– Безработицата – казва Миле, – паднала до нула процента. И продължавала да пада, мамка ѝ!
– Не може да бъде – възразява трезво Стоян. – Това е невъзможно.
– Защо да е невъзможно? – чеша се Миле ту по тила, ту още по-отзад и по-надолу. – Малко са невъзможните неща днес. А това ми се струва напълно в ...

Похапвахме си с Пешо кървавици
в разгара баш на коледните пости
и спорехме, размахвайки лъжици,
кои народи са в света най-прости.
– Японците! – започнах да се хиля – ...

Един ден ще платя цената и ще бъдеш мой.
Колко пък да струват две ръчни гранати?
По-малко от една твоя целувка,
По-малко от сто години затвор.
Един ден ще дойда и ще те отвлека, ...

Елеонора Крушева
Студено е... потрепват ми ръцете,
а вън е пролет... и свети, лятно свети.
Студено ми е... сиво е небето
и плаче в мен... ритъмно сърцето. ...

Любовта кара хората да правят странни неща..
Вероятно никога няма да видиш тези редове.
Вероятно няма значение дали знаеш,
че те обичам, или не те.
Вероятно никога няма да се осмеля да ти кажа, ...

Чуй плача приглушен
на самотния мъж,
що без теб е натъжен,
чуй тихия пролетен дъжд.
Нека напои теб – роза бяла, ...

Ръце студени, протягат се
да ме обгърнат в прегръдка сладка.
Тези сини като лед очи
карат мозъкът ми да бучи.
Сега сме ти и аз, аз и ти ...

да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми ...

Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...

- Ех, горкия…Една болест да беше… - Въздъхна доктора към сестрата. Със сълзи на очи и тя също изказа съжалението си:
- Толкова е млад... не можем да го оставим така.
- Каквото можахме направихме, другото зависи от самия него... Господ да му помага. Изричайки тези горчиви думи, докторът стисна ръката ...

Э
Може би все пак беше разбрала, каза си Нона. Или този въпрос беше извинението ѝ. Понякога дъщеря ѝ се държеше много грубо, дори баба ѝ се ужасяваше и биеше на съвест. Но Тони никога не се извиняваше.
Също като баща си, установяваше с горчивина майката. Наистина, той не е бил груб с нея, но поняког ...

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА
Към всички българи в чужбина.
Нощта прелива часовете в пясък
и пясък е течащ в мен сънят.
Все ме връща там – нататък ...

на младата поетеса Полина Михайлова
Защо да крия? Няма да се срещнем
през лятото на не едно желание.
Вината е невиновна по човешки,
когато търсим близост от разстояние. ...

Как е хубава тревата!
На дърветата листата
тихичко в гората си шушнат.
Колко свежо е небето!
Колко леко е сърцето, ...

И днес полуобичана осъмнах,
някак свикнала и примирила се.
Очите си доволно аз потърках
и чух шепот познат "И този път не!"
Живот на полусъединител: ...

Мислиш, че разбрал си
ти живота.
Вярваш, че видял си
вече всичко.
Ей, хлапе, най-важния урок ...

Да бе наострена и хладна гилотина,
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...

Стъпвай твърдо, сине мили,
гордо качвай пътя стръмен.
Смелост имай, имай сили.
Враг ще срещаш, облак тъмен.
Глад ще сещаш, болка силна, ...

19,30 – 20,00 часа
На площадката са три апартамента. Другите две врати са затворени, но виждаме как през малките прозорчета перденцата мърдат. Кооперацията е стара – строена е нейде през 60-те години. Малки апартаменти – водят се двустайни, с площ нейде 40 квадрата. Най-нужното – две спалнички, кухн ...

Сънувах те…Къде си днес?... Здравей,
далечна моя паметна любов!...
Здравей, ценителко на стихове,
поела някога към пристан нов!...
Какво остави ни животът и ни взе - ...

От ранна възраст търсех любовта
сред нежни цветове, дори сезони,
научих, че са нужни две крила
да литна и тъгата не запомних.
Била е тя навсякъде край мен, ...

Намери онази разсеяната
Пепеляшка, дето си губи пантофките
И я обичай
С пепелта в душата
Но само до полунощ ...

Отиде си! Защо сега се връщаш?
Ти с мъст затръшна входната врата!
Да не си решила да прегръщаш
туй, което в мен уби сама?
Да не си посмяла да припомняш, ...

Всичко се повтаря.
Обещания и лъжи.
Глупава съм знам.
Лутам се безпомощно.
Сърцето ме боли! ...

/шарж/
"На Всички "контактьори" с Много Любов"! Ахаир
" Не се вземайте много насериозно, защото ще ви изгорят бушоните или най-малко, ще ви залепнат релетата"!
местен електро-инженер, зевзек от Слатина
Кога разбрах, че мога да контактувам ли? Ами туй се случи лятос, миналата година, когато имаше про ...

Август е. Сутринта предвещава денят да се държи като пийнал леяр, безогледно ръсещ разтопен метал от потата в непослушните си ръце... Слънцето и то уж демонстрира благородство, но елате и вижте след два часа какви дивашки лъчи ще мята в жежкото си шоу.
аз съм на ръба на нервна криза.Преди няколко дн ...

Люлякът така мирише,
че ми се завива свят,
дъжд по покривите пише.
Тихо е. Звездите спят.
Пред очите ми картина, ...

В забързания трафик на живота
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара ...

Под валяка на мислите оставаш -
по-плосък от премазаната птица.
Кост в гърлото неспирно те задавя
и времето е сгънато в карфица...
След Второто пришествие е тихо - ...

Руди Франциско - "Оплаквачи"
Това са истински случки.
26 Май 2003 Арън Ралстън се изкачвал в планината,
когато скала паднала върху дясната му ръка.
Той чакал четири дни, ...

First Love Never Die
I feel like walking
Do you feel like coming
I feel like talking coz
It's been a long time ...

Драга ми приятелко Нати,
Когато открих онзи литературен сайт, целта ми първоначално беше да публикувам романа, който написах. Не смеех обаче, защото съдържаше много болезнена за мен история. Един човек, когото много, безкрайно много обичах, почина и бях написала този роман, за да съхраня, преди да м ...

(в памет на Стивън Хокинг –
велик физик-теоритик и космолог
на нашето съвремие)
В днешната си роля, буквално с всяко свое вдишване и издишване, ще противореча на самия сценарий. Но... или на тези от вас, които нарекат по-нататъшния ми разказ нечий “сценарий”... Аз, може би, бих го нарекал “изповед”, ...

Върви си! Каза ми Смъртта –
при мен за тебе няма място.
Защото тук безсилна е Скръбта...
Какво от туй, че да живееш е ужасно?
Не си за мене! Каза ми калта – ...

Дърта, изкуфяла бабо,
бъкана си със пари.
Що не си преживяш хляба,
а се хвърляш във войни?
С оня изкуфял паричко, ...

Лятото е ожънало нивите,
стърчат боси стърнищата.
Едно момиче по детски невинно
се надпреварва с птиците.
Житни класове драскат ръцете му, ...

Преди време, може би, около година
поглеждах чата ни, дали си на линия.
Уви, сега не е така...
Питам се къде греша?
Дали сърцето нещо се е повредило. ...