Накъде с този
дъжд във косите
С това лято което крещи
И прелива от блузката скрито
В този ден, в този час, в този стих. ...

Моля ви
Може би скоро тоз свят ще напусна,
ще си отдъхнете тогава от мен.
Сега потърпете ме, моля ви малко,
когато звъни ви телефона от мен. ...

Зейна бездна,
огън се появи,
от тези две неща,
любов се зароди,
река тече си, ...

Глава Първа
Искри от миналото
Прекрасен летен ден. Птиците пееха някъде под сянката на високите дървета. Мелодията им бе красива пленителна и заслужаваща публика. Животинките щъкаха из забравените и обрасли пътеки скрити измежду боровете. Катериците пренасяха жълъди за зимата, трупайки ги в хралупит ...

Тя се страхува само от градушките - 6
Антон я връхлетя изневиделица. Ключовете издрънчаха проглушително в краката ѝ. Бе я изпреварил, с два дни само я бе изпреварил…
***
Ту се събуждаше, ту се унасяше отново – тъй сладък беше този унес – сякаш нещо хем я люлееше, хем дърпаше надолу в някаква черна и ...

Това е същността на обичането,
стъпка по стъпка, тъй постепенно...
тихо, стенещо - в песен, в сърцето
да разбереш, че птичето лети, лети...
И чувството нежно да си те спомням ...

Трябваше да я науча да пише. Защо не я бяха научили? Тогава можеше да каже нещо различно от това което вече знаеше. Нещо изненадващо. Нещо странно. Но тя мълчеше. Освен ако не я питах. Седеше в ъгъла на канапето, грациозна, както винаги. И ме следеше с поглед. Знаеше да ме наблюдава. Понякога ми се ...

Пепа беше много нахална. Тропаше на вратата и когато ѝ отвореха, нахълтваше вътре съвсем безцеремонно. А апартаментчето беше малко – тридесет и три квадратни метра и без тераса. Но пък бе топло и уютно. Имаше барплот, вградена в него мивка, шкафчета, малък кухненски бокс, пералня, хладилник. Съдомия ...

Не те искам вече любов,
някога за тебе изгарях,
когато на всичко човек е готов,
а старите грешки повтарях.
Не те искам вече любов, ...

Не, не ме разпитвай!
Аз наистина не знам...
Защото те обичам.
Пак повтарям, сам...
Защото те обичам. ...

ВМЕСТО РЕКЛАМА
Издадох свои книги две.
И ме потупаха по рамо.
За тях дорде се разбере,
продадох десет книжки само. ...

Сигурно съм лош христианин – толкова народ се натиска да ми удря шамар, а все не мога да реша пред кого да подложа втората си буза.

Висят на простора две щипки,
учудено гледат света,
пропити с дъждовни капки,
ръждата смени им цвета.
Притихнал замира града, ...

На Льоня
Облак си ми ти прозрачно-нежен.
Жега през декември. Слънчев сняг.
И си пухкав таралеж наежен.
В лявата обувка - десен крак. ...

Ти към мен откога...
векове ли пътуваш?
И дали любовта
това чакане струва?
Ти отваряш врати, ...

Надоаѓаат реките
да ја однесат куќата што не е дом
ме уби со поглед неколку пати
и пак оживеав
овој пат нема спас ...

А вътре в мене е облачно сиво,
като мъглява есенна утрин.
Небето ми дотежа като обида,
преди в локвите да се срути.
И думите ми са пожълтели и скъсани - ...

Погребението беше най-тежкото нещо, което съм преживявала след погребенията на родителите ми. За първи път видях Криси да плаче на рамото на баща си и той да го успокоява. Не оставих Дари да дойде на погребението, не исках да вижда как заравят майка и, това не се забравя. Когато си тръгвахме от гроб ...

Под бриза на листата... шепнешком
те търся с мокри длани, тук на плажа.
Песъчинките отсипвам с пръсти плавно,
с овалните ти очертания на пясъка горещ.
По спомените ярки те рисувам - спешно, ...

Някой ми подпали чергата,
после поиска да му платя щетите.
Така си вървя сега - въглен черна
и раздавам безплатно кибрити.
12.11.2017

Хубаво е в гьолчето. Приятно топла водичка, мека кал, плитко дъно, което дава възможност да се излегнеш, а те и пази, за да не потънеш. Цап-цап-цап... и малко плуване с опрени в дъното крака. А каква добра среда за обитаване е – пълно е с хипопотами, спортно-зеленикави жаби, късошиести и крякащи леб ...

Приветства Врабчо зимното утро:
Джив! Джив! Дживдживдживджив!
Аз съм гладен! Аз съм жив!
Спах на топло до комина!
Бяхме с врабката двамина. ...

Как да те попитам
в този късен час,
много ли ще искам
да попаднем в клас...
Исках да те има, ...

РУЧЕЙ ОТРОВЕН
Не знам докъде ще достигнем със тебе
Но искам поне да започнем
Търсих те нейде, но в по-друго време
Преди да повярвам яви се нарóчно. ...

Беден съм!
Шумът на парите ме възбужда!
Както прашки шумолящи нощем!
Беден съм за хлебеца насъщен!
Беден съм ала любов не прося! ...

Диана Фуентес - Последен път
----------------------------------------------------------------
Autores: Diana Fuentes
---------------------------------------------------------------------
Автори: Диана Фуентес ...

Алесандра Аморозо - Все пак вървя
-----------------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

Ще останеш като спомен във сърцето скрит,
От никого не умърсен и не убит.
Като мечта най-съкровена и желана,
И като такава никога не изживяна.
Ще срещна хора по пътя си напред, ...

Днес пристигнах в този град,
в който теб те срещнах някога,
когато леден, лепкав мрак
изпълваше душата ми.
Далечни спомени ме върнаха ...

От мен да откъснеш е лесно,
аз не съм от магическа сплав.
Плът раздавам безсловесно,
с надежда за парче от твоя свят.
Но от мене да откъснеш не желаеш, ...

Четири думи реших да напиша.
Щастие. Вяра. Надежда. Любов.
Мирис на гуми. Плясък на киша.
Ние сме луди! Хвърляй покро̀в!
Има ли обич? Нежна. Засмяна. ...

Мили Дядо Коледа,
Ако някой научи, че съм ти писала, сигурно ще помисли, че съм луда или, че наистина съм се вдетенила, както често чувам да казват за възрастните хора.
Повярвай ми, скъпи Дядо Коледа, въпреки, че надхвърлих седемдестдесетте отдавна, аз съм една нормална, но много самотна стара жена. ...

Денем и нощем работи машината,
смазана плътно с бензин и бълвоч -
храчи бетон и метал по родината,
гълта дърво след дърво.
Тумор асфалтен - расте от несгодата, ...

На пръсти тихо се прокрадвам
по ръбчето на твоето съзнание.
Мълчиш… Дали те изненадвам?
Не, няма как да съм в изгнание!...
Изпълвам всичко, засиявам, ...