Дали на тази вечер има сняг е без значение. Да, вярно е, снегът придава радост и уют, като сте заедно у дома край сгряващия огън. Но като че ли, каквото и да е времето навън, на тази свята, благодатна вечер, Бъдни вечер, цял свят намира щастието и обичта. Сякаш можеш да усетиш някаква магия из възду ...

Днеска пак видях я
по стълбовете
пак лепеше тя плакати
с усмивка..
Наблюдавам я отдавна ...

Тайна любов
Тайна ли е "тайната" любов?
Щом очите им се срещнат,
проблясват пламенни искри,
устни за любов нашепват! ...

Уморих се да съм ти Ангел,
да те изкупвам от всеки следващ грях!
Болят мазоли по крилете,
образувани в гонитби ритуални
на призрачните ядове! ...

Добре дошла. Не стой на прага. Влез.
В такава нощ и дявол бих приела.
Студено е, а вятър без адрес
отвява и най-каменната смелост.
Стоплѝ се, още огънят гори, ...

Знам какво мечтая далеч от световете,
светът ми подреден е до лудост, топло цвете
и утре ще прогледна отново до небето,
но вече съм от сън съшита...
Вечерта различно виждам към луната, ...

Дълбоко в съня... се пробудих...
не от друго... от капчука навън...
кап... кап... и в рими песни запя...
За една малка писалка дето спомени пише...
в книги дебели и бели... и с пожълтели листа... ...

Невероятното се случи!
Чудо е и още треперя...
Любов не може да се учи!
Не мога с нищо да я меря...

Лятото винаги е било любимото ми време от годината. Бях обещала на себе си това лято да остане незабравимо. Исках да се насладя максимално на всеки един момент и да запечатя в съзнанието си само прекрасни моменти.
Вече две седмици бях при родителите си в родния си град. Беше минала поредната тежка г ...

Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.
Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.
Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство ...

ТОПЛА КОЛЕДА
Днес на топло се прибирам,
шапка свалям, ръкавици.
Вкъщи всички ги намирам,
мама, тати и сестрици. ...

Зад всички маски
ни се ще
да надникнем,
само зад усмивката –
не. ...

На края на селото в дясно от пътя съзрях малко магазинче. Най-различни хранителни продукти стояха зад стъклена витрина с дървен плот. Зад нея от своя страна ме посрещнаха усмихнатите и изпълнени с очакване погледи на съдържателите. Мъж и жена стоейки в уютното им малко магазинче. И да си поискаш хра ...

Имало едно време, през девет царства в десето, една много бедна старица, която живеела в схлупена къщурка на брега на реката с малко момиченце. В една студена, декемврийска сутрин го намерила край реката, съвсем премръзнало и почти безжизнено. Старицата била знахарка и успяла с лечебни билки да спас ...

С.Л.
''Диагнозите не бяха важни или поне така си мислеше Ралф. Белите стени го притискаха, а бронираното стъкло в килията му гледаше към стола на охраната. Не намираше и нищо притеснително в заобикалящия го пейзаж.
Всички го наблюдаваха със страх ,но избягваха всякакъв очен контакт, а ако трябваше д ...

Не поглеждай надолу!
Безименно празно е;
Пътища много,
Но не със очите пътуваме;
Че погледа лази ...

Дъжд в дъжда.
Свят в света.
И сред тях
бродя аз –
като мисъл ...

Black rose amongst scarlet poppies,
I'm not growing, the sun is ripping me out,
lost my dreams, destroyed my trophies
in the loneliest fields of shame and fault.
Black is my heart and black is my mind, ...

(По „Животни“ – НАЗАРЕТ
https://www.youtube.com/watch?v=oLC6KRS1ADU )
разпалиха лед
в окото на ураган
любовна игра

САМО
Само силните хора умеят,
да бъдат сами, като дъжд,
като гръм от безмилостна буря,
като клас от безкрайната ръж. ...

Глобализацията и алчността родиха нов свят: този на вечния стремеж към богатство. Самата представа за богатство почти измести смисъла на успеха. Няма успех без богатство, всъщност единственото олицетворение на успеха е богатството.
Изчезнаха малките дюкянчета, в които дребните търговци продаваха мал ...

Тя е толкова много далечна!
(Аз обаче, я нося в душата си).
Сякаш друга живителна течност е.
(че кръвта ми е само сто градуса).
Плаче рядко и все е навътре. ...

С бастунче бяло в ръка,
човек потропва по паважа.
Приема тихо своята съдба,
да бъде вечно нощна стража.
От малък той не виждал ден, ...

Пред погледа на Еминеску
дечица строфи рецитират.
Макар че дума не разбирам,
аз ръкоплескам,
защото в ритъма усетих ...

Най-големият ми кошмар -
стая пълна с познати.

Сила, сила…сила
Нахалост е била онази сила,
която вдъхнал си у мен…
Нахалост, Боже, майко мила...
животът ми е тъй студен... ...

Приятелю,
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен, ...

„Такъв е животът – мислеше си Иванов – Като роял – черни и бели клавиши, една музика... А накрая хлопват капака...”
Преди малко му бяха съобщили, че бившият му класен е починал. Как, от какво? От каквото всички бивши учители – от пенсията...
Та сега черният клавиш звучеше в душата му.
Обаче, внезапн ...

БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...

Јас сум стаклена жена
не удирај по моите надежи
ќе ги скршиш своите раце
ќе ја изгребеш текстурата на моето лице
ќе ме растажиш, ...

Вържи ми очите и ме пусни в тъмното.
Може би мога да те открия...
Пърхат с криле ненахранени гълъби
в бяло небе от хартия.
Само мастилени мигли по жицата - ...

Тъй както се разлиства книга,
по тялото ми пръсти разпилей!
Тъй както устни чашата допират,
с целувки кожата ми пламеней.
Тъй както скулпторът извайва ...

Някакво змийско око
змийски е втренчено в мене,
тъпче ми волята, зло -
аз съм от Хипнос пленена.
Думи от съсък с шербет - ...

Девойката осъзна колко много време бе прекарала да си представя всякакъв сценарий за развой на ситуацията. В унисон с несигурността ѝ, навън небето беше сиво и се бе спуснала загадъчна и гъста мъгла. Времето въобще не ѝ помагаше да се почувства по-добре. Следобед в последния момент се оказа покане ...

Маниак, ненормалник, зажаднял за плът. Повечето ме наричаха така щом зърнеха моите произведения. Голотата не им понасяше. Те бяха свикнали да гледат през призми и маски и не обичаха да поглеждат нещата естетически - очи в очи. Може би ги беше страх, не какво ще открият в творбите, а в самите тях. Мо ...