ИЗЧЕЗНАЛИЯТ ШПЕРЦ
Инспекторът потъна в размисъл. И се удави.
Стресна се – беше кошмар. Той никога не потъваше така. „Сънищата са отрицание на нашето величие”, каза си. И се поправи – „На моето величие всъщност.”
Трябваше да побърза. Вкъщи го чакаше хубава вечеря. Стана от работното място и заключи в ...

не измръзна от
безлюбовие - а да
обича - дръзна

Страст и любов.
Завладяване.
Чувственост.
Срещи
и вдъхновения. ...

Хората често смятат, че мнооого ми върви и ме определят като „късметлия”. Бих казала, че късметът си избира жертва, защото понякога те подлага на непредсказуеми изпитания, внася свой неповторим елемент на изненада и всичко отива в твоите ръце и от теб изцяло зависи как ще действаш нататък... дали ще ...

ЗА ДОНОСНИЦИТЕ
Самотен си... Не вярваш на съседа!
И как да му повярваш питам аз?!
Нали и той все под око те гледа,
донасял е ѝ на "онази" власт! ...

То пък една кобила,
куца, та куца.
Срокът на годност е минал.
Не става и за каруца.
Да вози дърва, сгурия, ...

Нов сякаш света
е сътворен, щом по
пътя мой вървиш
до мен! Сякаш деня
е по- светъл и чист ...

Пиян
Рано е и кръчмата е празна.
На масата във ъгъла съм сам.
Бутилка, пепелник и мръсна ваза,
и този ден така започва, знам! ...

Беше топъл неделен ден. Павел излезе от дома си и се запъти към кафенето на центъра на града. Той обичаше да пие кафе през уикенда някъде навън. Усещаше колко умора се бе натрупала в тялото му и се опитваше да си почива. След като изпи кафето си, той тръгна бавно по уличка, която водеше към парка. С ...

>
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън ...

Глава двадесет и първа
За новите технологии, за Боговете и Децата им
На сутринта шестимата са се разположили на голямата тераса. Изнесли са столове, отпуснали са се, припичат се на слънчевите лъчи. А Слънцето, излязло за пръв път след снежните бури, е ласкаво, ласкаво… Като опитен донжуан на първа с ...

Аз съм малък чайник
-------------------------------------
Превод: Миглена Миткова
Аз съм малък чайник, объл, як!
Имам си чучур и дръжка, е как! ...

Умът ми е развален вътрешно искам да крещя.
Чувствам се съсипан от вътрешна тъга.
Единствено говоря на себе си.
Ако взема отрова всичко ще приключи.
Знам, че това не е начина, но съм притиснат до стена. ...

Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове, ...

Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара, ...

Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...

Видяхме се с него, в едно крайбрежно градче, където години наред, бяхме с приятели в началото на летния сезон. Подготвяхме семейният им хотел за предстоящите гости. Тъкмо бяхме седнали, след работния ден. То се приближи до мен в заведение на самообслужване, в което се предлагаше най-различна риба, п ...

Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...

Това е песен изцяло на Наско Христов , която е изпълнена от младия певец Георги Илиев
и придобила този вид от моя милост. Скоро ще я има и във съвсем друг стил.

Ти дойде при мен чрез Интернета,
с твоите писма ме прелъсти!
Щастието в теб видя поета...
и с ума се лесно той прости!
Днес отново пея вдъхновено, ...

Очи затваряш хрисимо в нощта,
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!
Но тайно вечер ходя по вода ...

– Пак ли излизаш с приятелки? – попита с тъга в очите Иван.
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа… ...

Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...

Роклята, червилото, ружът...
Токчетата ми от миналото лято....
Книгите, тефтерите с хайку...
Ключовете ти оставям до вратата...
Кремовете, гримовете, документи... ...

Joga Bonito
Не носят тъмни очила,
нито изгладени
костюми черни.
Работят тихо, отговорно, ...

Всяко селище си има свой облик и Караново не правеше изключение. Погледнато от птичи поглед приличаше на гигантска змия, която е промушена през средата от река Мочурица, сякаш с копието на свети Георги. Главата на това влечуго гледа на изток, а опашката сочи на запад. „Маджурската махала“ се намираш ...

Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да ...

Западна Европа - Éвро. Хопа-тропа!
Източна Европа - Здрава сóпа. Опа!
Северна Европа - Студ и русо. Опа!
Южна Европа - Тарантéла. Опа!
Заедно в Европа - Дреме му на шопа!

КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота. ...

На село – щъркел, убит от град!
Какво, какво мога да кажа днес
аз, поета, на Тангра?... НИЩО.

Тъмна нощ се спуска над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
щастливи влюбени се галят.
Хладен полъх от далечни земи ...