ФЕЯТА
Черната фея
на черния кон,
всеки на нея
й прави поклон. ...

Откосите, като зелени вълни,
полягат след набега на косите.
Аромат се носи, в ноздрите струи,
последно дихание на тревите.
Морен денят след залеза си тръгва. ...

Една дръпка за мен.
Една дръпка за теб.
Една дръпка за любовта ни.
Тази дръпка преполови цигарата.
Следващата е за това колко си красива. ...

... И пак
във храма
съм сама.
Заключила
зад себе си ...

Рони се, невидим в полумрака,
копнеж, посипал пърхащи ресници.
Устните ми там са, недочакали
танца на палуващи искрици.
Коси повдигам, а целувки сухи ...

Любовта, за която аз мечтая
Вървя и мечтая
Вървя и плача
Вървя и не зная
Дали това е края ...

/черна фантастика - съкратен вариант от 2015 г. Всякакви алюзии и съвпадения са случайни. Много случайни.../
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...

> Що трябва да стори човек,
>
> за да добие силите на Мага?
>
> Николай Райнов („Богомилски легенди“) ...

Животът е като библиотека,
с много книги по лавиците.
Четеш една след друга,
романи най-различни.
Едни - красиви, ала скучни, ...

Мястото, успокояващо сърцето,
уютният остров на твоята длан,
избягалата целувка там, където –
нейният отпечатък е гост желан.
Там заспиват всяка вечер дните, ...

Билчица търся - любов лекувам
Трудно...почти невъзможно.
Нощем се смея, плача, будувам.
Пее в ума ми тревожно
чувство красиво, дяволско, лихо. ...

Плакала съм, страдала съм,
усмихвам се и повече се смея...
морето от дъжд по бузите ми...
не иска да спре да живее..
Обичала съм, обичам и сега... ...

Sanremo 2006
---------------------------------------------------------------------------------
Алекс Брити - Са̀мо с теб
Санремо 2006
------------------------------------------------------------------------------------------ ...

Не слушай мълчанието –
огледало е само на твоите мисли.
„Защо е потрябвало?“ –
съдържа в себе си истината.
* ...

Младостта си сияна ти дадох-
нежен стрък от уханна трева,
със зеленината и сила на здравец,
със прашеца на безбройни цветя.
Като клада горях денонощно ...

Неловко е когато нещо губи смисъл
или може би на мен така ми се струва.
Как да се мъча да събуждам размисъл,
когато в черупка всеки съществува?
Да, мога да бъда само мила и любезна, ...

Из "Няколко писма до теб"
Последно и неизпратено
Видях те...Случайно стана...Седях до прозореца в трамвая и неочаквано присъствието ти се сгромоляса върху мен-седеше сам на любимата си маса на тротоара в любимото ти кафене. Пред теб беше дежурната чаша с кафе и ежедневните вестници-сутрешния ти риту ...

Ти си като лятно вино
Бяло
С много лед
Ти си чаршафите хладни през Август
Изпивам те ...

###
Пет кила от огън и желание
върху слабините ми играят.
Очи притварям... Едно сияние
с искрящи устни. О Боже, раят! ...

От толкова заблуди душата е безпътна
блуждае в царството на самотата
частица радост нужда бе. Замлъкна
сега се движи в коловоза на тълпата.
Виелици подухват, косите се белеят ...

***
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...

Надвесен като олимпийски бог над ранната гъста мъгла, стоях на балкона, стъпил с боси крака върху хладните напукани плочи. Запалих ментова цигара, държейки в ръка „Кен“- че енергийна напитка в запотена метална кутия и капчиците по нея бавно и синхронично удряха пода, издавайки съвсем невинен и едва ...

Как роза алена се вае
от лилия искрящо бяла?
Като целунеш Галатея
от смях и свян поруменяла.
Friedrich von Logau ...

Страните ти нежни
събуждат копнежи –
цвят мляко и рози.
Но поглед и поздрав,
при тази омая ...

Живи и пой. Спешить не надо.
Природный тонок механизм:
любое зло - своим же ядом
свой отравляет организм.
Игорь Губерман ...

Завел семью. Родились дети.
Скитаюсь в поисках монет.
Без женщин жить нельзя на свете,
а с ними - вовсе жизни нет.
Игорь Губерман ...

1.Духът е в теб проникнал,
Дявол знание излива.
Бори се за теб Душата,
Животът е веч възникнал,
тялото ти грехове попива, ...

По-голям сладкиш
от всички лакомства е
книгата, деца!

Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечта ...

Но какво пък?!
Загадката е в търсенето на отговора.
Толкова съществен, че е нужен цял живот...
Но всички търсят думи и изгубеният кивот.
Да чуят, да пипнат, но не и да усетят. ...

Поне за миг ми дай да те прегърна –
жадувана, единствена, Венера!
В бръшлян тъй кичест аз ще се превърна,
ще те обгърна – къщичка сред двора.
Бръшлян, но не за да те задушавам ...

А някога си бяхме така близки,
прегръдката ти значеше мой дом.
Мъчно от спомените днес отпих си,
заровена в душевния си погром.
Защото някога си бяхме близки, аз и ти. ...

И ако заръми сега навън
нека всеки усет да отмие...
Как силно липсваш и дори насън!
Ако сок от чувствата отпие
тъгата моя взор ще засени... ...

Любовта ми е тиха и тайна.
В сърцето слънце посява.
Приказка до безкрайност,
Вселена за двама.
Аз не зная защо те обичам? ...

Убиха го, да им изсъхнат костите, убиха го. Лежи захвърлен на една страна и не помръдва. Проснат гнил чувал в сос от евтина лютеница. Дръгливо чучело захвърлено по средата на мазето, никому ненужно и същевременно тежест за всички. Десетки очи бягат край бетонните стени, изплашени да преминат край зл ...

Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...

Полунощ е!... Блус
звучи някъде навън -
малко провлачен,
малко тъжен! Блус
звучи, а в мислите ми ...