АКО ОСТАНЕМ „ЖИВИ“
Обгърнати в пламъка на зората,
погалени от топлината на бриза,
възкръсваме светли в мечтата,
любовна стрела да ни прониже. ...

явно бедността
е изтезание от
разстояние

ТАЗИ НАША ЛЮБОВ
неизговорена
и незапочната,
в какавида копринена -
мъртва е! ...

Вярвах в теб
Хиляди сълзи за теб изплаках,
бях готов в огньове да горя!
Чаках. Дни и нощи тебе чаках.
Исках като свещ да изгоря! ...

И АЗ ЗА ШИПКА!
О, Шипка беше се провикнал Вазов!
О, Шипка се провиквам днес и аз!
И със това в мен чудна тръпка лазr,
аз преживявам всичко в този час! ...

Пак заклинания, словесен борш, магии.
Не трябва ли да сложим край?
Апокалипсис в нивата е минал,
орал дълбоко, скудоумия вършал.
Остава шепичка от истина ронлива. ...

Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...

Днес настана бъркотия,
вкъщи страшна олелия.
По комшийката Мария,
май затънал съм до шия.
На терасата простира, ...

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Когато си сам през нощта онемяла,
когато жадуваш за капка любов
и търсиш в луната жена заблестяла,
но луташ се в своя зов за любов.
Когато ти няма с кого да споделяш ...

Усещам възелче в гърдите
и не знам кой завързал го е там.
Възел от дебела прежда,
възел, от който ме е срам.
Дали татко подел е нишка, ...

Аз сам ще стигна някак до прибоя –
съвсем наблизо е, там зад завоя.
Да удрят ме вълните побеснели,
та всичкото у мен да се избели.
Почувствах се тъй омърсен и черен, ...

Нощта ме кара да те чувствам...
Тя прави всичко по-дълбоко.
Поемам дъх, почти те вкусвам,
но пак съм с грешния в леглото.
Той прилича на теб, щом затворя очи. ...

Ела в на душата ми края!
Рисувай луната, целувай я!
Кажи ми! Добро ли вещае
пожарът на бледото влюбване?
Танцувай, дерзай и не питай. ...

На бунт стихията изпепелява,
поглъща с ненаситната си паст,
съдби преглъща безпощадно,
безчувствена към молещ глас.
Огнени кълба търкалят, ...

СЛАМЕНА ЖЕНА
Росица Чакърова
Безмълвно, бездиханно и безсмислено...
На поглед пръв - смущаваш вечността,
която знае, че сме я измислили, ...

В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.
За тях, на камъка писмо ...

7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...

От някъде... от мен до теб в безкрая
на вечната величествена шир
е сгушена във скута на Балкана
една могъща Обич от Всемир.
В подножието ручейчета бликат... ...

Ще разбереш ли някога, какво е да си влюбен
в звездите, слънцето, живота?
Ще разбереш ли някога, в какво е смисълът - отдаден
- една душа, едно сърце, една любов!

ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...

В моя храм ела,
свещ вземи си лунна,
прикрий я със ръка
от дъха ми да не лумне ...
Помоли се ведно с мен ...

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.
Под седалката пари, ...

Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха ...

Was bedeuten gelbe Rosen?
Liebe die mit Ärger kämpft,
Ärger der die Liebe dämpft,
Lieben und sich dabei erbosen.
Heinrich Heine ...

Седим си с Митето комшията в парка, никому лошо не правим, за живота, дето минава покрай нас, си говорим. Наблизо някакъв е разкопчал панталон и полива розите с вчерашна бира. Не смеем да му направим забележка - демокрация е, всеки има свобода на избор, а и алкохолът в малки дози е полезен във всяка ...

И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала, за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото не изяждали - изпивали го. Познавали от ...

Роден от полъх нежен,
обичащ свойта муза,
мечтател - двойна доза,
а не превзет козел.
Напълнил шепи с розов цвят, ...

Дали били́ сме с теб един за друг
или съдбата не направи грешка?...
И стон отеква като празен звук
от любовта, погледната с насмешка;
минава тихо над погребан взор ...

Не ти простих
Така и не успях да ти простя.
Опитах се дори и да забравя,
но лесно ли забравя се лъжа
която толкоз често се повтаря! ...

Създавам те във моите сълзи,
чертите ти рисувам с пръсти,
понякога неистово боли,
но стъпките ти в мене все са дръзки.
Усещам те, когато затъжиш, ...

Когато спусне се навън нощта,
а ти отново си без мен сега.
В сърцето ти спуснала се е тъга,
лежиш сега сама, така ти пожела.
Когато спусне се навън нощта, ...

Eдна жена, която си обичал,
пресича хоризонти и пристанища,
а фарът след походката ѝ ничия
нелепи сенки има под очите.
И няма дребни да ѝ върне залеза ...

Обичам небето с облаци бели
и полята в китната свежа премяна,
обичам горите с тревите зелени
и градината с вишните сочни засмяна.
Обичам нивята, обичам морето ...

Намятам пак магарешката кожа
и слагам маска, каменно лице.
Плашило съм и бутафорен – ножа.
В гърдите слама имам – не сърце.
Прокъсаните, лачени обувки, ...

УЧИТЕЛЬ БИОЛОГИЙ
Руслан Сергеевич после службы на афганской войне, вернулся в школу совсем другим человеком: взгляд его в поднебесье уплывает, воображения мимо людей скользят, вдаль всё время смотрит, туда, где память свою оставил. Тело огромной величины насыщено весом в полторы центнера. Рыжие воло ...

Когато ти си тръгна
сърцето мое се разполови,
а аз заплаках първа
и даже... слънцето се скри.
Утеха в облака намери ...

ДО СЕДМОТО НЕБЕ
Когато паднат всичките звезди
а луната счупи рокче,
Млечният път ще се обезличи.
Лунната пътека ще прескочи ...