от
сърдечна гледна точка -
щастието -
без
отсрочка

Още помня мириса на тялото ти
и
си представям
как целувам кадифените ти устни!
Сякаш бе вчера ...

в сърцето скрита
презимувала любов
жадува пролет

Тъмно е вече,
градът спи,
чуват се отдалече
много изморени души...
Коли не минават, ...

Рубая по „Любов на вятъра“
от Андромаха (Белла)
Аз съм тази, която не искаш,
тази дето ужасно боли
и онази, която е близко, ...

С дъха на утрото
се будя
сънувал в звездни купове
че бродя
в облак Магеланов ...

Никога, никога не замръквай,
където е спало злото!
То, досущ като хрътката,
надушва новите гости.
И дори да не може видимо ...

Светът завинаги се сгромоляса,
а вчерашните идеали и мечти
като боклук захвърлени в калта,
ненужни вече са нали е ясно
и Феникс няма го в пепелта. ...

ЗА БРАТСТВОТО НА ХОРАТА
Аз знам, че хората тук не са братя
и братски те не се държат
а от това човекът пати
и злобите му не ще спрат! ...

В късния следобед Иванов и Петров се срещнаха пред входа на градския парк. Зарадваха се на случайността – не бяха се виждали от години толкова отблизо. Е, понякога разменяха по някоя дума, когато Иванов се появеше на четвъртия етаж да изтупа някое чердже, а Петров в това време пушеше цигара на петия ...

Ако искаш да разбереш
какво чувствам към теб,
не опитвай поезията ми никога.

Доброто живее в сърцето.
Има си топло легло.
Скучае и дреме доволно,
при някои, цял живот!
Не го виждат дребните душици. ...

Жажда
Ти за мен си цялата Вселена!
Ти за мен си целият ми свят!
Слаба! Беззащитна! Уморена!
Но прекрасна като нежен цвят! ...

Разпъната душа
Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака. ...

Ако днес ми се подкосяват краката,
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...

В един налудничаво топъл ден,
разбрах в какво сме замесени,
разкъсваш се отвътре,
от гадните парчета карантия
правиш стихове, ...

Боли ли те от чужди рани?
Поне веднъж дали се случи
с приятелска ръка да хванеш
човек, измръзнал като куче,
да се пребориш с ледовете, ...

За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато... ...

“Спомени/Мечти”
Импресия с угарка и стъкло върху жива текстура
Импресия
Депресия
Регресия ...

дъждът от внимание
не докосва стича се
по хлъзгавия купол на представите
без да срещне нито един ръб
на съмнение ...

Поезията е моята дама,
насилена и поругана,
щом от любов и интелект
се отърва,
настръхнал ставам да я посетя ...

Пролетният вятър нежно ме гали,
природата чудна възражда се навън
и за красота са две очи мечтали -
за теб, що дари ми тъй жадуван сън.
В море от проблеми пристан си ти, ...

на Емона
Вятър духа силен тук,
баба долу връти пръжки с лук.
Сняг се сипе, ама чок.
А познай дали има ток: ааа-йок. ...

Много стар приятел пристигна днес
Защото разказал на всички в града
За любовта, която току що намерил
И Мери е името на неговата нова страст
Той говореше и говореше и го чух да казва ...

Leonard Cohen - Democracy
It's coming through a hole in the air
From those nights in Tiananmen Square
It's coming from the feel
That this ain't exactly real ...

Dance me to your beauty with a burning violin
Dance me through the panic till I'm gathered safely in
Lift me like an olive branch and be my homeward dove
Dance me to the end of love
Dance me to the end of love ...

– Здравей!
– Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?…
Толкова е тъмно, че нищо не виждам.
… Тишина.
– Ехо, къде си? ...

посвещавам на Г.
Когато сърцето сковано след дълга раздяла
посреща приятели първи на пир,
когато танцуват телата им с пулса метален
и после, когато те свеждат пияни глави – ...

Глава 5
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...

Отново утрото е лумнало до алено
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени, ...

Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...

Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии. ...

АДСКИ НЕЖНО
Р.Чакърова
По пътя ми останаха ТРОХИЧКИТЕ
от НЕЖНОСТТА , която бях събрала.
Нахраниха душичките си птичките, ...

Жабите надуват бузи – тишината се дере,
и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.
Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.
Златна есенна кошара сто козици разпиля.
Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. ...

Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,
рисувам ти окръжности и бури,
а после се превръщам в светъл звън,
загърбила страдания и хули.
Увличам те във моя страстен танц, ...

Изгрей с мечтите и пак танцувай,
попътният вятър извоювай.
Изгрей и смело крачи,
когато сълзите се стичат, плачи.
Вдъхвай светлина, която да огрява, ...