Кога сум без тебе
и парталите и свечените облеки
без проблем можат да ме проголтаат
мислејќи на тебе испарувам
и го ширам својот круг на непријатели ...

Провинциален вампир беше той,
осмелил се в нощите ми да се вмъква.
Впива зъби в моят сън,
а аз умирам, щом не ме сънува.

Хванах снега за опашката,
сякаш е котенце бяло.
Нищо, че беше уплашен...
Както си бе наваляло –
пърчеше нежно мустаците, ...

НУЛЕВО ВРЕМЕ – (Борче Панов, Р. Македонија)
(Превод от македонски)
В нулево време си честитим Новата година.
Фойерверките на щастието се разпръсват в лампионите,
а аз си мислех, че щастието на бъдещето ...

Als die junge Rose blühte
Und die Nachtigall gesungen,
Hast du mich geherzt, geküsset,
Und mit Zärtlichkeit umschlungen.
Nun der Herbst die Ros entblättert ...

俳句
Превод от български на китайски: Христина Кръстева
天堂呻吟！
灰色的云 - 躺着。
雪。 冬天 。。。。。。 ...

俳句
Превод от български на китайски: Христина Кръстева
一个分支中断了。
黄叶舞，
一个橡子飞 。。。。。。 ...

我不想离开
Превод от български на китайски: Христина Кръстева
我不想离开这个世界，
东西让我留下来。
生来寻求光明， ...

Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...

Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...

Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...

Под уличната лампа бледа,
балет играят три снежинки.
Без публика. На първи ред
две къщи, светещи витрини.
Под уличната лампа бледа, ...

Един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...
Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!
Начало на нови надежди които в душата изгряват,
че светът ще се събуди и ще бъде обичан и бял...
И няма назад да се обръщам, където миналото ...

Вървя по склона.
Хлъзгам се по леден път.
Вечна зима.Мраз.

Аз, човекът – Робин Петканов,
Ви пиша от близкото бъдеще, че станах Човек.
За Квалифициран потребител – курс финансов отлично изкарах
и изкъртих клеймото – нерентабилен субект.
От сега нататък – да пазарувам на воля ще мога. ...

Теб ще чакам аз, зная,
теб ще искам от тук та чак до края.
Ела, да изгоним в сърцето зимата,
искам да усетя твойта ласка, най-милата.
Ти ела, да стопиш ледовете, ...

Изгубен съм и пръснат на парчета,
ядат от мислите ми гладни псета.
Късат ли късат места сочни,
не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.
Нека проклинат и нека се давят, ...

Ценностите са най-здравата основа, върху която човек е длъжен да гради личността си. Попадайки в сюрреалистичния театър на живота, той става неизменна частица от щастието, страданието и желанието за реализация, съпътстващо всеки един от нас като призрачна сянка.
Неведнъж съм се питал за какво се бор ...

Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...

Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,
Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,
Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…
Окачени на чардаците на Битието.
Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум, ...

Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат, ...

Бъди на цветето опора!
Бъди фар морски за милиони хора!
Бъди звънецът на комар в сърцата празни!
Бъди светец сред хиляди съблазни!
Бъди ти първий слънчев лъч! ...

Зрящи прилепи
чупят стъкла.
Рибите неми
говорят насън.
Сухият дъжд ...

Ето че, избяга от ръцете ни,
като блус в магия прегръща ни...
и не може вече да се отрече...
на свободата в полет се отдаваме...
Някой вече ни предупредиха, ...

И ето, че откриха, причината за рака,
и тя била познайте - скрита под мустака.
Това установиха, учени дузина,
това е - казват те - научна медицина.
Припев: ...

Приятели много не искам да имам.
Стигаш ми ти, дори само един.
Но готов и през Ада със мен да премине.
И сълзи и радост
със мен да дели. ...

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...

Когато майски рози не цъфтят
и Слънцето зад облаци се крие,
тогава птиците в небето не летят,
а на човек от мъка иде му да пие.
Когато тънем в тишина гробовна ...

Тази нощ ще бъда тишина
и леко в твоя дом ще вляза.
Подай ръка, дари ми любовта,
аз сънищата цветни ще ти пазя.
Тази нощ ще бъда и звезда, ...

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...

Какво повече му трябва на човек?
Едни очи в твоите да гледат.
Едно сърце с твоето да бие.
Едни ръце твоите да държат.
Какво повече му трябва на човек? ...

Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива ...

Ето моята тайна. Много е проста:
истински се вижда само със сърцето.
Същественото е невидимо за очите.
"Малкият принц"
Отдавна не целувам, принце, жаби ...

И бурените са цветя,
въпреки че се отрича,
приели са го, вероятно без тъга,
че на лале и роза нивга няма да приличат.
Но красотата им е в това, ...

Най-хубавият сняг вали сега.
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.
Пътечката ни тихо побелява, ...

Писмо ми написа за прошка...
с усмивка изпрàти го ти...
лунѝ подир лютата битка,
в която прониза ме ти...
в която преряза врата ми, ...

В бавен танц падащи
Безбройните снежинки
В твоите очи дълбоки
Преспи от любов натрупали
В огнището топло подскачащи ...

Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали! ...