А сега накъде? Подскажѝ ми бе, ветре.
Не заравяй в земята печала си скрит,
и не бягай самичък последните метри.
На финала те чака от чувства ритник…
Докоснѝ на скалите душите, моряко, ...

На разсъмване нежно блести
от зората – оранжева свила.
На разсъмване се прероди,
вън росата в дъга цветнокрила.
На разсъмване тихо мълвим, ...

Нахранена с хайвер от своите грешки
тя чувства ситост, явно премълчана,
и търси смисъл в нечий бряг отсрещен,
но в крайна сметка пак сама остана.
С доверие, пречупвано стократно, ...

Песента е на един от изявените майстори на баладите , Наско Христов.
Този път в друг аранжимент и друг изпълнител , Атанас Ловчинов.
Надявам се да ви допадне.

Часовникът ревва и аз с бърз удар го улучвам. Но вече е късно. Отляво се разнася ежесутрешното мърморене:
- Ама че си егоист...Човек не може да поспи...
- Но, мила, - кротко протестирам - нали и ти ще ставаш?
Нежната ми половинка грубо ме загърбва и аз отивам в кухнята. Кипвам си кафе, а докато кафе ...

Майкъл Дъглас аз не съм,
нито Шарън Стоун ти си!
Ала в моя шантав сън
грее Шарън, представи си!...
Ето я насреща!...Тя!!!... ...

Не се отчайвай от ежедневието сиво,
представям ти нещата в друга гама и
всичко изглежда много по красиво.
Променям нюанса от мъгливо,
създавам цвят и всичко става отново живо. ...

Обичай ме, през цялата година,
недей отлага нежност и за миг!
Любов е всеки ден, щом тебе имам,
дори студен – е с топлина обвит!
Обичай ме, недей спестява време, ...

Въздушни течения
пренасят влага
изморила изящните
дантели. Полетите
са ремисия ...

Студена грееше в нощта,
тъжна сякаш плувнала в сълзи.
Няма кой да й даде ръка,
загубила отдавна красивите слънчеви лъчи.
Дупки по лицето нейно зеят, ...

Учителко
Учителко, аз знам какво ни даде:
Ти ни научи и ни завеща
как да обичаме по-малките наслади
и да се радваме на малките неща. ...

Тишината – крадец на души
ще зачене от вик на самотник,
или дарба, покоят съшил,
ще откликне – гнева да залостиш.
Под дъгата, след летния дъжд, ...

Годините отлитат неусетно
изнизва се във миг и младостта,
Не мога да се боря вечно
.. все за грешните неща.
Не мога да се примирявам, ...

мога да спра да дишам,
да дишам учестено,
да се смея,
да плача,
да спя, ...

На моя най-малък внук Виктор
Расни, порасни, бабино внуче!
Расни и бързай да хванем звездичките!
Та доде под нослето ти мъх да порасне
на вдъхновение де те науча. ...

Копринено синьо небе,
с дантелени облаци бели.
Слънце засмяно, игриво,
прави щастливо всяко дете.
Нека да е лято дълги дни. ...

Лято. Лагер. Лъх. Лагуна.
Лодка. Лекота.
Лудории. Любопитство.
Люлки. Лъч. Луна.
Лабиринти. Лутаница. ...

Жесток дуел във мене се провежда,
сражават се пороците с честта.
И тази битка се до кръв довежда,
обгърната от яростна мъгла.
Бият се вътре „гладните хиени“, ...

То е просто гнездо, отъняло от дъжд и от слънце,
разтуптява се лесно от радост, от мъка – подгизва,
а когато звънчето на портата сипкаво звънне,
се надига на пръсти зад плет от чорапи и ризки.
Кукувѝчета идват, треперещи, с жълто по човките ...

Дъхът спря в гърдите ми.
Душата ми чу стъпките ти.
Те бяха като на ловецът,
който е видял сърната.
Когато той се приближи ...

Дъждът вали, вали и не престава.
За кой ли ден тече от душ небесен
и струва ми се, че се престарава.
За жабите потопът е чудесен.
Разказват, че това били сълзите, ...

обикновено съм луд
ходя с розови чорапи
не се вписвам в сивотата на света
обичам и копнея за ласки
за романтична вечеря на свещи ...

НА СУДОРМАТА
/на чардака/
Стоя подпрян на судормата
и гледам нежно вечерта,
видях как идва тъмнината ...

Знаех - не може да бъде за дълго:
колкото семе, когато покълва,
колкото трае една топла есен,
колкото думи на някаква песен,
колкото слънчево утро за двама, ...

Днес се събудих около осем,
измих се, закусих, пих и кафе,
гаража отворих леко ядосан
и днес закъснях за сефте.
Подкарах колата по улици тесни ...

Обичай ме и аз ще те обичам.
Обичай ме и всичко ще ти дам!
Стига болка, стига тъга.
Не искам повече да съм сама.
Плаках, скитах и обичах, ...

Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла ...

слоести облаци
юни - намръщен
реят се птички
в небето напети
дъжд се задава ...

Снегът е с вкус на минали съмнения,
изискана картина от контрасти...
Там само снежният човек смалено
прощава слънчеви лъчи и страсти.
Снегът е дом за смели пеперуди, ...

СЪЗДАЙ МЕ!
Още един щрих на тънкото перо
и пътеките ще бъдат прокарани,
на очите от магичното същество,
до рожденото място – душата й. ...

Наскоро срещнах
непозната дума:
"завинаги" - потърсих я във речника.
Но ето че надигнаха се
томовете слисани: ...

И днес ми студено. И бездомно.
Сърцето ми - игла във зимен свят.
Опитвам безуспешно да си спомня,
как кръв и обич заедно туптят.
Изсъхнал залък как ли се преглъща? ...

Усмихваш се.
Флиртуваш с ума ми
и аз... току прибягам
да си оправя грима.
Да напудря носа си. ...

Видях бездомник гълъби да храни –
трохички от ръцете му кълвяха.
Душата ми отрони капка радост –
в човека и в Доброто пак повярва.
Видях момченце прашка да зарежда – ...

Изчакай утрото на смелите.
Изчакай, да превземат болката ми
и никога няма да погледна дъжд.
А дъждът падаше нежно над града,
породен от внезапна нужда, ...

Винаги съм те обичала. Светът разбра.
Винаги съм те обичала. И без крила.
Винаги съм те обичала. Душата ми осиротя.
Винаги съм те обичала. Щастлива съм била.
Винаги съм те обичала. Прогоних те. ...