадува пролет