Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Плувайте, плувайте, мамка му
Нощ
и мъжкия ти профил гледа скришно,
очаква те с притихнала възбуда
и й е някак нежно, романтично.
Не иска тя върху себе си завивка, ...
Оферта
Месечко
а дали ти беше там,
когато исках аз да стана най-голям,
когато исках повече да знам,
когато гасна бавно моят плам ...
Само за мен
В облачен ден.
Слънце в очите.
Отново съм в плен.
Цветни петна. ...
Вятърът
все тича някъде и търси вещо?
Листа и клонки вдига в шепите
и птици прави ги, от нищо нещо!
Ухажва палаво дърветата, ...
Вярвай, поете
не значи, че грееш от доброта.
Вехнеш като неполивано цвете,
когато откъснат от теб любовта.
А хората вярват, че можеш поете, ...
Пътят на сълзите
В тях щастлив,не бях ли тъжен?
Бях добър,но бях и лош.
Не бях ли лош?
Видях те теб, ти гаснеща надеждо! ...
Мъжете никога не плачат
Не се срамувай. Поплачи си
на крехкото ми, нежно рамо.
Тук няма никой да те види.
Спокойно! Двамата сме само. ...
Цар Бабун
еволюция стара в нашия век.
Скъп костюм, очила, елегантност –
животинска фасада, проформа човек.
Разширява контакти, умело лавира, ...
Лъжата, сама за себе си! (Огледало!)
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя с ...
Сънят на Барет
Платон
Fouer! - прозина се глас, който навяваше спомени. Разводнени спомени,изкривени от дистанцията на времето,като заглъхващо ехо в среднощен сняг. Дежа вю на въображението,грижливо кътано в най-последната врата на съзнанието. Глас! Глас човешки, или по скор ...
Една промяна
какъв човек е тъй бързо разбрах,
прегриза тя недъгавост, изпитах страх,
необяснимо колко силен беше моят страх.
Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя, ...
Кой си?
Ако никой не те гледа,
ако не съществуват пари...
Ако животът е песен,
ако теб не те боли? ...
Рожденическо
Празнувай днес! Наливай звездно вино
и нека дансинг бъде ни Луната!
Не брой горчилките, не брой годините -
за любовта ни няма срок и дата. ...
Единствено за теб ...
Дар, който ти се сбъдва късно ... С пролетта.
Една въздишка утринно полепнала
по устните, като копринена роса.
Ще бъда слънчево, потръпващо начало ...
Небесен полъх на моите съзерцания
моите съзерцания,
блещукащ лъч през
всичките страдания,
крилата музо, ангел ...
Венеция
Когато изчерпаш портретите на венециански гълъби,
Гондоли, куполи, сънено утро и дъжделива мъгла.
Остави в палитрата една капка от светлия кармин.
Когато изхарчиш лимоненото и небесния кобалт. ...
Силуетът зад ъгъла
Гатанка
Но защо ли не мълчи?
С бръмчене съобщава,
че е тръгнал, да ранява.
Щом ме боцна и тогава, ...
Жива
Че краят всъщност, казват, е начало.
И точката не ще да ме прекърши,
щом днеска пак е слънчице изгряло.
Животът дава множество уроци — ...
"Не ме съдете" 30
Калина гледаше втренчено напред, хванала с две ръце чашата с кафе. Силвия се беше заела да избели кората на две зелени ябълки. Все още носеше розовата пижама на Лора.
- Видя ли я тази сутрин. Едвам я накарах да си върже косата и да сложи малко гланц. Очите ѝ бяха подпухнали ужасно.
- Видях ...
На кухо
„Мисли позитивно, гледай с надежда!“
От тази задача ще се разплача,
а трябва усмихната да изглеждам.
От съвети премъдри вече ми писна. ...
Моята луна
Зърнах на тавата моята луна, на лунната поляна.
В следващия миг с простряна длан,
тя хвана ми ръката в сюжет необигран.
Поведе ме по лунната пътека. ...
Трапът
Централната крайна улица
Живееше (а може би все още живее) в самия централен край на селото, един мъж. Кое е селото ли? Това е без значение, всяко второ българско село. На около шейсет и нещо. Краят е централен, защото се намираше в края на улиц ...
Казано накратко - 19
13.05.2018
Jullie
***
Боли... До сетната костица,
и всяка клетка ме боли.
Мъглеят мисли и зеници,
дори когато не вали. ...