Търся си път през тъмнината,
долавям ударите на едно сърце
и знам, че води ме мечтата
да видя пак любимото лице.
Затова ме прегърни да разбера, ...

Не заспивам,
а мисля, мисля неспокойна!
Като лента превъртам
целия живот...
Все тичам към обич ...

Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса ...

Спасителят е в отпуск. -
Тишината пунктирана е с точки и тирета.
Безумен морз и сякаш личен пропуск. -
Възползвай се да пишеш до Небето
едно Прошение. Но цайтнот те наляга ...

Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв. ...

Дъжд вали навън, слънце грее вън,
и цветята са красиви като Левски,
на картини из гората тъй красива,
има птици най-красиви.
И кучетата тичат, децата пак танцуват, ...

Заглъхва тишината остаряла,
приведена от купища неволи.
Онази кръв гореща, охладняла
върти се в мен и тихичко се моли,
отново да я сгрее любовта ти. ...

When God created universe
He made our choice reality:
Multiplication is a curse
connected to mortality.
The world blinked with its baby eyes ...

ИЗГНАНИЦИ
Автор: Генка Богданова
Земьо, земьо, моя родна земьо,
моя радост, моя черна мъка!
Как да те оставя, мила земьо, ...

Чудя се какво ли е да имаш баща,
който не пие бира за закуска
и да го молиш да остава, не да напуска
битието ти всяка нощ.
Чудя се какво ли е да имаш брат, ...

Отново си тук.
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал. ...

Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.
Дванадесет пъти събуди ме ...

Бе лято, а във мен валеше сняг...
Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”
Не спря!... Валеше и валеше пак!...
Последната надежда се изгуби...
Попарените от студа цветя ...

Дойдох, живях и ред е да си тръгна.
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето, ...

The branches of the trees
that grow up in the dark
will never reach the light,
will never reach the light,
but climbing them will bring ...

При първи прочит изглежда, че Бог иска да защити нашата собственост. При по-задълбочен размисъл установяваме, че не е точно така. Защо? От Библията разбираме, че Бог е собственикът на всичко: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” ( Пс 24:1) ; „Среброто е Мое ...

Довиждане! И на автогара пак
изпращане, целувки и сълзи.
Ще дочакате ли Вашият моряк
да се завърне някой ден в зори?
Ще почука на прага изтощен ...

Из медиите, 9 ноември 2017 г.: „Европа е част от ДНК-то на България, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след среща с премиера Бойко Борисов по повод предстоящото ни председателство на Съвета на ЕС.”
Топъл ноември. Няма слънце, но хората на опашката дружелюбно разговарят и чак ...

В студени халби, през студени нощи
откривам вдъхновение и още
с приятели споделям светла радост
на чаша тъмно пиво с дъх на Прага.

Sweet november...
Приветствам тази есен със тъга
и сещам се за онзи мъчен филм,
във който мъж се влюби във жена
ноември месец - сладък бил... ...

Прашинка нежност и причастие...
Понякога се взират вътре в мен
очите ти запомнени от минало,
дъха ти във дъха ми пак стаен,
сърцето ми прегръща доизгубено. ...

Чува се плач на малко дете,
за майчина ласка протяга ръце.
Малко птиче писука в гората,
търси то своята майка крилата.
Красиво цвете гине без светлина, ...

Криле опрели върху вятъра,
прелитат птици.
Сенки рижи -
плъзгат се по кадифето
на спуснатите щори. ...

Преди 573 години последният кръстоносен поход приключва с пълен провал. Водачът на християнските войски, крал Владислав III Ягело, пада убит в битката при Варна. Кръстоносните рицари понасят тежки загуби, а мотивацията им да продължат похода, е изгубена. Ян Хунииади прави опит да спаси тялото на Вла ...

Същественото
е да имаш някой,
на когото да кажеш
и онова,
което не си могъл ...

Като роден от твоите мечти, ще те пленя от първата ни среща!
Но няма да усетиш, може би,
че си подвластна…
…докогато, устните ти моите посрещнат!
А вечер, ще пленявам аз за теб звезди ...

От няколко месеца на Карамфил Пущинаров го напъваше да се жени. Най-вероятно заради Невена, която склони да споделя ложето му всекидневно, ако това може да се отнесе и за нощите. И така до една нощ, когато аха да започнат онези действия и прокапа над главите им. В спалнята, моля ви се! Защото в баня ...

Усещам, страх те е обзел, от мойта обич, грапава, корава,
изплаши се във тоз живот да си до мен, усмихната, обичана, желана.
Да бъдеш нощен блян и сън и зов, да скиташ боса под звездите
и винаги когато те повикам да идваш с цвете във косите.
Разбирам, трудна беше таз любов, и се проточи много време. ...

ВИНОВНА ЛИ Е ЕСЕНТА
Виновна ли е есента,
че много често плаче
и че тъгува в самота
и няма как да се оплаче? ...

Навън е есен и падат листата
и дъжд се излива, и вятър бучи.
От мен пада всяка тревога
и прави място за нови мечти.
Сълзѝ се изливат и промиват душата ...

Пази Сърцето то е Тайна градина
Отвори Сърцето ми порти
и в набег се втурнаха
свирепи и алчни кохорти.
Всякой ъгъл обърнаха – ...

36.
Стигнах 35 глава и си рекох – те, до тука съм!
Казах, каквото имах да кажа и...
И се сетих за още куп неща, които не споменах даже.
Така в девети клас прочетох „Илиада” /ама цялата, едно старо издание с чудесни илюстрации/, „Хамлет”, „Фауст”... ...

Преди мнооого години попаднах в пустиня.
Рових! Рових вода да открия! Открих. Беше като магия!
Около нея цветя посадих и малка къщичка съградих.
Такава! От пясък и камък. За мен тя беше замък.
Обгрижвах цветята и малкият дом... ...