Повест за средният човек
Той беше среден човек. Роди се с нормални параметри, средни се оказаха и биологичните му дадености в сантиметри. Държеше се обрано, правомерно, без проблем завърши средно. Придържаше се здраво в златната среда, но винаги със силните на деня. Имаше си принципи лесно разбираем ...

- Ей, наборе, добра среща!
- Дал ти бог добро наборе!
- Дека си тръгнал?
- Мани, мани, наборе… До докторо съм тръгнал. За жената да питам, че има уплах. Вчера косихме Дългата ливада. А там много смокове има. И един да вземе да я уплаши толкова много, че езика си глътнала. Вика ми „ Мъжо тоя смок беш ...

Ако обагри те на залез хоризонта
с лъчите цветни във оранж и във лила
И сълзи напоят градината в очите ти...
опианен от аромата на тревата
попила сокове от Стара Планина – ...

Иска ми се, стих един...
с душа, сърце да го напиша.
И с него да разкажа на света
какво за мен, мечтата беше.
Да изживея любовта, да я почувствам ...

Приятел съм, той каза бързо
и аз повярвах без резерв.
И мислите си му разказах,
и всичките си страхове.
А време мина неусетно, ...

От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам ...

Искам да бъда отново дете!
С другарите стари навън да играя.
Не искам да пиша между четири стени,
ала зная, това са само мечти!
Искам да бъда отново дете! ...

Момчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни ...

Детството ни бързичко отлита,
неусетно сме пораснали и времето не пита.
Миговете ценни няма как да върнем,
само спомените за тях можем да прегърнем.
Нищичко, обаче тук не свършва... ...

Чай.
Топъл, вкусен, сладък.
Отпускащ.
Успокояващ.
С лимон и с мед. ...

Когато бях малка рисувах сърца и ги оцветявах в розово и червено. В часовете по биология разбрах, че сърцето е кух мускулест орган... Но съвсем скоро след 18 си рожден открих силата му. Осъзнах, че именно то контролира цялото ни същество. Когато човек е на път да се откаже от мечтите си, сърцето му ...

Недей вика старите призраци нощем,
недей ги приканва да идват в съня ни!
Недей!!! Умолявам те!!! Има все още
две капки любов да заситят глада ни!
Все още възможно е нощем да срещнем ...

Той винаги ще идва да ни буди
Не като гост, а винаги на поста си,
дори когато неграмотни луди
душите и вратите си залостват.
От празните души с огромно его ...

Днес сирени пак ще вият
пет минути из страната.
И с очите - всички ние
ще погледнем към земята.
Ще застанем тихо прави ...

Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...

Намерих сили да те забравя,
но сърцето още страда,
как да обясна на него,
че вече няма нужда
да те вижда? ...

Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...

Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...

Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени ...

Ако стените имаха памет, тази църква трябваше да е кръстена на нас. Щеше да бъде нещо като: „Света Грешка Повторичица” или „Свети Влюбени Непостоянни”.
Тази църква ни е виждала в ситуации, в които никоя църква не трябва да вижда двама души. Като когато прекъснахме сватбата на братовчедка ти, защото ...

усмихнати зъбки щастливи лица
по тревата греят хиляди слънца
улиците пълни с цветна дъга
по небето балони с щамповани сърца
децата празнуват днес ...

Приятелят е брат, роден за време на беда
Притча 17 : 17
Препънах се в житейската пътека
на камък като грахово зърно
и паднала в прахта една утеха ...

Борко, който беше кмет на … абе има ли значение къде, беше на зор! Това да си кмет, не е шега работа, размърда за гимнастика левия фланг на мозъчните клетки и премина към по-дълбок размисъл. „Ей го, седя аз тук, мисля от сутрин до вечер как да угодя на подопечното ми население, а те все мрънкат! Не ...

Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...

Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени – очи. ...

Най-сетне се откъсна от дървото,
и полетя свободно над света – листото!
Усети свободата и разбра,
че по-различно е от другите листа.
Размаха тъжно клони старото дърво: ...

чрез „Дамасцена“
Розовата долина -
благословена
чрез „Дамасцена“
Розовата долина - ...

Душата на поета е вълчица,
без глутница, без рожби, без, бърлога,
луната ѝ е кървава сестрица
към нея вие тя до изнемога.
Душата на поета – нощна птица, ...

— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...

-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.
Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато .. ...

Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички м ...

Мама учи ме да сричам
и да смятам две плюс две,
а забравя как се тича,
щом приятел те зове!
Мама дава ми уроци ...

Ти пишеш винаги прегръдка с "т"
и винаги ми я изпращаш сутрин,
напук на всички рицари с лъжа
притискали ме с овлажнели устни.
Единствен ти поиска да си с мен, ...

Елизабет затвори книгата, която бе заела от малката библиотечка на МакГилиан, остави я до себе си на пода и се изправи, за да закачи обратно фенера на мястото му – кука на стената, където да не представлява опасност по време на буря. Франк, кацнал на най-високата етажерка, отдавна се беше напухил и ...

Отново пак съм тук със тема зодиак –
поръчка от колега, този път – поет...
Та образа му искам да разнищя пак,
така, че за "Овен" това ще е куплет!
И тъй ,като не го познавам лично – ...

„На света наследници ще бъдат само преклонилите се!“
За всичко грижа имаме и знайте –
де пейте – думите и песните – са наши,
картините, де радват ви очите, са и те.
За едно работим, сине наш, ...

Неуверено капе навън дъждът
и се чуди дали да повярва
колко малко ми е останала плът –
само шепа опънати нерви.
Неуверено пада, моли дъга, ...

Спри се, Човеко! Домът ни умира.
Сред порои и бури за милост крещи.
Човешката алчност път не подбира.
Трупа пачки и смърт... Моля те, спри!
Откъсни слънчоглед, вдишай земята. ...