Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден.
Тук всичко си е пак, каквото бе,
в годините, когато бях безсмъртен.
Земя – и от надежда по-красива. ...

Вишната на двора
пак е цъфнала.
Посадена от твоите ръце.
От мъничко дръвче,
с любов обгрижвана, ...

От известно време наблюдавам във Фейсбук повтаряемост в определени действия, извършвани от потребителите - мои по-близки и по-далечни ФБ приятели, които протичат в някаква (вероятно ритуална) последователност. Не съм запозната с резултатите, но реших да ги изследвам по-обстойно и да ги опиша в дневн ...

1. Играчките - неизменна част от нашия живот. Единствената разлика през годините е повишаване на тяхната себестойност.
2. Повечето в един момент се обръщат към себе си. Някои за да оправдаят собствените грешки, а други за да се променят към по-добро.
3. Ежедневната липса на средства, подтиква човек ...

Ерос Рамацоти - Са̀мо с теб
----------------------------------------------------------
Autori: Eros Ramazzotti, Adelio Cogliati & Pierangelo Cassano
---------------------------------------------------------------------
Автори: Ерос Рамацоти, Аделио Коляти & Пиеранджело Касано ...

Ти ме видя, аз също...
Само с поглед ме прегърна
и погледа ти сля се с моя...
И разбра какво е сърцето ми...
направи ме част от твоето... ...

Cinematic / Tribal
(правена на FL Studio Mobile)

1.
В мен пустота, около мен мрак...
И някакви странни фигури в бяло...
Къде съм?
Защо? ...

Глава XXVIII
- Рая, моля те свали Оливер долу от масата. Не виждаш ли, че муцуната му е в чинията ти!
Рая се ухили, но като видя суровата физиономия на майка си побърза да свали малкия лакомник под стола.
- Федя, нищо не си хапнал. Добре ли си? Искаш ли Лидия да ти приготви нещо друго?
- Мамо не се ...

Биаджо Антоначи - Ако наистина те има...
-------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Посипи ме с прашец, моя цъфнала вишно!
Скрий браздите ми фини от плач и усмивки...
Не, не искам във мен вече нищо излишно...
Ще заровя лице в снежно-листна покривка.
Ще се влея в земята под твоите клони, ...

Вятърът е мъртвия ти спомен,
за когото сухи са очите.
Мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...

Толкова дълго,
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища, ...

И още само миг и с теб ще бъдем на плажа... Ще се затичаме към хоризонта, който ражда слънцето секунда по секунда, вдишване след вдишване, и туптене след туптене на сърцето ми, на сърцето ти... Ще притаим дъх, без звук и без движение, докато ивицата стане полумесец – тънък резен диня, заблестяла в с ...

През кривите огледала на гладка мозъчна кора
във моята душа се вмъкна, с кама лъжа
отряза тук и там по нещо чуждо и непреживяно,
съши си го без срам във роклята на суетата,
решѝ, че сред тълпата ще минеш за богата. ...

Къде ли е тя, не знаем ние,
но всичко попада винаги там,
любов и музика в себе си крие
и болка и страх, понякога срам.
Разкошна, изящна изпълнена с плам ...

Казват, че характерът ѝ е пожар –
доближа ли се, ще се опаря.
Но пред нищо няма да се спра!
Обичам с огъня да си играя.
Чувствам се тлеещ огън до нея, ...

Следа от сърцето по път към душата
оставих пред тебе на прага любовен.
Разравях аз огън в ръка със машата
на делник навъсен в часа ни съдбовен.
И всякоя крачка за мен бе и радост ...

Ти помниш ли искрящите очи,
невинно споделената усмивка,
косите озарени от лъчи,
неволно изтърваната въздишка?
А помниш ли отлитащия залез, ...

Дали да не подремна месец-два поне.
После когато се събудя, ще помисля:
Стрували си да си буден, когато
около теб ежедневен мрак цари.
Когато си почти на петдесет, а чувстваш се поне на сто. ...

Не можеше да се познае. Не беше такава. Жаждата за мъст не я оставяше на мира. Не спеше, едвам слагаше по няколко трошички в устата си. Всичко ѝ беше безразлично. Дали е ден или нощ, какво значение имаше? Нейният живот спря в мига, когато разбра, че съпругът ѝ я мами. С момиче, няколко години по-гол ...

У мен е, почнах да го пиша.
Не мога, пак го съживявам...
Любовта ни живее, диша.
Обичам те и полудявам...

Звезди на небосвода блестят,
рози пускат чуден аромат,
мечти за теб кат птици летят,
ала и на болка съм богат.
Защо изостави ме, кажи, ...

Нощта беше топла и тиха. Пееха птици и гласовете им разтваряха цветовете на омайното биле, скрито някъде между тревите.Уханието на измита земя се носеше над полето.
Само един светлик трептеше тревожно и осветяваше прозорчето на голямата къща. Леля Ленка поставяше кърпа, след кърпа, потопена в хладна ...

Полазва тихо непрогледен мрак,
а аз съм на маймунската планета
и Цезар бий се във гърдите пак и пак,
какво ли иска да ни каже?
Разбирам го, за да владее тоз маймунски свят, ...

А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...

Сънувах, че в съм твоите
прегръдки. Сънувах как,
ме докосваш. На сън беше,
на сън се любехме, в твоя
уютен дом. Толкова реално ...

ОХОТА!..
Декабрь стоит: ветреный, холодный, мокрый, и скучный. Насыщенный сыростью ветер пронизывает усталость всего минувшего года. До наступления зимних праздников надо выбрать все граммы зерна, заработанные в коллективном труде. Ток полон колхозными людьми – медленно выдают начисленное: одни весы ...

И докато ти ме търсиш,
аз ще те откривам.
През твоя ален цвят,
по четка захабена,
до моя измислен свят, ...

Живя ли?
Ти опита ли да галиш вятъра,
улови ли го с протегната ръка,
окъпа ли се в огъня на залеза,
миг преди да слее се с нощта? ...

Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли, ...

Не искам нищо друго
само глава да склоня на твоето рамо.
Искам в скута ти да заспя,
да усетя твоите длани горещи,
а ти да докоснеш моите сълзи. ...

Животът е... кото доди!

В неделя, той прекосяваше площада на града, разминаваше се с хората, вперил поглед в небето. Връщаше се от работа. Беше изморен. Все му се струваше, че ако по-често вдига главата си от обувките, поглеждайки какво става там горе в небето, можеше да открие какво се случва и вътре в него. Но през проле ...

не побеляват
а до белотата на
БОГ доближават

Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
– Ще стане с олипмийски размери! – съобщи шефът. Беше доволен.
– Какви са олимпийските размери? – попитах, защото не съм ходил на олимпиади.
– Големо! Това значи. ...