От сложна материя - изтъкан е човека!
Пушечен изстрел - рикоширал куршум!
Мишена все търси - все за нещо роптае...
а да надзърне във себе си - дори не желае!
Оплетен във паяжина - нишките дърпа, ...

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

И пак гори небето. Жадно е по пладне,
а в кръчмата над халба мижат едни и същи.
Две циганчета дебнат, нещичко да краднат
от пълната със призраци, отдавна празна, къща.
На бавната река не се препира никой ...

Малко намръщен и сърдит дойде днес Денят! Кой ли го бе разсърдил през прохладната нощ?! Дали звездици - немирници или ветрецът Разладан не бе го уморил със своите свежи милувки? А и Утрото не беше с настроение. Някой упорито бе напъдил облаците към планината и те окупираха изненадано широкото й било ...

Защо ли обичам те толкова много, море?
И търся за теб най-красивите думи и рими?
Навярно защото напомняш ми моя Творец,
вселената мъдро създал – всичко зримо, незримо...
Живота в солената твоя утроба заченал... ...

Не ме познаваш, казваш, а съм същата.
Е, може би с една душа по-лека.
Надяваш се, да ти подпаля къщата.
Надеждата крепи, ала човека.
Броиш, броиш и свършиха ти пръстите. ...

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...

За рибите най-кротки по характер
ще кажете, че плуват във дълбоки
води. Шаран, акули и косатки
те давят самота в бутилка водка.
Че рибите са странни екземпляри ...

Чакам те...
На брега на морето
На върха на планината
На обширната поляна,
обсипана с цветя ...

„…пръв за теб леда пролазва…“
Да вземеш една от приятелките си и да й сложиш етикет – „Ето тази ми е най-добрата“ е трудна работа. И по принцип не съм по етикетите. Смятам, че всички хора, които в момента по една или друга причина са близко до мен във всякакъв смисъл, са ми изпратени. Те са моите ан ...

Когато ме целуваш само с мисли,
а времето е просто отпечатък
на болките, с които сме орисани,
не спирай.
Прочети ме и нататък. ...

***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...

Глава 17
Виктория ме гледаше дълго време мълчаливо, докато аз я умолявах с очи да ми разкаже. Виждах цялата тежест, което това й причиняваше. И трябваше да знам. Изненадващо, Виктория пристъпи към мен и ме прегърна, отпускайки главата си на рамото ми. Аз застинах, не очаквайки това, неспособен да се ...

Целувка. Спомен. Стар парфюм.
Терзания. Сълзи. Объркан ум.
Статична поза. Молив. Гума.
Уиски. Мъка. Нито дума.
Писмо. Надежда. ...

Виждаш ли,
дечицата играят навън
с босите си крачета,
тичат и се смеят.
Сърцето им силно тупти. ...

На мама
През август мигат цветни светофари,
в денят на мама тихичко вали,
а мидите в ръцете ми прибрани,
напомнят за морета и луни. ...

Обърнах се и те пред мен изгряха -
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди, ...

Научих се за теб да ги събличам -
окъсаните дрипи на страха.
Защото мъж съм и не ми прилича.
Отива ми по-скоро смелостта...
Сега ми е спокойно и усмихнато. ...

Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено ...

Аз отлитам, приятелко скъпа!
Не очаквай сега да тъжа…
Ти остави доброто на пътя,
и забрави, че нося душа.
На света са покълвали много, ...

При всяка болест -
отвара - от надежда,
любов и вяра!...
.............................................
При всяка болест - ...

Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината. ...

Понякога,
когато ме прегръщаш,
нежност и покой размиват се.
Преливат плавно нюансите,
и пулсират в единение. ...

Не мога да целуна всички отражения,
които във очите ти танцуват.
Но, ако съществува остров на блажените,
до него ми се иска да доплувам.
Прости ми, че повтарям все едно и също. ...

С Теб пролетта е нежен вишнев цвят,
полепнал по малиновите устни;
върху копнежите ни - чуден аромат
на жажда за докосване, се спуска.
С Теб, щастливите сълзи, са ято птици, ...

Да бъдеш вятър, да си скитник...
да прекарваш нощите самотен.
Да не спираш и вечно да си пътник.
Човек да си в света огромен...
Да бързаш и да нямаш време, ...

осми март
само котката е доволна
от студената вечеря

Разжареното слънце
вае гладки
стъклени статуи
от преплетените ни
като змиорки ...

КАКВО ЩЕ НИ СЕРВИРАШ
Какво ще ни сервираш, живот?
В пазвите ни камък ли ще сложиш?
Или куршум в челото?
В душите бури тревожни? ...

Някои от вас я познават или са чували за нея, други ще я открият тепърва. Денят е чудесен за една приказна разходка из
Калдъръмената гора
От всичко на света най-мразех да оставам сама, още от дете. Чувствах се безпомощна и несигурна, може би защото от малка бях свикнала край мен да има някой, който ...

Съвсем в края на лятото, когато сладостта му остава по устните, в очите и в медените спомени, е време да ви почерпя с моето току-що забъркано
Сладко от смокини
Жената беше седнала зад другите, съвсем в дъното на малкото квартално пазарче. Изглеждаше така, сякаш другите, по-оправни и нахални баби са ...

Въздействие от ада (2-ра част)
Ужаси
***
По-късно реших да сляза при родителите ми и да им споделя за обажданията. Долу майка готвеше кавърма и стаята ухаеше апетитно, а на дивана татко четеше вестник.
- Добър вечер – майка се усмихна с леко пресилена усмивка. ...

Една поетеса по-малко, голяма работа! И без това са се наплодили из нашия край – с лопата да ги ринеш. И с права, и с крива. Не че проблемът е в лопатата. Лопатата си е лопата – инструмент. За друго ми е мисълта. Тя, поезията, не е женска работа, ако питаш мене. Четеш, четеш, и само сълзи и сополи. ...

I've been searching for you all around,
to the line of the edge where we are.
I'm looking so deep into the ground,
no matter how deep in
you are. ...

Научи ме, Боже, да прощавам,
да се смиря и укротя,
да се приемам и да се раздавам
докато сметките си уредя!
Научи ме, Боже, да обичам ...

00, 00 – 00,30 часа.
Мълчим и двамата. Засега въпроси нямам. А той е достатъчно умен и хитър, та да поставя задачи. Важното е, че постави жалони по пътя...
И най-важното – табелка. „Търси сред тоя елит!”...
Ще проверя и тук...
В този момент пристигат Здравчев, Каменов, а почти веднага – след учтиво ...

Sanremo 1997
-------------------------------------------------------------------
Нек - Лаура я няма
Санремо 1997
---------------------------------------------------------------------------------- ...

Преди време ми попадна една статия от електронно издание, в която ставаше въпрос за възможността една жена да избира дали да стане „жрица на любовта” или не и колко всъщност ще спечели или загуби от това. Под тази статия имаше хиляди „доброжелателни „ коментара от определили се като мъже или анонимн ...

Дали от куртоазност спя
когато се промъкне здрача
и нощницата ми погали?
А мислите са водопад -
забързани да се изплачат ...

Еднопосочен билет ще ти взема,
ще отрупам купето с цветя!
Туй е краят на скучна поема,
но с естествен финал ще е тя.
Ще ти махам със кърпичка бяла, ...