Благодаря ти любов, че ме доближи
макар за малко със поглед вторачен
а сега те моля върви си, върви,
че след тебе се смея и плача...
Не зная как е правилно да се държа ...

С неназовимо пролетно ухание
разцъфва всеки атом въздух.
Земята и небето във мечтание
любовни трепети посипват като пух.
А птиците след зимна меланхолия, ...

И все по-угрижени,
все по-сами,
заети изглеждаме
в сглобените дни.
Разпада се времето – ...

Дълбоките чувства
не търпят много думи.
Една е достъпна само.
Силните страсти
не изискват безброй хора. ...

М А Л К А Т А Т А Й Н А
Неделя е най-хубавия ден за мен. Не само, че почивам ами се разтоварвам изцяло. Мога да се ти прави забележки. А днешната неделя е точно такъв ден! Защо ли ? Защото моята Пенка отиде на работа, а аз съм още в леглото и най- спокойно си гледам телевизия. Да, ама не! Звънецът н ...

Ще ти бъда аз вярна, наистина до край,
защото винаги към тебе ще се завръщам,
за да преосмисля път извиващ се без край
в спомени, които един по един обръщам.
Без да мога да успея да те разбера докрай, ...

Всеки неин поглед
е импулс за сърцето.
Предсърдията съхнат,
а камерите стиснати
в желязна систола изтласкват ...

Щом дванадесет удари,
звън камбанен огласи нощта.
Градът празнува Възкресение.
Празнуват всички християни,
с благодатен огън в ръка. ...

Еднаш неделно
пливам во море од радости
во костим од зелени треви
сеам камчиња на дното
се извивам во бранови од среќа ...

Цвете вън цъфти,
птичка весела пее
и на воля лети,
ала душа без теб тлее.
Хората виждат ме засмян, ...

Голготата бе равна.
Като длан.
И камъните ѝ блестят.
Виновно гладки.
Сълзите на тълпата не горчат, ...

Празник е и слънцето грее
усмихната природата дарява,
тих ветрец, нежни ласки и любов..
децата със силен вик приемат съдбата.
А аз радвам се на времето, ...

Пиша стих след стих.
Този на вас го посветих.
На приятелите мними, оказали се
предатели недостижими.
Приятели лицемерни, ...

ЦЯЛОСТ
В нощен сумрак
очите дълго се взират
и на тебе пак
своето виждане спират. ...

Христос Воскресе, приятели!
Возкресе! Радост и любов донесе!

Ангел мой...
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...

От рождества и възнесения,
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...

Може ли цвете да бъде без корен
или пък цвете човекът да бъде,
може ли огън да бъде преборен
или пък свят без любов да пребъде?
Може ли къща без покрив да стане ...

Това, че ме обичаш
и до болка ми се вричаш,
не ме жегва така,
както липсата ти тук, сега.
Сега, като те няма, ...

Ако не е била разпъната душата
тъй както беше Той в Йерусалим,
защо страдание понесе на земята,
защо от гроб възкръсна Божий Син?
Ако не е възкръсвал никога в сърцето, ...

Не бих променила нищо в нашата история
и не би ме разколебала никаква теория.
Не бих премахнала епизод, нито реплика дори,
защото би се променил начинът, по който огънят гори.
Нищо не се е случило без видима причина, ...

Никой от вас
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...

Ти беше оглушал и твърде земен
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...

Отдавна от речника си изтрих частицата „не”. Започнах да гледам на нея като на преграда пред моя личен хоризонт, която преди години явно самата аз съм си поставяла, а когато няма прегради гледката към постиженията ни изглежда по-красива. Ограниченията и поставянето в клетка на нашата същност, стреме ...

Опетненост Между ъгълчетата на пръстите
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата ...

Единственото, което ще
остане от теб, са снимките,
спомените и дрехи, ухаещи
на теб.
Винаги ще си те спомням, ...

Едрите капки дъжд барабанят по тротоара, а там, където водата се е събрала в локви, звукът наподобява клокочене. Голям априлски порой. Небето е смръщено, почерняло, сякаш се кани да удави всичко под себе си. Само случайните минувачи, приведени под чадърите си, нарушават пустотата на улицата. Коли се ...

От рождества и възнесения,
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...

Вилнее тълпата от зверове диви,
губят от ярост своите сили.
Разпнат на кръста Исус умира,
пиронът дълбоко се впива,
чертае кървава диря. ...

За да гори завинаги на Вярата свещта,
пожар от Обич във сърцето ще запаля!
И нека дýха вятърът през липсваща врата!
Дъждът с косата си и с кожата си ще погаля...

На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни! ...

Тя не ме е обичала никога,
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.
Мрази даже носът ми, ...

Малчуган: Тате, в кой орден членуването трае най-кратко?
Бащата: В ордена на Тръмплиерите, сине!

Подценяваме
на какво са способни
един допир,
една дума...
Могат да те разтреперят ...

Баснописецът получи две писма. Отдавна не беше получавал никакви писма. Нито електронни, нито обратното на електронни.
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...

Мина година. Велика събота е пак.
Започва съботното суетене.
Традицията го повелява,
първото яйце да е червено.
С него кръстче, ще поставя на челцето на детето. ...

До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.
Потекоха на хоризонта ...

Дон Кихот и Хамлет се видяха.
Изпиха по чаша бордо.
После плакаха,
после се смяха
без да знаят точно защо. ...