Казвам
нечути от тебе неща.
Тръгвам след тях
и събирам отломките от съдбата им.
Знам, не ще ги слепя. ...

Живеем в мутренски свят, в мутренска държава, в мутренска среда.
И това не е само, защото мутра е премиер, мутренски са действията му, мутренското попива в обществото.
Това е заради световъзприятието – по мутренски критерии, с мутренски обяснения и извинения.
Да видим…
В мутренския свят няма „победа ...

Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ...

Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с е ...

Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ...

Помня те, бабо.
Жената с топло сърце.
Помня очите ти, бабо.
Помня дните прекарани с теб.
Помня те, бабо, ...

Цветята са това, което краси земята.
Ароматът им е божествен, все едно е най - скъпият парфюм.
Цветовете им са така наситени, сякаш са докоснати от дъгата.
Хората изразяват и любовта... и мъката си с цветя.
Те приобщават всичко в едно.

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...

Суета ли е да бъдеш егоист или начин да се съхраниш? Трябва ли да бъдеш винаги непорочно скромен или да знаеш, че стоиш преди всички и че в своя си живот ти си най-важният? Поставя ли ти примка около врата обществото, когато те притиска с това колко е себеотвержено и безкористно да си в услуга на др ...

Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...

Звездите мигат някак замечтано,
във мека синева нощта притихна.
Сребристо ослепителна луна
в нюанси на оранжево ми се усмихна.
При Теб е винаги неземно, ...

Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език, ...

Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ...

Чудиш се и маеш,
Как да го омаеш.
Де с червилце, де с парфюмче,
Пробваш рокля или пък костюмче.
Нее, не се харесваш ти в тези нещица, ...

Търся те,
по изтръпналите сенки
от бетонови колони
на безпътни магистрали.
Търся, ...

Избрах да те обичам безусловно.
Макар да знаех колко ще боли.
Аз, момчето най-безотговорно,
а ти момичето от моите мечти!
Избрах да не ти казвам, ...

Лали Еспосито - От другата страна
---------------------------------------------------------
Autores: Mariana Espósito Riera (Lali)
--------------------------------------------------------------
Автори: Мариана Еспосито Риера (Лали) ...

Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица, ...

О,днеска есента е разлютена
дойде нахъсана от яд ...и зла,
подгони "хубавото" със остена.
И побесня над нашите села.
Изгони Слънцето и топлината ...

Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...

Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...

Истино, остани!
вървя до мен
по целия ми път
досаждаше ми
когато те гонех ...

на П.П
Сълзата на мъж
Пресъхва в стенание...
Изплува дъга!

Стихове ронят се в есенен ден.
Октомври, девойка и морския вятър...
Лист подир лист, тихо и нежно красив е света.
И в този миг мисля си:
Нима няма какво да докосне душата, та често сив е не само нощем съня?

Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли, ...

Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше. ...

Петелът чуеш ли в зори,
всичко друго е мъгла и вятър.
Спрат ли своя бяг стрелките,
угасва рампата - сбогом театър...
От пусто в празно и мираж, ...

Моята история, която днес ще ви разкажа, е всъщност една необикновена история за приключенията на трима много добри приятели - Вяра, Надежда и Добрин. Но...нека не бързаме и да опитам да ви запозная с тях. Тримата приятели живеели в едно малко, китно и спокойно градче на име Слънчево. Вие чували ли ...

Стопанин си на очите ми.
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...

Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...

Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...

Емигрантска
Прости ми, че оставих те сама!
Заминах, ала не по своя воля.
Оставих теб и моята страна.
Не виждах изход. Стана по неволя. ...

На майка
Прелита спомена за тебе, майко,
тъжна нотка пресича сърцето.
Добре ли си там при звездите?
Ти сама звезда беше на земята. ...

Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...

Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...

И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...

Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...