Умът ми е развален вътрешно искам да крещя.
Чувствам се съсипан от вътрешна тъга.
Единствено говоря на себе си.
Ако взема отрова всичко ще приключи.
Знам, че това не е начина, но съм притиснат до стена. ...

Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове, ...

Все по-трудно ставаше да те прогоня
от мислите натрапчиви, зловещи...
Преследват ме, откакто аз се помня
в параклиса за теб запалвам свещи.
Какво ли не изричах пред олтара, ...

Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, тър ...

Видяхме се с него, в едно крайбрежно градче, където години наред, бяхме с приятели в началото на летния сезон. Подготвяхме семейният им хотел за предстоящите гости. Тъкмо бяхме седнали, след работния ден. То се приближи до мен в заведение на самообслужване, в което се предлагаше най-различна риба, п ...

Числата, те са повод за игра.
Не са причина за тъга.
Не им придавай смисъл изкривен.
Какво като отминал е и този ден?
Животът всеки миг е нов и прероден, ...

Това е песен изцяло на Наско Христов , която е изпълнена от младия певец Георги Илиев
и придобила този вид от моя милост. Скоро ще я има и във съвсем друг стил.

Ти дойде при мен чрез Интернета,
с твоите писма ме прелъсти!
Щастието в теб видя поета...
и с ума се лесно той прости!
Днес отново пея вдъхновено, ...

Очи затваряш хрисимо в нощта,
пребродих с тебе сто живота кратки
Последния билет от суета
държи онази, Черната, с косата!
Но тайно вечер ходя по вода ...

– Пак ли излизаш с приятелки? – попита с тъга в очите Иван.
– Да – отвърна сухо съпругата му Кристина и се наведе да се обуе.
– Мислех да те заведа на ресторант тази вечер…
– Уговорила съм се вече. А ти защо сега се сети, като разбра, че имам среща!
– Успях да се измъкна по-рано от работа… ...

Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица, ...

Роклята, червилото, ружът...
Токчетата ми от миналото лято....
Книгите, тефтерите с хайку...
Ключовете ти оставям до вратата...
Кремовете, гримовете, документи... ...

Joga Bonito
Не носят тъмни очила,
нито изгладени
костюми черни.
Работят тихо, отговорно, ...

Всяко селище си има свой облик и Караново не правеше изключение. Погледнато от птичи поглед приличаше на гигантска змия, която е промушена през средата от река Мочурица, сякаш с копието на свети Георги. Главата на това влечуго гледа на изток, а опашката сочи на запад. „Маджурската махала“ се намираш ...

Не се колебай, любов моя, не мисли...! Щом не обичаш, значи не обичаш... Едностранната любов умира полека, като не поливано цвете в лятната жега... За да се съхрани, то трябва да бъде внимателно притиснато между страниците на любима книга, да изсъхне и стане част от хербарий или да бъде оставено да ...

Западна Европа - Éвро. Хопа-тропа!
Източна Европа - Здрава сóпа. Опа!
Северна Европа - Студ и русо. Опа!
Южна Европа - Тарантéла. Опа!
Заедно в Европа - Дреме му на шопа!

КАРТИНАТА ЖИВОТ
Гледам в пространството синкаво празно.
Там искам да видя картината на живота.
Тя бавно, като през сълзи, мъгла, се показва,
изплувала от спомените гордо-сирота. ...

На село – щъркел, убит от град!
Какво, какво мога да кажа днес
аз, поета, на Тангра?... НИЩО.

Тъмна нощ се спуска над града,
вятър свеж лекичко повява.
Под тази тиха мрачна пелена
щастливи влюбени се галят.
Хладен полъх от далечни земи ...

щеше ми се
със тебе да имахме син
един такъв мъничък
и наперен
като малко петле ...

Ако няма израстване –
няма наслада,
замръзнала връзка
те праща към ада.
Няма респект, ...

Опитах се да те откъсна от сърцето.
Боли! По дяволите, как боли!!!
А вечер отмъщава си – да е проклето,
върху жаравата си, ме горѝ!
Опитах се от ириса да те изтрия, ...

„СЪНУВАМ ЮЖНА НОЩ...
В съня ми южен мрак,
Жарава златна, лумнала в сърцето ти-
Силен ореол, съдбовен знак,
Ваяние от огън покорен и страст.... ...

Том и Бет вървят напред.
Те с децата са щастливи!
Том не ходи на гурбет...
и са страшно пестеливи.
Бет спестява за море - ...

Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж на два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здравей, как си“. И аз не бързах за среща, тъй кат ...

От пусто в празно! Ама че живот!
Приличаше на спомен от атракция.
На песничка за оня идиот,
нашарил лудостта си с тайни знаци.
Болеше ли венозноят ми смях? ...

... толкова гола в поезията -
любов, скръб и самота, жажда -
животът ми - камино - лятото в бяло
зимата - в черно,
камино в цвета на изгрева и залеза, ...

Урок #1 – научих се да се наслаждавам на собствената си компания.
Не бях самотна, дори напротив! Обаче изкривяването ми ме попита:
- Някой ден ще останеш сама, нали знаеш?
Реших, че е права, защото се страхувах да остана сама със себе си.
Започнах да оставам по често сама на сила, за да се науча да ...

Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...

Набъбнало от вода небе.
Отново сърдито ще вали.
Подгизна душата в мен
от нескончаеми тъжни дни.
Тъгата по удавеното лято ...

*от гледната точка на момиче*
За теб дали съм само поредната плячка,
просто момиче, което да приготвя кльопачка,
не знам и няма откъде,
чудя се с кого си и къде, ...

Запалиха се градските фенери,
разходила се лунна светлина
се плисна по паважи и алеи
и фойерверк във този миг изгря!
Ефирът стана бляскаво оранжев, ...

на Д.
Дори и облак мога да пленя
със своята дискретна елегантност.
Или внезапно да взривя деня
със фойерверк от искрена галантност. ...