Аз съм бездънната яма на твоята душа,
но отвътре пълен с любов съм, а ти с вина.
Месеците си минават, а дните ми безкрайни
в твоя плен без сили ме оставят.
Спирам вече да вървя, спрях да виждам ...

Ти знаеш ли каква е любовта,
нежна като момино лице,
чиста като майчина сълза,
вярна като детското сърце.
Това сега не е любов, нали? ...

Отново. Поредната вечер се чувствах самотен, за това отидох на любимото си място, а именно барът в края на улицата. Беше близо и удобно, а и атмосферата, може да се каже, беше приятна.
Отворих вратата и веднага лъхна мирисът на алкохол и цигари. Седнах спокойно пред бармана и си поръчах обичайното. ...

В красива утрин ти отвори
очи – два бисера големи,
с коса огряна от лъчи,
с ръце отпуснати до мене.
Аз искам да запазим тук ...

Като махало съм на стар часовник –
със стихове в широка амплитуда.
Веднъж пред вас съм пламенен любовник,
а друг път – клоун, ярко изрисуван.
Монета съм със две лица различни – ...

Геронтологическа
Екип от ревизори – геронтолози от съответната служба, откри в град В. най-стария българин, който е и най-възрастния човек в света. В резултат на сложни и отговорни проучвания на капитала, имотите, колите, банковите сметки от една страна и на заплатите, от друга страна, на митничаря ...

Когато имам малки човечета в главата,
крещящи, плачещи, смеещи се високо,
ходещи на работа, скачащи, падащи,
употребяващи наркотични вещества,
с изчерпани невротрансмитери, ...

Душата ми плаче...,
Сърцето разбито се бори с тъга,
живея с мъка, която
по- силна от мен е сега!
Очите ми тъжни все плачат ...

...Една дума,
една дума е нужна,
за да те върне там.
В онзи тъмница,
в която се чувстваш сам. ...

Думата майка няма синоним. В същността си тя е божествена. И е истинска привилегия да има в живота ти жена, към която да се обърнеш с името „мамо”, защото майката е богатство, а нейното присъствие в живота ти, привилегия от Бога. Всяка майка е най-важният човек в живота на детето си, защото тя дава ...

Над хълмове и над поля –
дъжд вали,
есенна позлата
слиза над града.
Бяла – зимата пристига ...

От нежни лъчи сплитам слънчеви плитки
и с нишки от обич съшивам мечти.
Сред пухкави облачни кули политам,
гласът ти ме следва и с моя ехти.
Не гледай в очите ми сякаш съм чужда – ...

Птица с вятър се надбягва,
а човек със съвест.
Старостта пристига млада,
но пропита с мъдрост.
Мъдростта като на карти ...

Красиви са звездните нощи,
мистичната бяла луна,
която изпълва с въпроси...
човешката празна душа...
Но мисля, че сякаш напразно ...

Малчуган пита баща си: Тате, кога мъж и жена разбират, че се обичат?
Бащата: Когато престанат да виждат недостатъците си...!

Един на ляво,
съседът на дясно –
като теглене на въже.
Аз помежду им,
арбитър неволен, ...

От къщата на споделените мечти
до разрухата в душите ни...
Едно мълчание ще ни спести,
че забравихме да се обичаме!
Забравихме ли? Едва ли е така! ...

Искам слънчев лъч да ме погали
и косите да сплете
с алено цвете, набрано от
малко мое дете.
Да ме закичи с обич дългоочаквана ...

Дай ми сила,
дай ми мощ!
Рай ми дай
в тъмна нощ!
Земен Рай, ...

/Свят отровен
Ката юмрук
сърцето се е свило
и удря по затворена врата!
Изстисква сокове ...

Разкошен ден.
Жега.
Нема нищо по-хубаво от кутия с боя и меченца.
Ромео убива вибрациите на стълбата, Жулиета убива ръждата, жаждата и некоя друга миризливка...
Много приятна боица. Дишам дълбоко и се пека на слънцето. Ще ми се да развея некоя парфюмирана кърпичка от балкона. Иии-хууу! ...

Зи беше гневен и изплашен. Дали Аная беше отвлечена? Или просто му бе била шута? Толкова я желаеше... Беше видял в очите ѝ същото желание, което той изпитваше към нея. Но къде изчезна така ненадейно тогава? Ако не беше тъпият му шеф, тя нямаше да се измъкне.
Спря пред къщата и слезе от колата. Оглед ...

ШУДРА
Казалось у этой сухой согбенной старухи, волочащей перебитыми ногами, нет прошлого. Она ходит как вечная тень своего уныния. Живёт подаянием, и невозможно видеть её мир иным, кроме как поиск сострадания.
Два селения стояли на отшибе земли, огромная рытвина их разделяла, плакало небо, когда они ...

" Губиш само онова , в което се вкопчваш. "
~ Буда~

Шеги съдбата прави си от време
на време и взривява тя души.
Докарва ги дотам, че на колене
да молят пътя им да съкрати.
Дали Съдба е? Лесно е тогава ...

Празниците идват, празниците идват!
всички гости от вратите ни прииждат
весели, весели и засмени
всички крият колко са опечалени
Събирайте се, хора! ...

Адекватност?
Използваме хората, вещите обичаме...
Как тогава адекватни се наричаме?

Ще ям камъни и пръст,
на улиците ще събирам дъжд,
ще си правя кораби от хартия,
ще отпътувам с тях към вечна идилия.
Ще живея сред цветята, ...

(На моята внучка Дебора)
Всяка вечер в осем време е за лягане,
рано сутрин в седем – гимнастика с протягане.
В детската градина ходя, без да плача
и с походка бодра си до дядо крача. ...

Хора със спомени като нашите,
те не могат да бъдат приятели,
всеки поглед е нова въздишка,
всяка дума помежду им – лъжá.
Те могат само да тлеят... ...

Хитър Петър отишъл да изоре градината на попа. Ала магарето се заинатило и отказвало да дърпа плуга. Шегобиецът се ядосал и рекъл:
- Марко, толкова си мързелив и инатлив, че ще взема да те продам, а може суджук за Коледа да направя.
Животното сякаш разбрало думите, започнало кротко да върви в бразда ...

На загиналите в Горни Лом
Като птици литнахте в небето.
Бог ви даде ангелски крила.
И сега сте нейде там, където
няма болка, злоба и лъжа! ...

Турнето на Женски хор „Златна лира“ в Будапеща, Прага и Виена
На гости в Посолството на България в Чехия
7 ноември 2017г
Негово превъзходителство Посланик Лъчезар Петков:
Добре дошли! Много ми е драго за това, което чух за Вашия хор. Огромно професионално ниво, създадено от хора с душа и сърце. Аз м ...

Тони никога не се замисляше как точно майка й присъстваше в живота й.не се питаше дали е тук или там,дали е добре или няма настроение.Не я интересуваше дали е уморена или сърдита.Нито дали ще е в къщи когато се прибере.Беше свикнала да не го взема под внимание.Просто нямаше нужда.
Когато й беше необ ...

Екстазът от сливането им, беше неописуем! Сякаш хиляди слънца се вляха в него и светлината и топлината им, го изпълниха с такава невероятна любов, че Мартин почти не можеше да диша! По-точно дишаше на пресекулки, като ковашки мях, който са задвижили прекалено бързо! От своя страна Милена летеше някъ ...