Сега ми е весело, а утре дали?
Намирам ли утрето, без твойте очи?
Намирам ли весело, през свойте сълзи?
Тоз писък ще стигне ли до твойто сърце?
Или сме обръгнали? ...

Изгубен в противоречия, тласкан към агресия,
търпящ неспираща репресия.
Напомнящ момиче в депресия.
Вечно стремящ се към ненужна ексцесия.
Що е то?

Нощ!
Егоистично, спести ми сутрешните гадости...
Мълчание на агнета?!
Стадата гледат всяка от вечерните емисии..
И всяка утрин блеят на умряло, ...

Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...

Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...

Самотни сме със тебе нощем,
в очите ти не виждам плам.
Недей, не ми го казвай още!
Да ме напуснеш искаш, знам.
Нали заведох те във Рая, ...

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...

Добър вечер, моя съдба.
Ще поседна за малко при теб.
Да те почерпя от моята тъга.
Да поговорим за мен сега.
Всеки ден от теб се оплаквам. ...

Оставаме, оставаме, дойдохме си сега,
от всички краища на света в България!
В нашата родина, в нашата страна,
ще променим държавата, нашата "майка"!
Оставаме, оставаме и вярваме в това, ...

понякога се оставям на въображението
представям си как лежиш до мен
играеш си с косата ми
опитвайки се да отговориш на безкрайните ми въпроси
сгушила съм се в теб и потръпвам ...

Колко люти мъки преживях,
ударен от съдбата – плаках,
под черни облаци стоях,
под дъждове – море оплаках,
колко силни болки претърпях, ...

Блика изворът –
излива белоснежната вода.
Топлината диша
в моята душа.
Белоснежни са косите ...

..да сме с един сърдечен ритъм
и да не можем да дишаме
ще сме ние.
Двамата.
Аз и ти. ...

Ако някога някой ви каже...
Че всичко в живота, лъжа е!
Погледни го, усмихни се, кажи му...
живея го, зная какво е.
Борба е – и стара, и тежка... ...

Елеонора Крушева
Всяко сбогом е вехнещо цвете
и приведено тъжно мълчи,
а росата по него се стича,
като плачещи капки сълзи. ...

Може би те виждам за последно,
може би прокоба е зловеща,
че съдбата с тази вест поредна
днес ме води на подобна среща.
Тихо е във болничната стая, ...

Определено имам нужда
от това
"Обичам те",
особено когато завали,
когато ...

Само пред избягалите от живота...
когато сенките покрият тъй света...
със одеяло от небитие заслепено...
от страх, от болка, от едно битие...
В което тогава всички ние не знаем, ...

Слънцето прежуряше над прекрасно избуялата зеленина, вълнисто подредила се по хълмовете и полята. Месец Май дойде тихо, пристъпвайки наперен и слънчев, пиперлив и жаден да заеме пръв, преди Юни и Юли, мястото си. Лозята бяха обходени, орязани им бяха излишните крилца, и по завързаните им раменца, на ...

Къде изчезна, детство мое?
Къде си – в приказките ли остана?
Да вляза в твоя свят спокоен,
а може би, си скрито на тавана?
И Тѝмуровската команда – ...

Ти си слънце
в мрачен ден.
Ти си лятото
за мен.
И си песен, ...

Улучи ме, копелето мръсно
и давя се в черната любов.
Стенещ, без сили
ликът и съзрях, как...
Тя, стрелата, изтръгва ...

1. ТИ
(Продължение от 24 април)
Бедни бяхме, вечно в нужди...
С мен изгуби свободата...
Аз от погледите чужди ...

Когато някой ден изгубиш посока
и изгубиш усещането за дом.
Когато някой ден тъма се надигне
и усетиш самотна тъга.
Когато някой ден времето стихне ...

Ще има утре... щом се зазори
и ризата небесна се разпука.
Щом сводът перлено се оцвети
и слънцето направи си пролука.
Ще има утре... Капчица живот. ...

Със сребърни лъчи луна обгръща –
телата голи, изморени от сластта.
Полето става им уютна къща.
На тайна среща зрител е нощта.
Тревата с нежни ласки ги прегръща ...

Игла е светлината през деня.
Шие погледи, стъпки... пранета.
Очите ми с тропоска реставрира,
и думите, прошепнати едва -
парчета от разпада на сърцето, ...

Добрите стават по-добри,
а злите съвсем освирепяха.
ПЪРВАН СТЕФАНОВ
В отразените топли лъчи
на слънчевата необятност – ...

Чувате ли я?
Бавно се промъква.
Усещате ли я?
В душата ви се вмъква.
Дебне слабостта, ...

Дъжд ли вали? Роса ли роси?
Или някакви чувства са ме обвили?
Ако е дъжд, душа ще освежи!
Ако е роса, трева ще поникне...
Ама не! Нещо друго в душата ми никне! ...

Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...

Очите са книги недопрочетени,
писани с обич, любов и тъга.
Страници скъсани, чувства обречени,
топло начало, а с край – самота.
Мъдрите хора, пишат с молив, ...

Татко ни заведе на море
месецът бе август, знойно лято,
къпахме се в него с часове
полъхът на бриза бе приятен.
С плавници и шнорхел аз дойдох ...

Като жълтици думите се нижат...
Една. След нея две. След тях пък три!
Далеч остават и проблемите и грижите...
Но моля ти се време мое, СПРИ!
Там някъде на Нищото във хижата ...

Приказка за властта
Някъде зад девет планини
там, където слънцето залязва
царски син в двореца се родил!
Стара притча за това разказва. ...

Една любов стаена в теб ме чака,
а аз се лутам, за да се спася
като дете – изгубено във мрака,
разплакано прегърнало страха.
Защо наказвам си сърце разбито? ...