"Танцуващата с думите" е жрица
и тайнството на словото владее,
изпод ръцете й излитат птици,
които после дълго в нас живеят.
Понякога трасира ни пътеки ...

Къде изгубена си ти, човечност свята?
Защо избяга тъй от хорските сърца..
върни се, моля те... върни се на земята..
светът горчив е, потънал в алчността.
Днес хората души сякаш не носят, ...

Пожелах си да залязвам с теб, любими.
Изгрев всеки искаше да ми дари.
Днес за залези мечтая вече, мили –
да не бъдем в тъмното сами.
Уморих се, уморих се от обети ...

Звукът на чановете в тази долина
понесена от вихрите на времето
се къпе в слънчевата светлина!
Натрупани на мислите ми семето
покълват тихо в моята душа ...

Колко много приятелства -
наши общи съдби-
си отиват незнайни !
Днес за тях ме боли.
Навън вече капчукът ...

Искам да потъна в лятното безвремие,
хладка вечер, в пластовете тъмнина.
Звездни песъчинки на небето,
уж броя ги, все се връщам на „една“.
Но какво пък, кой ли бърза? ...

Животът е катерене нагоре,
понякога към непристъпни върхове.
И пречките каляват твойта воля,
а на върха е обиталище за богове!
Животът друг път е пропадащо изчезване ...

Ах, тази тъга
скрита в мрака,
като змийче изпълзи
и те клъцне в душата,
и ти онемяваш ...

Очите му бяха тъмни
и сякаш през мен преминаха —
от тайната, с нас осъмнала,
до тайното мое минало.
Ръцете му бяха дръзки, ...

Начинът,
по който
приказва...
Разкрива тайните
на разума, ...

Глава 3
8 часа по-късно
-Не знам защо точно аз. Но не за първи път го сънувам – заговорих с увереният си глас, докато онзи пистолет така заплашително се впиваше в черепа ми. Той не предизвикваше страх у мен, тъй като аз бях бесен. Бесен. – сънувам трагедии като тази в София Тауър.
Премълчах, че забр ...

Един ден се събуждаш
и осъзнаваш нелепо
колко ужасно си сам...
И имаш изгаряща нужда
за малко да бъдеш ...

Днес съм щастлива заедно с другите,
днес се усмихвам с големите си очи.
Виждам снимката ти, която блести...
от нея не свалям очи.
И, когато шепнеше сърцето... ...

Много от нас си мислят, че днес живота е изпълнен с мъки, да изпълнен е, но надали някои от тях са е запитвал какъв е бил в действителност живота на хората в миналото. Днес ние имаме много по-модернизиран живот може да се каже, че направо сме стигнали на светлинни години с техниката, а за родените п ...

Видов невеста во голема коцка мраз
и замрзнати свадбари
со нашето свето знаме во рацете.
Снегулките везеа гоблени
врз телото на околните планини. ...

камбаната запя силно със медния си звън и огласи целия свят за празника голям
звезда свети на небето и топли душата и сърцето на народа сега заради божия син който се ражда днес и дава нова частица от себе си за да го има света
тези които празнуват раждането със усмивка на уста значи обичат живота а ...

Дълго бях чакал да направят този филм и направо ми призля, когато режисьорът пусна във Фейсбук съобщение, че снимките се отлагат поради заболяване на един от актьорите. Много ми беше криво, че скоро няма да мога да гледам нова продукция с любимата ми актриса Никол Уотс. Тъпа работа, разболее се няко ...

Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...

Сирак на съдбата,
отгледан от улични вълци,
лежащ задъхан в калта,
хранен със сянка на улична лампа –
самотна тъма. ...

Направих всичко аз
твоите очи да забравя,
твоето сърце със мраз изпълнено е
и в океан от самота
ти осъди ме да се удавя! ...

Земята е кръгла, но ходим по плоскост
и взорът ни лъже, но ние му вярваме,
за сигурност считаме всякаква твърдост,
а всъщност сме въздух под чуждо налягане.
Живеем и трупаме купища халости ...

Нежен си,
защото аз съм нежна и добра
и приласкавам в сънищата си
една любов ненарисувана.
Трепетен, ...

След Тишината
Плискат вълните
край пясъка мек,
заливът тих е в нощта спотаен,
своята песен запяват водите, ...

Толкова си талантлив,
а се погубваш с поезия.

Прави каквото трябва и така
опитвай се света си в ред да сложиш.
Не спирай с мисли своята река,
знай, утре всичко свято е възможно.
И не търси у другите вина. ...

Дъждът се влюби в слънцето,
за него всеки ден тъжеше.
Разливаше се над гората,
за сватба планове кроеше.
И както тихо си валеше ...

Вали, вали, вали...
Във къщи си седи,
и гледай телевизия!
Ума си отвори
и кротко приеми ...

Какво му трябва на човека,
за да върви по житейската пътека?
Коричка хляб, завивка мека...
Приятел верен до човека...
Тъй двамата ще стъпват леко! ...

Защо си отиваш ранена любов,
нима си ненужна на никого вече,
кажи ми животът ли стана суров,
или те брадва жестоко разсече?
Всеки ли твоята песен отрече, ...

Ти виждаш в мен това, което искаш
и ме създаде в твоята душа.
Мерзавец си решила да поискаш,
такъв за теб ще стана веднага.
А после, ще съм умен и премерен, ...

Коридорът, по който вървяха, кипеше от работа. Слуги бързаха напред-назад, носещи всичко от чинии до ухаещи свежо хавлиени кърпи. Никой не обръщаше внимание на Лизи. Поспираха единствено за някой бърз поклон на Меридит, преди отново да се втурнат по задачите си.
Беше очевидно, че все още са в слугин ...

Изгубих желание вече.
Не мога да бъда човек –
отровната мъка ми пречи,
да диря следите към теб.
Изгубих искрата, която ...

Казаха ми, че обичаш да четеш.
Не съм ти „удобен“ като сюжет, нали?
Думите ми не струват.
... но от намеци разбираш, може би.
Обещавам ти история, не просто прочит... ...

И понеже съм тихото бедствие,
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,
и защото ме стяга чепикът ...

Гледайки в очите ти се чудя
дали съм полудял съвсем,
че мисля в тебе да се влюбя.
– Нямаш право да се влюбваш в мен!
Ами ако някой тайно те желае, ...

Какво ли не опитах да те спра.
Не би.
И твоите стъпки скриха се отвън.
Отиде си.
Отидоха си с теб морето, луната, ...

Остани до Залеза
и не търси причина,
не ми пропъждай облаците -
с тях е по-красив,
от ъгъла наднича Месечина, ...

Когато времето неумолимо те засили,
не бързай да си взимаш с птиците довиждане.
Виж, гълъбите дето сме спасили
ни носят писъмца на свиждане.
И в тези писъмца трептят трошиците ...