Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!
За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея. ...

Красива гледка от птичи поглед.
Покриви, къщи, домове.
След миг всичко ще изчезне.
Те са просто врагове.
След миг ще пуснеш бомбата. ...

Родили са ме без да ме попитат
и радвали ми се за ръст, тегло,
играл съм кротко с майчината плитка,
светът за мен бил детското легло.
Със приказки и песните на мама ...

Изскърца тежката метална врата,
вътре беше хладно като в гроб.
Жълти свещи озаряваха мрака
и миришеше на вкиснато вино.
Той застана разкрачен в средата, ...

Един мъж
Оголих шията си нежна,
от любов ли, или бях небрежна!
Впи зъби в кожата ми бяла,
сълзи от кръв не бях видяла! ...

Един часовник, стар от скука
кукувицата му взе да кука...
Омръзна му... без цел да трака.
Реши че трябва да се промени!
И започна новото начало ...

ГЛАГОЛСКО НЕВРЕМЕ
сторен глаголско невреме, ѓаволот глаголи,
го топи ледникот на придавките од именките
и го брише лицето на времето од смислата
а се` почна близу трпезата на едни рајски луѓе, ...

Небето говореше тихо
наостри ушите на цялата грешна земя
рибите в джоба си слънцето скриха
и червеят кален през сълзи запя
На залеза виното в избата пазя ...

Кожата ти млечен шоколад
главата ми направи мармалад
страстта ми лъсна като на парад
щом на земята направих шпагат
да те зяпам напразно отзад. ...

С всяка дума – смях звънлив.
С всяка нота – нежен стих.
Поглед сведен, май свенлив.
Стон в дъха ми тих.
Пияно меки звуци пръска, ...

Моето пораснало момче,
днес възмъжава с твърда сила.
Сякаш вчера беше мъничко дете,
а днес е моя майчина закрила.
На моето пораснало момче, ...

На Д. М
Не ми отговаряй! Не бива! Недей!
Оставѝ ми две нежни заблуди,
че някой за мене все още копней
и аз ще повярвам във чудо. ...

Чужди истини,
натрапчиви, настръхнали,
забързани да ми докажат,
че са мои ,
въвират се в очите ми, ...

Душата и тялото
Две несравнимо свързани и мощни
Казват: "Без душата тялото умира, но без тялото,
душата ще продължи да живее".
Сливат се в едно и се създава личност. ...

Не тъгувай, мила, че се поболя,
пред очите твои слънце ще изгрее
и надежда нова ще ти подаря,
но негодно е сърцето в мен, линее.
Под тежест кръвна мъката лежи ...

Кой? Кой?!Кой щастието ми във плен държи
със лицемерие и със лъжи?!
Кой крачките ми със вериги е завързал?!
Кой с поглед вперен в миналото бърза?!
О! Аз ще го намеря и разоблича! ...

"А бяхме млади... Бяхме толкоз млади",*
а пък сега – "За Бой" , "Отбой"!
Потънахме във нов живот – метален,
с гръд стоманена ни посрещна той!
И някак си след първата уплаха, ...

Съдбата, ти знай, не се чака...
съдбата, ти знай, се гради...
градѝ се без слабост, уплаха...
преследвайки смели мечти...

Остана в спомените.
Бяла птица.
Светлинен лъч
на утринна зора
на огъня жадуван ...

Търся те любов
С пръсти по стъклото те рисувам,
твоя дъх поемам със очи!
Нощем само тебе аз сънувам,
и те търся сред безброй жени ...

Дядо, търсиш ти любов,
но не можеш, старче, вече.
Пушката нима засече?...
Искаш кожата да смажеш,
мацка с бяло да намажеш ...

Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.
Този свят е объркал конците ...

Уморих се от хорски безсмислици,
уморих се да бъда различен.
Уморих се, но не съм и безличен!
Унило и безропотно навела глава,
една сива, тъжна наша тълпа, навела глава! ...

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...

За счупени животи не намерих
лепило. Счупеното много ме боли.
Сподавен вик – прекършено доверие...
и без мечти. А друго искахме, нали?
В мига, когато паднат всички маски, ...

Днес на думата
„Благодаря!“ денят е -
дума-благодат!

Тече реката.
Там,толкова далече!
Във вените ми!

Кален селски път...
Вървя.По него стъпвам
и насън!Есен.

С небесна мантия ще се наметна –
по нея чак звездите ще блестят.
Главата, като слънце ще я вметна,
краката ми простора ще делят.
Ръцете пък ще бъдат сателити ...

САМА СЕ ИЗГАРЯМ
Бях за теб лотарийно число,
най-случайно в тиража избрано.
И разбрах – любовта е едно,
а пък друго е – само желана. ...

О, можех да те чакам цели нощи -
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
на утрото – със чантата през рамо, ...

Забранено е виждам лика ти,
забранено е да чувам гласът ти,
забранено е дори да ти пиша,
а без теб не мога да дишам!
Забранено е да те докосвам, ...

Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...

Има щастие тъжно - тъжно като стара любов.
То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков...
Има щастие тихо - тихо то свети в нощта,
сякаш любима светулка, плахо над пепелта...
Има щастие радостно - носи ти дъх на звезди. ...

Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...

Во кофите носам тишина
ја оставам во собите.
Ќе чекам,
додека не падне
и последната куќа во селото. ...

Велинград - град на лечебни водѝ,
на света - (почти) номер едно е! -
Тъй да è - ГОСПОД БОГ разпоредѝ!
И стана тъй! И за Добро е!
Велинград руква нашир и надлъж! - ...

Богиня
Червена рокля,
токчета дванадесет сантиметра,
изящно сплетени коси
в очите ти иглеждам се, ...