Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!
Само в тишината се чува викът на душата
и онзи миг които носи в сърцето надежда!
За утрото което ще донесе промяната...
Да живеем достойно и честно – ...

Ќе направам мрежи од моите мисли,
ќе ги фрлам на сите континенти,
ќе ги преведам на сите јазици,
ќе ги полевам како цвеќе во градина,
со нив ќе допрам до тебе, ...

ГРАВИТАЦИЯ
От недрата избликна извор жив и кристален –
плахо капките гледат небето,
земна мъдрост поели и очарование,
с любопитството на детето. ...

Не приличат на вино и хляб
изтънелите мои надежди,
тъй нелепо съшити с ръката на лемав чирак,
дето псува живота насън
и го гледа под вежди. ...

Болѝ ме. Умирам. Отлъчен и стар.
Жена ми е близо. Дланта ѝ е мека.
Сънят ме намира. Тежи на кантар
облечена в бяло и младост пътека.
„Краката болят го. Сърцето – и то“, ...

Да живее...?
Камари пръст и килнат кръст
са тъжните останки от селата ни.
Животни няма нито птици,
да не говорим за децата ни. ...

Това не е първият опит да изпея това стихотворение , но засега е най-сполучливият

Робувах на представи и чужди модели.
Търсех одобрението в хорските слова.
Очаквах и другите в мен да са видели
красотата ми, ала така и не стана това.
Светът е в плен, ала не на красивото. ...

Надупчи сокола на вятъра торбата
и дерето напълни с листа
на мишката скелета заби в земята
и на прилива в чашата сипа вода.
Панделка сложи на разните празници ...

Щом прошка от мене поискаш...
аз давам я... имаш я ти...
но място в живота ми - нивга..
веднъж вече ти ме ранѝ...

Всеки за нов шанс мечтае
живота си по друг начин да изиграе.
Не всеки знае,
че шанс нов
не се дава винаги, ...

Все същото годината върти
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам, ...

Започнах аз да търся любовта,
зарових се във книги поетични,
от там разбрах - във виното е тя,
това твърдят поетите лирични.
Във виното божествено искряла, ...

Когато луната изчезна, сякаш никой не забеляза. Тя просто не беше вече там. Хората отдавна не обръщаха внимание на света около себе си, светлината на града ги осветяваше достатъчно, а вкъщи си имаха лампи. Оказа се, че луната не беше нужна на никого и не липсваше на никого. Природните катаклизми бях ...

КОЛКОТО ДА МИ ПОМАХА
От толкова хора, които
през живота ми минаха сякаш
сенки, сякаш пепел на вятър,
не останаха много приятели! ...

Превод от български на италиански.
Хайку
Кален селски път...
Вървя.По него стъпвам
и насън!Есен. ...

Превод от български на италиански
Хайку
Тече реката
там,толкова далече.
Във вените ми! ...

Събирам парченцата
Пак съм задръстил машината
Която опакова мислите
Толкова много отива за брак
Работи на загуба ...

Ша откажа аз жените
пукницата ша откажа
даже може би
цигарите.
.................... ...

Превод от български на италиански
Non sto lasciando il Mondo
stringemi qualcosa per rimanere.
Sono nato per cercare la luce
dimentico invito nero. ...

Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...

Всеки е зрънце Вселена, затова
сълзата е недоразумение и неосъзнаване,
а страданието е позор за Величието
и незачитане на единството.
Превръщаме и преобразяваме. ...

Живея на третия ред до прозореца вдясно
в чашка забравено даже от Бога лале.
Обгръщат ме четири вехнещи листчета.
Тясно е!
Сумрачна обител под шепа горчиво небе. ...

и Джомолунгма
на всички вселени - без
стих залинява
и Джомолунгма
на всички вселени - чрез ...

НА ЗАЗОРЯВАНЕ
/Свидна/
В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
забавям всички сетива, ...

Бащите учат синовете
накъде да завървят,
осебено през вековете,
къде да стигнат, как да спрат!
Днес имаме и училища, ...

Минаха години... кризи,
в славни битки и борба.
Бях из всичките пандизи –
тежка участ – зла съдба!
Станах хитър и порочен, ...

Отивам си от този свят,
без капчица обида.
Хубаво видях и лошо.
Време е да си отида.
Живях каквото Бог ...

Кръстосани пътища в сляп лабиринт,
с посоки, изгубили усет за давност.
Зад ъгъла – трънен венец за един,
за друг – неповехнали купища лаври.
И стана Човекът завистник, с инстинкт ...

Чаша вино
Чаша вино, руйно вино пия,
стъклена чаша, спомена за теб не крия!
Сядахме двама с чаша вино в ръка,
с очи искрящи, с влюбени сърца. ...

Дъждовните капки стават цветя,
воят на вятъра – напев на флейта,
лятната жега – приятна нега,
в тъмнината изгряват вълшебства,
около мен с усмивки се гонят мечти, ...

Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.
Не намирам себе си в никой и нищо, ...

Блян
Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно. ...

Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...

Разтапям се когато ме погледне,
но с онзи нежен поглед.
Разтопявам се при неговия допир.
Разтопявам се щом
видя добрината му. ...