За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...

Автор: Генка Богданова
Скоро гръмна новина голяма
/друга по-сензационна няма/.
Казват, че лукавата Лисица
станала e истинска светица. ...

Забързаното време
какво ще ни отнеме?
Безгрижната ни младост
със земната ѝ радост
или дошлата старост ...

В мига, в който погледите ни се сляха,
тогава, когато устните ни се докоснаха,
тогава бях цяла..
Не само погледите, а душите се сляха.
И когато си тръгна, ...

Чуваш ли гласа на тишината?
Шепотът ѝ сбира минало и бъдеще
в твоята вяра.
Само звукът на щурците и жуженето на пчелите
те водят към реалността. ...

Музата се инатѝ
и не ще да ми говори.
,,Музо моя, що бе, ти...
аз какво пък съм ти сторил,
та в душата си се скрила, ...

Дадох ти любов на вересия.
Вярвах, че със времето ще се плати.
Ще заприличам мъничко и аз на тия,
със усмивките и сбъднати мечти.
Запалих те и все се приближавах. ...

В леса намери ме,
с цветя накичи ме,
на никой не казвай ти моето име!
Пак волно танцувам,
със луди лудувам ...

Аз виждам очите ти светли
(да греят в дълбокия мрак)...
и чувам с гласеца си тихи...
как шепнеш различни слова...
Но стъпя ли крачка напреде, ...

Басня
Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели. Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос ч ...

Теория на хаоса по каубойски
Чухте ли - американците
стреляли с пушки по ураганите.
Ах, тези глави, лудите,
да бяха се целили в пеперудите. ...

Смъртта е малко небе.
Смъртта е облак от купеста важност.
И ме гледа в смълчано поле,
понакуцва, малко прокажена.
Всяка люспеста малка сълза ...

4.
Нощта мина спокойно. Тройката в Горското не забеляза никого, Кръстев и Миро успяха да направят четири обиколки из селото до заранта. Навред беше тихо и спокойно. Чак призори петлите рекоха да отчетат дейност, та се разкукуригаха. И кучета полайваха, когато чуеха идващи хора в тъмното, но бързо ус ...

Лесно е да се излъже.
Истината понякога боли.
Но не мога да излъжа.
Моето сърце не позволява.
Но ти можеш. ...

Театър
Омръзна ми от твоята игра!
Сега си с мен, а утре си със друга.
Но аз не съм виновна за това!
Не съм предмет! Не съм ти и съпруга! ...

А помниш ли онези стѝхове
най-първите, в които ти се вричах
когато времето летеше в мигове,
а дните бяха кратки като срички...
И бяхме само вятърни и нежни ...

Обичам слънчевите клади
и тръгвам още от зори.
Край мене цветни листопади
ми шепнат думички добри.
Събирам ги и ги записвам – ...

Клетници самотни скитат навън,
огън изпепеляващ тлее и гори.
Пламъците топли силно хвърчат,
някой вътре загиваше без шир.
Двамата търсят своето спасение, ...

Няма любов в тъжния свят.
Няма мечти. Има разврат.
Носиш ли чувства, бързо ги пускай.
Хората казват, приятелю, лукс са.
Вчера намерих изгнило сърце. ...

Малка жаба в ракитáка,
в блато мътно се разкряка
и в зори надула бузи
всички обитатели разбуди.
Двойка патици съпрузи, ...

молба - да има
равнопоставеност сред
религиите

къде ти роби
сред животните или
робовладелци

Прочетете, моля, бележките на автора след стиха!
По турско време е живял.
Бил е радост и любов.
С примера си ни е дал,
към свободата пътя нов. ...

Реших аз, чувства да разкрия
в малък, непретенциозен стих,
емоции и трепет да обвия
с любовни рими, във следобед тих.
И тъкмо пишех за сърцето, ...

В очите ни изригваха вулканите,
а лавата погълна всички друми...
Съвсем очаквано настъпи драмата
след невъзможните до вчера думи...
И изпарила всяка клетва, вричане - ...

"В Прага има все още кръчми, където след полунощ всички започват да говорят на шведски и никой никого не разбира."
Това ни казва починалият отдавна Хашек с помощта на безсмъртният Швейк. Каква квинтесенция на цялата литература и изкуство!
Как да предам очарованието на една вечер пред огъня, в края н ...

И се разлива синьото пред мен...
Морето смъква тънката си риза,
със поглед, ненадейно променен,
по стълби от рапани бавно слиза
в дълбокото, в самата ми душа ...

Мисля, че с търпение всичко се нарежда. Да постигнеш, каквото искаш, и да го постигнеш добре. Когато бях в гимназия, никой не знаеше за какво се използва математиката. Когато съм в университет малко хора виждам, които искат да учат математиката. И все пак аз все повече се убеждавам, че е красива, за ...

На първи поглед
Започвам с думи прости,
без дилеми, без въпроси.
Животът семпъл е,
поне на първи поглед. ...

Предай се, Исусе, предай се
преди на кръста да те разпнат.
За грешчиците си покай се,
преди ръцете с теб да си изплакнат.
В по-страшни грехове винят те, ...

…
Нежна е нощта
Така и трябва. Всеки се нуждае от любов.
Нека е платена, щом ти трябва
да избягаш от бита на остров нов. ...

Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...

Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...

Най-силни
са човешките рамене.
Най-тежки
са без ничия тежест.

Пак е време за сбогом.
Тръгват на път.
Искат, не искат,
целуват за последно черната пръст.
И строени по жиците ...

”Стани моя мъка, Павлина!”
Ти знаеш ли?...
Не знам дали е страх, не знам дали
си има име... Бягам от въпроса.
Аз знам едно – не искам да боли! ...

АВЛИГИ
„ Авлига пее, пее и говори…“
Само за една птица, в песните за това се пее!
Слушах ги, гледах ги, кога и дворът зад нас запустя и из него щръкнаха буренак, храсталак, навириха се, и дървета и стана дива гора. Растяха, извисяваха се и ставаше все по-диво, но и все по-красиво!
В ниското, непрохо ...