Помниш ли прастария мотив,
че светът е място за двамина?
Исках да съм шеметно щастлив...
Слънчев лъч над вишнева градина.
Бях номад, пустинник, бедуин. ...
Чертаеш свои пътища в моето сърце.
Любов попива кожата от твоите целувки,
а те просмукват се и стигат до душата...
Като дълго чакан дъжд в пустиня
внезапна радост, чистота... ...
Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...
Българийо, защо ти плачеш,
сълзи по бузите ти текат,
защо за мнозина нищо не значиш
и към нищото глупци те влекат?
Защо мечтите ти за късче хляб продаваме ...
Мина час, а тебe те няма
"в един ще съм там" ми каза без глас
Какво ли се случи, дали не избяга?
Аз чакам все още, посърнал у нас.
След още час аз се отказах, ...
След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзка ...
Върви напред
Върви напред, когато те подхвърля живота.
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече, ...
Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...
Слънцето през зимата не топли,
свети, но като прегръдка не е меко,
мъждука колкото да се покаже,
но не смята да остане по за дълго.
Къде е лятото с лъчите си, ...
Изричай ме! Все още ме изричай!
Дори нощта да бъде без звезди.
А вятърът, от грижите разтичан,
да скърца в остарелите греди.
Дори светът, обръгнал без надежди, ...
Артистът седеше в гримьорната замислен. То – хубаво стана… Ръкопляскаха, цветя поднесоха, две момичета го разцелуваха. И след малко ще се присъединят към компанията, ще осъмнат заедно – я в кръчмето на бай Боро, я в артистичната му квартира…
Ама… Заплатата свърши, заплатата! Бай Боро е опитен – ще п ...
Родена съм като страница без текст.
Като един бял лист от скицник!
Можеше да изрисуват върху мен усмивки!
Или, пък, вечният протест!
Нарисуваха ми болка! Порои от сълзи! ...
Не чакай да звънне, заспивай.
Навярно и номера твой е изтрил.
Едва ли си мисли за тебе,
не съжалява, че пак е сгрешил.
Заспивай, заспивай не чакай. ...
Шашави неща в живота, колкото си щеш...
Но нали живеем да сме хора днес.
Но нали с надежда утрото Боготворим!
И нали с любов децата си творим.
А защо тогава станали сме зли? ...
Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...
Отпивам дъх по дъх на малки глътки,
но някак си не ми достигаш още...
Дори да вливаш струйно от плътта си,
поглъщам я, но пак ми липсваш нощем.
На екс допивам сетната целувка, ...
Прокълнателка зла се пробужда
в нея се черна страст подбужда
да чертае смърт на врага си чужда
от земи и небеса го прокужда
само тя може да отсъжда! ...