Без правила
Елеонора Крушева
Сипах ти вино... за утеха!
В чаши - невъзможност.
И... така си "отмъстих"! ...

ПОЕТ
Друг човек живее нейде в мене
и ме буди в късни часове,
за да слушам как горчиво стене,
обладан от странни страхове. ...

Ела при мен и нежно ме опитай,
бавно ме целувай ти,
жадувам те, защо, не питай,
просто времето върни.
Копнея само да съм твой, ...

Умира насред село стара сграда,
закичена със сух венец цветя,
красели славно някога портрета
на Кирил и Методий за деня...
Дворът вече в тръни е обрасъл, ...

Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...

Влюбена съм, влюбена в любовта
колко е красиво, когато обичаш...
чувствам се жива, по - добре от всякога...
да обичам, само това, само това...
Да обичам слънцето, небето, лъчите, ...

Отвори тревата очи
и още с мравки в пижамата
ликьора на мрака изпи
и напълни с роса дамаджаната.
Скъса петела сърце ...

Погледът ми замъглен,
лутам се из тъмнината,
посоката не виждам,
докато ти не се появи със светлината.
Златна, слънчева пътека ми показа, ...

Винаги си казваме, че живота ни учи!
Винаги казваме... знам за това.
Но никога не сме готови
да нараним свойте сърца.
Родени сме с вяра... вяра ...

Видях един клошар със якето ти, татко,
и нещо в мен душата преобърна.
Не беше самота, а онзи силен вятър,
когато взе те и назад не върна.
Изтичах, спрях го, питах го, не е ли гладен, ...

Воал си ти на моята съдба метежна,
покриваш дните ми самотни, черни.
Закриляш ме със белота безбрежна,
забравям раните от свойте - верни.
Воал сатенен, а прозрачно-бял, ...

Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...

Китка от росни цветя -
туй си ти, туй е любовта.
Те и през зимата не вехнат
и портите на нежността открехват.
Че любовта нивга не загива, ...

Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитнич ...

Щом казваш, че ти се отричаш...
от своята вехта любов...
правѝ го не само на думи...
и няма да плачеш до гроб...

Едно сърце обичащо
замеряно със камъни
Две души запалени
на клада
Три деца сираци ...

Спомен за хляба
/Есе/
Всеки от нас се е питал защо копнеем по детството, защо е важно да говорим за него, грижливо да пазим спомените, да ги споделяме и като археолози трескаво да търсим нови и нови... Моето детство не е толкова далечно, но чувствам как с всяка година, искайки да порасна, аз се отда ...

Два облака се сляха,
небето сбърчи вежди,
птичките замряха,
гръм далечен
в мъглата се процежда... ...

Отново се събуждам всред кошмари,
цигарата в ръката ми трепти.
Дали пък няма в стаята комари?
Не! В мислите ми пак си ти...
Като обречен хващам химикала ...

Прашни, но весели
дни циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета, ...

Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...

Едно кибритче притча ми разказа,
как в нощите студени огън пали
за свещите на празничната маса
и фурната среднощна на хлебаря.

Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...

ДОБРЕ, МАМО!
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...

През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето, ...

Знам, че цвете любимо не мога днес да ти поднеса
или скъп подарък да ти подаря,
но знам, че в това писмо,
две думи любими мога аз да споделя
и в тях да се побера: "ОБИЧАМ ТЕ!" ...

https://www.youtube.com/watch?v=5dYdx-1VdwU

Снегът затрупа
пътеките ледени
към теб!Зима е.

Чаша полетя от ръба на масата към плочките. Когато ги докосна се превърна в граната, която шумно разхвърля режещи, невидими опасности.
- Хо! - каза детето. И продължи да се клати накъдето беше тръгнало. И се усмихна.
Но нещо се е променило. Започва да усеща страх, напрежение, суетня. Някой скача и г ...

Две облачета - спрели - се целуват във небето
и, като две къдели, висват точно над дерето.
А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...
И преждата събрали в утрото ни позлатено,
те тънки нишки сеят над полето и житата. ...

Пристъпваш по плаващи блокчета.
От средата правиш начало.
Събути са високите токчета,
но сърцето, сърцето още е цяло.
Ще притихнат щурците в очакване ...

02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...

Не съм самодива,
не причаквай
във тъмното!
Сама ще пристана.
Ще съм твоя, ...

Харесвам много старите моми!
Харесвам ги по хиляди причини!
Най-вече, че са истински Жени,
макар да са самотници с години.
Те хич не са моми, не са и стари! ...