...сякаш,порив от крила безбройни,
с мощен тласък,блъскат строя,
на тълпа човешки сенки,
към лица от плът развратна.
Стряскащ,е невинен грях от дясно. ...

Преминах през много сърдечни крушения,
чудак и самотник, но честно живял,
в тъгите и скърби сред нощните бдения,
с надежда съм твоето име мълвял.
Но ето сега съм безлик сред тълпите ...

Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми. Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, ...

Култ към личността? Имам само огледало.
Ще си създам партия, народ и страна.
И там горе на трибуната ще застана.
И ще разказвам за славната революция,
За героичното минало и светлите бъднини. ...

Четири очи ме гледат тъжно сега,
на моите момчета, моите красиви деца!
Сега сме заедно на срещата една,
заедно сме аз, вие и голямата Тъга!
Жалко, не сме заедно,както преди, ...

Докосни ме с очите си
после не говори.
В тях - танцуват мечтите ни
и отплавали дни.
Нямам нужда от стихове, ...

Как си моя Любов,
чуваш ли Песента на Сърцето,
Музиката на Душата?!
Знаеш ли,... Липсваш ми!
Липсва ми твойта усмивка! ...

Наумил си Зайо Байо
да става на гората кмет.
Много чува, много бяга...
Ще си има кабинет...
Кума Лиса, Кумчо Вълчо, ...

Мислех си...
Ти опиваше ме. Аз бях жадна.
Все не можех да ти се наситя.
И за любовта ти все бях гладна.
С пълни шепи вземах без да питам. ...

Не ме жалѝ когато си отида
Не ме отрупвай със тъга...
за мен си спомняй само добрината
Кажи мечтаеше си той за любовта.
Не ме забравяй, дори да мине време ...

Напоследък вали и гърми.
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх ...

Хубаво е чувството човек да крачи по родната земя! Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но има и тъга. Тъгата по отминалото време и забравата се стелят бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия чов ...

ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Илиян
Ударни, вокали - Миро

"Шествие" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Време" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Въстание" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

/още веднъж от "Калейдоскоп" - демоверсия/
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли ...

Опасно близко е краят отново
Опасно близки бяхме и с теб
Бих могъл да започна отново
Временно мъчен, далеч и с без теб
Всичко се движи - живот на ръба ...

Искаш ли днес да дишаш без нея
За теб има ли нещо в живота,
което изпълва те целия с нежност?!
Да свириш можеш ли някоя нота,
без в теб да напират копнежи?! ...

отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това ...

Нещо хубаво пак си отива
във нощта с кадифените устни,
нещо хубаво в мене заспива,
след минута то ще ме напусне.
После пак ще се върне при мене, ...

Веднъж ме попита: Ако тя се върне и поиска да сте отново заедно, ще се откажеш ли от мен?
Аз отвърнах: "Не!"
Сега, когато теб те няма
все още
никоя не може да ме откаже от теб!

Моли се само да не ти се случа,
че второто ми име е проблем
Не лъжа, знаеш, но ще се науча.
През куп за грош нощта ще продадем.
Моли се само да стоя далече, ...

Тишината сряза плитките си черни, в земята на разтворените рани. Заплакаха светулките като девици. "Война било, когато си сънувал обич, която никога не ще разцъфне. Война отвътре – почерняла в мъка." Така си шепнеха светулките и светеха все по-рядко. Отслабваха. Разказваха, че всичко е било, заради ...

Конник през Времето
Аз яздих дълго…с години
сред мъглите на Времето,
в мочурливите му градини
петата ми, се изхлузи от стремето ...

В Хималаите няма зефир.
Там върлуват вихрушки и хали.
Там на зимата вечният пир
може с ледна ръка да те гали.
Но пък има със ръст върхове ...

Широки камыши Дуная, и длиною далеко уползают, от устья к самым верховьям заросшей реки стонут и мотают мётлами камыши. Не только болота заливы и луга в камышах утонули, но и беды людские тут припрятаны, предприятие опасное скрывают непроглядные заросли. Глубоко в вилковских очеретных зарослях, из п ...

Аз все те крия в джоба за късмет,
невидима монета, стръкче нежност
и чувам твоя вятърен ответ
във синята нестихваща безбрежност.
А после думи тихо ти редя, ...

Нарисувай отново очите ми,
онези,
синьо-зелените...
потопи се без страх във лъчите им,
нека бъдат щастливи... ...

целуваме се
костният ни мозък
се втечнява
и се плъзва нагоре
раждат се ...

ИЗБОР
Р.Чакърова
Нахлуват мислите, но думи не намирам.
Надвисва над листа ми тишината.
Какво се казва, щом любов умира? ...

Стискаш сърцето ми в ръцете си,
държиш го и... не го пускаш...
А когато болката изпише се на лицето ми,
обръщаш се и... просто си тръгваш...
Ще помоля тихо океанът ...

НЕ ОЧАКВАЙ
Не очаквай в очите ми сухи сълзи…
Щом съм стигнала тук, ще поплача.
Без да трябва да плащам излишни вини,
ще се сгуша в недрата на здрача. ...

Вдъхновено от А.
Изпълнена с муза рисува
портрета на млада жена...
и тъй на шега тя разбрала
как бил сътворен е светът. ...

Ема Мароне - Любовта не ми стига
-----------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
-------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...