Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.6K резултата

Утро

Ето го на хоризонта се задава, утрото отново става.
Нощта своята спокойна смяна предава.
Слънцето, човечета, птички и тревички
отварят, натежали клепачи и очички.
Градчета и селца жужат като пчела. ...
927 1 2

Сласт

Нощта беше настъпила. Пълнолуние. Звезди. Мечти. Вяра във вселенската любов. Лудост. Танци. Пространства. И пак лудост. И пак любов.
...Часовникът показваше един и четвърт. Христина се въртеше неспокойно в леглото, а завивките галеха пода.
- Покаяние, покаяние, ти трябва да се покаеш!Както Адам и Ев ...
926 1 3

Животът напомня

Родом съм от Видин. Отгледана от баба ми, учителка, завършила Българска филология в СУ. Всички определения, които бих могла да дам за нея се съдържат в думата учител – възпитател и преди всичко човек. Човек, стремящ се, към доброта и разбиране, обич и топлота, към развитие на литературата, езика, хо ...
1.7K 6 1

От вятъра дори звездите падат!

Докато се търкаляше луната
към къщичката си за бивши птици,
не срещна ни един приятел
и щедро милваше с око звездите.
Не знаеше коя е и къде е, ...
874 6 6

За прошката и кармата и още нещо...

Има ли някой от вас, който се е чудил, как по дяволите да прости, как ако през живота си е направили кофти неща, наранил е някого, не се е отнесъл добре и не се гордее с това, живее със страх, че това нещо ще му се върне някой ден и когато му се случи нещо прекрасно се пита едно от най - ненужните д ...
1.7K 1

Дългогодишно приятелство или нов човек?

Да загърбиш човекът, който ти е дал толкова много, без дори да иска нещо в замяна. Да е стоял там, когато искаш да си поплачеш или да кажеш какво ти носи хубавото настроение през дадения ден. Да знаеш, че те приемат за даденост и да стоиш въпреки всичко, защото годините познанство и градено доверие, ...
3K 2 2

Балада за Казанлъшката ( не ) гробница

Препускат колесници лудо
в небесната безкрайност.
В кръговрат магичен - чудо -
живот и смърт са всеотдайност.
Не остава ...
1.4K

По стъпалата

Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...
1.5K 13 12

Умирам в съня си. Тогава, когато..

Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
872 8 22

Духовна идилия

„В късна есен прозорецът поти се.
А под нея трева – пожълтяла.
И този студ отвън!„ y/a
Духовността ли?
Усъвършенстване е... ...
769 1 2

За мен се грижат красив живота да сънувам

Не станахме ли вече доста
самички дето си говорим?
Множим се много бързо просто
и с вятъра най-често спорим.
А!... Ето го един в момента!... ...
1.2K 14 16

Когато всичко друго се забрави

Бурен океан са очите ти.
Кървящата болка в тях се разлива.
Умират душите ни.
Пясъкът на дъното ги обвива.
Две сърца, на два острова изхвърлени, ...
507 1

Роден дом

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева,аранжимента е на Кирил Гунчев.
4.3K 1 2

Приятели

Песента се казва ,,Приятели"-музика,текст и изпълнение Соня Станчева.Аранжимент Кирил Гунчев.
3.9K

Достатъчно

Музика,текст и изпълнение Соня Станчева. Аранжимент Кирил Гунчев.
3.4K

Безстрастен етюд

Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее.
В полетата безизходни се луташ пак.
Душата-бродница обезверена крее.
И вместо слънце - свети резен от луна. ...
1.3K 15 14

Липса

Сълзите ми безкрайни дълбини са,
океани и морета.
Моля те
скочи,
рискувай... ...
1.2K 1 4

Дошло е време

Дошло е време на противоречие –
времена на безшумен вик,
времена на шумна тишина.
Душата ти е разкъсана на части,
а ти премисляш своята съдба. ...
773 1 2

Жестокост

Преценяваше я,
оценяваше я,
изпитваше я...
Накрая я пожела
за приятел. ...
680 3 7

Бокал

Чаша старинна в метален обков
с алена тайна, налята догоре.
Тайна – проклятие и благослов,
дар поднебесен за грешните хора.
В чашата – вино и кръв. ...
557 1 6

Когато огледалото е криво

Когато се оглеждам в огледало –
с очи на съдник чувствата издало,
замислена над хиляди въпроси,
съзнавам, че душите ни са боси.
Понякога харесвам своя образ, ...
1.1K 11 19

Пълзяща демокрация

Ей ме на! Лазя по паважа...
Аз съм мнима демокрация...
Но под сурдинка ще ви кажа:
деградирам от градация!
1.3K 9 23

Понякога, мамо

Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо, ...
815 1

Èсенко...

Есен - почти по
средата - хладнее -
природа чудата!
Вятърът брули
листата! Земята се ...
536 2

Взе ми всичко

Искаш да ми вземеш всичко, което имам, остави ме да живея.
Съсипваш ме със спомени, пращаш ги по адрес в главата ми.
Забиваш копие в сърцето ми, разкарай се от умът ми.
Отрова пусна във вените, вцепени тялото ми.
Разкарай се от съзнанието ми, просто си върви. ...
1.2K 1 3

Вали

и уж не вярвам
ала все се моля
да завали
и дълго да вали
да ме измие цялата ...
1K 12 25

Докога

Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
804 5 5

Как изглежда душата ти днес?

Как изглежда душата ти днес?
Погледна ли се в огледалото...?
Какво видя там?
Всичко, което се крие в душата ти, се изписва на лицето ти...
А ти можеш ли да четеш? ...
1.6K 2 2

Безкрайност

Затихва денят безпризорен
с дъха ти, дъждовно далечен.
Дочувам гласа ти минорен
в съня на звънливата вечер.
Неясни молитви изрича ...
1.6K 1 11

°×××°

забраниха ми разни нещица да пиша
несвойствени били
нямали общо с контекста
смут докарвали в човешките души
а уж сме демокрация ...
476

Червеното което се разплиска!

Животът ни - мъниста едри, златни
нанизани на тънка здрава връв!
Цветята тъй приятно - ароматни...
Сърцето ни - сърце на силен лъв!
И Слънцето е толкоз топло, истинско... ...
780 2 7

От питекантропа до потопа

От питекантропа до потопа,
та чак до днешния ни век,
за слава и пари ламти,
за жалост, не един човек.
В хилядолетната си еволюция ...
1.3K 1 2

С храна си живял - 19.

27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...
1.2K 1 2

Подобно на море

Разплискваше Морфей, подобно на море, вълните на екстаза.
Дете бях. Нямах страхове. Пристъпвах. И нагазвах.
Вълнувах се. И гмурках се. Летях. Сънувах как се сменят времената.
И с рибите на дъното живях, а дъното преливаше се с необята.
Строях си замък от пенливите води. ...
1.2K 3 8