Молбата на Верчето
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...

възможност и за
дяволопокайване
не се изключва

Клетва
Къс земя ми стига
за да се почувствам твоя.
Родино моя, с нежност да те покрия.
Поздрав с шепот тих стига ...

Не давај ми многу добра одеднаш
ќе немам маратон за трчање
ќе се збунам пред самата себе
ќе се изгубам во огромен букет
од емоции, мисли и прашалници, ...

Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...

ОСНОВНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА
Моите началници купиха четири автобуса Неоплан. Мен ме сложиха да карам единия. За да ги натоварят експлоатационно като нова техника сключиха подизпълнителски договор с голяма туристическа фирма.
Та по линия на тази събития с двата от автобусите тръгваме на сефте травели ...

One night in Bangkok, е име на песен -
Известен хит от миналия век.
Но една нощ в Банкок не е лесна
на потния... студен... цимент!
Нощта е тежка... непосилна мъка! - ...

19.
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...

Когато си ядосан си грозен
изгубен блясък на раздран порцелан,
фалшиво-усмихнат или сериозен,
с тъп нож разрязана длан!
Когато за нещо си крив и си тъжен- ...

Снежна тишина
Сняг заваля, снежинки се гонят сега,
дебел килим застла студената земя.
Една зимна, прекрасна бяла картина,
рисува скрежа по прозорците красота! ...

За човека
И ей така, от памтивека
пълзи по стълбата човека
и трупа пари и имоти
със хора и със идиоти. ...

За първи път я сънува, когато беше на петнадесет - красива, усмихната изправена гордо на една скала край брега на морето. Вятърът развяваше косите и, а тя разперила ръце като птица в полет, да рецитира с патос:
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...

Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ...

Къде ли ще сме аз и ти
След миг, два, три...
Може би полегнали
под нашите звезди
с умове изпълнени ...

ПОНЯКОГА ГОСПОД СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...

Красива масичка с две празни чаши от кафе...
Два празни стола, тапицирани със кадифе.
Говорят си, докато болезнено изстиват..
Хората, седели на тях, тъжно си отиват.
- Помниш ли? Каква усмивка само! ...

Пренесла бих във вечността
представата за обич до полуда,
през портите на ада ще внеса
божественото наше чудо,
което с теб сме сътворили ...

Надеждата ми е утеха,
с която ходя по ръба...
И тя е новата ми дреха,
която нося на гърба.
От ден на ден.да се надявам ...

Ако понякога поглеждам странно
смеха, залял сълзите ми,
пищя неразбираемо насън
или пък ходя сомнамбулесто
без страх и грях, и мисъл, ...

Свърши ми коняка!
От анатомична гледна точка единственото, което се топи по мен е снега по яката ми - от Декември до Март...
Изстъргани усмивки в заледени прозорци. Високи обувки и безсилия скътани в мокри ръкавици.
Липси на смелост - скрити в зимни шапки и омотани във вълнени чорапи...
Ледените кри ...

Уморен, съкрушен, обезверен
Завръщат се птиците, отиде си зимата
А той без теб броди самотен
Слънчеви лъчи озаряват хоризонта
Стой тук, сякаш завинаги заедно сме ...

Трагикомедия
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...

Ръката
за юмрюк е тя готова
за поздрав със другар
за ласка непозната, топла
за писане ...

Януари е.
Навън става студено, уви...
И моето сърце е със сезона.
Градусите падат и не се топи,
пада и егото под нулата, за Бога! ...

Видях те и нарекох те – Омая!
Къде попаднах, още питам аз?
Това ли името ти бе – не зная?
Оставам в плен до сетния си час.
Кажи ми, кой те майсторски извая? ...

Ще се изтъка от шарени нишки,
Като пролетна черга, просната на снега.
Около мен са цъфнали нежни кокичета.
И аз грея и топля, радвам и блестя.
Ще бъда пъстра и безгрижна. ...

Люлякова надежда
Кокиче се показа. И сред снега натрупал,
раздипли скромно бялата си рокля.
Разпърпан февруари, към края си, издухал,
остави преспи, дъжд, мъгли и локви. ...

Бялата смърт приласка те в обятия,
тихо обгърна те с бели ръце,
нито снегът я довя, нито вятърът,
просто отпусна до теб колене.
На бялата истина в скутите бели ...

ИЗЯЩНО
Р. Чакърова
Животът крие своето изящество
из нишките на белите коси
и не достига в тебе настоящето, ...

Когато някой ден случайно
тя при тебе спре,
когато с галещ поглед
докосне твоето сърце,
недей я пита с изненада ...

Пак дойде пролетта
с неземната си красота!
Цъфнаха кичести цветя
и се показа многоцветната дъга.
Пчеличките жужат ...

След теб аз вече не прощавам
предателства и арогантност,
на малки хорица душата си не давам,
за да не страдам пак със моята наивна същност.
След теб, аз вече не обичам ...

Виждам те – пишеш с прошепващи пръсти
в които моливът по листа скрипти.
Някъде там – във косите ти гъсти
птица Поезия тихо гнезди.
През очите прозорци някой тайно наднича ...

Ех време, снежно, недоволно...
Прогонваш мисли от студ самодоволно
Покриваш стъпки кривнали от пътя
от греховност временно закрита.
Ти ветре, духай силно... и моля те!? ...

Бяс
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...

Следва продължение...

Понякога самотата ме убива,
но когато я няма ми липсва.
Усамотението - без хора и празни приказки
ми харесва повече отколкото
фалшиви думи и проблеми. ...

Откровение
Във скуката на времето открих те,
сред маски и паради най-фалшиви.
Касива като сън, но сън в добрите -
отдавна минали, забравени години. ...

Учителката в детската градина ни приканва да играем на герои. Правим си щитове от гланцови блокчета, магически пръчки и наметала от покривките. Пита всеки от нас каква е неговата супер-сила. Дарин иска да е Супермен, Калоян иска да изстрелва огън от очите си, Анита си е направила магическа пръчка от ...