Щом надуе бузи
и юмруци свие,
той ще те подгони,
ти пък ще се скриеш,
граници минава, ...

Когато ми падне пердето –
веднъж годишно,
не ми пука дали срещу мен е
дяволът или страхлива мишка.
Нито бурята, нито снегът ...

Музата при мене
много рядко идва.
Иска да намине
през една година.
Каквото и да правя, ...

И последното нещо
в света материален
превърни в сечиво
на духа си челичен
да върши добро! ...

Ухая... на любов ухая...
ароматно спускам се над теб.
С косите ти тъй вятърно играя
и пръсти сплитам в пирует
пред влажния ти поглед мъжки, ...

Има моменти в които се чувствам изгубена и пиша на себе си. Това е моят начин да спра времето...да се намеря отново и да продължа след това.
Въпроси, отговори и пак въпроси и пак отговори...Въпроси към нищото и отговори от нищото..
Случвало ли ви се е да се чувствате безпомощни, объркани и да не зна ...

Море лазурно, плаж каменист
омайват с хубост всеки турист.
Лиани, палми, екзотични цветя
събрани сякаш от цяла земя?!
Острови безброй в море огледало ...

Искрен живопис е
без снимки, но сниман.
Красива рисунка
без планирано пътуване.
Без да брои дните, ...

Диви виелици нощем се гонят из пустото.
В ситно хоро се извиват и мракът свисти.
Бяло изпръхват на ситни парцалчета устните.
Как да ги кърпя? Не мога! Но можеш го ти...
В древни легенди танцували нимфи по хребети. ...

Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...

Очите си затворих
езичница намерих
от босите нозе
течеше гроздов сок
със зрънце от любов ...

нощта те прегръща
такъв, какъвто си
обича те
докато сам не обичаш
себе си ...

Земя чудесна, плодна –
но няма кой да я оре!
Имахме власт народна,
сега не,
но ние викаме – добре! ...

Отиде си една любов голяма –
тя в мен остави своите следи.
А между нас остана сякаш яма
И нищо не е, както бе преди.
На мойта скръб сълзите са солени ...

Недей тъжи
Недей тъжи, добре съм аз
не страдам по изгубена любов
тя винаги в сърцето ми стои.
Чувствата са толкова прекрасни ...

Кога ќе го изгубам распоредот со денови
кога плажата ќе заспие со песок
врз трепките
твоите свадбари доаѓаат по мене
и ме наоѓаат мртва ...

Само Тъжна жена
знае какво да даде на Тъжния мъж
тълкова много тъга има в душата й.
Толкова жажда да бъде добра,
която навътре струи, ...

Докосне ли небесният ти дъх
пространството, в което няма спомен,
ще си качил последния си връх,
ще бъдеш сам във космоса огромен.
И твоята душа - обрулен лист - ...

Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ... ...

Със спомените разсъждавам
Започнах в Пловдив
с Павловски експерименти.
и търсех изход
в този рефлекторен свят, ...

В три сутринта,
отиваш да пиеш вода,
чувам как се отваря хладилника,
чувам стъпките, влачещи се по пода,
и до мен ляга друг човек, ...

След мене…
Трептят у мене птици и звезди,
безкрайни разстояния се гонят,
сред ветрове душата ми блести,
а пръстите ми сред безкрая бродят. ...

Любов ли е, за да я опишеш?
Тази луда, неповторима и необуздана обич.
Неспирна и неутешима.
Не искам да я губя никога.
Това неописуемо чувства на щастие ...

Треви, в които цветовете
вибрират с есенните трели.
Нима е слязло в тях небето
с дъждовните си акварели?
По изгрев, пламнала, гората ...

на Камелия Кондова
Къде ли ветрове не ме пиляха,
преди като дирек да се оголя.
На твоя дом под чамовата стряха,
седни да поговорим, мила моя. ...

Няма те. Не ми звъниш.
Да ме забравиш обеща.
Ако можеш да заспиш,
лека да ти е нощта!
Няма те. Не ми звъниш. ...

Живот ли бе? Какво ли?
По нозете - кървящи мазоли!
И в душата - мъгли-пелени!
То, път ли бе? Какво ли?
Поредица от тежки изпитни! ...

Себичен е. Отрича
мрака, злобата, страха.
Да, в бяло се облича,
повярвал днес в духа.
От придобитите му ризи ...

Тук почивам аз, измиха ми косите дъждовете,
а костите ми бели... ги разпиляха ветровете.
Под камъка, на хладна сянка спя.
Главата ми е там, където слагате цветя.
Свещта, която днес гори, ми дава топлина. ...

Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.

ЗЕЛЕНОТО ХЪЛМЧЕ
С престорена искрометна закачливост домакинът на санаториума стискаше измършавялата ръка на току-що влезлия прораб Гера.
Здрасти, здрасти! Как са работите? - гасеше ненуж­ната любезност той, привично впълзявайки в състоятел­ната ниша на смутения гостенин.
Разправяй, как е животът?
Да ...