Аз съм и вълкът, и агнецът!
Аз съм и мракът, и светлината.
На главата ми венецът от тръни е поставен
и под тежестта на кръста свой
вратата диря да отворя към изгубения рай. ...

СВЯТАТА КНИГА
е стих саморòден и
стих пътеводен

Казано директно, лично аз, до ден днешен, не съм се срещал с нито един човек, който да се смята за по-глупав от мен. А вие срещнахте ли човек, който да се смята за по-глупав от вас? Много ми е любопитно, не че ме интересува, защото и аз се смятам за по-умен от вас – точно така, както и вие се смятат ...

Защото в живота все е така –
чувстваш се ранéн дори от дъжда.
Душата ти нещо все я раздира,
сърцето ти нежно, някой го убива.
Ръце им протягаш – чупят ги все. ...

Ох, тази безчовечност – отново и отново, до кога?
Защо ли са измислени парите?
И могат ли щастливи да направят хората?
Не могат!
Нещастни стават. ...

Автор: Генка Богданова
Сега със тебе сме сами.
За никъде не бързаш ти.
За себе си сега и аз
отделям за почивка час. ...

Животът немил
е и клет, и недраг, но
ЛЮБОВ е все пак!...

Днес летя от радост във сърцето
случи се жена и мене да обича
тя откри във мен детето и момчето
аз обичам я, а тя пък ми се врича
Днес открих това, което прави всеки мъж щастлив ...

В началото на юли рано съмва. Дърветата са още спокойни, птичките не бързат да се будят, небето сивее, очертават се клонките, после листенцата, накрая жилките им... Рано излиза кучето на комшията. Пикае до дървото. Комшията пуши и пристъпя от крак на крак. И на него му се ходи до тоалетна и завижда ...

ЗЛАТНАТА РИБКА
/на Джелил Мехмед Джелил/
Аха, разбрах те що рече:
... ... ...
Вие двамата ...

Скрити в мрака, сълзите ти не чувам,
между ни избухват пространства тишина,
сърцето ми кърви и в празнота тъгува,
струни стържат фалш и самота.
Поглеждаш ме и нежно слънцето изгрява, ...

Мое изпълнение от преди няколко години на класическа китара.

Във огледалото се взирам....Никой!
Бе как така, нали съм тука?!...
От изненада само що не викнах...
Ядосан, по стъклото чуках....
Изплезих му се, но не реагира. ...

дълго ровене в старата къща…
търся нещо изгубено
в прашни касети и плочи
някаква музика, няколко ноти,
които тогава, преди толкова много години… ...

Дъждът почуква по стъклата,
надолу стича се, като сълзи,
това е мъката изгаряща душата,
че болката по таз земя пълзи.
Войни, жестокост и омраза, ...

Самотата плаши ме.
И знаейки, че ме очаква,
макар за ден, за два..
Не искам да присъства тя.
Не може ли живота по-често да събира, ...

Отварям аптека!
Лекувам души!
Рецептата проста
всяка болест руши.
В малки и големи опаковки ...

Като ситна роса. Като дъжд. Като буйна река...
Все различен ми идваш. И с всички лица си прекрасен.
Разпиляваш за миг напластената в мене тъга.
В календара ми личен всеки ден се превръща във празник.
И дори да не стигнем дълбокото на любовта, ...

Залезът се отразява във очите ти. Отиваш си от мене,
Няма как.
Очакват те и други задължения,
Очаква те във къщи тя.
Очаква ме и той приседнал под тополата на двора. ...

Нощта на шести юли беше прохладна. Юначният герой Момчил, бранителя на Родопите, стоеше загледан в месеца*. Той знаеше, че на следващия ден трябва да даде решително сражение на своя някогашен приятел Йоан VI Кантакузин. Героят до болка познаваше похватите на ромейски претендент за трона и очакваше д ...

Образец на възпитание
Станимир Ветков е много специален мъж. Като изваден от филм за едновремешните аристократи, които дори и да пръднат, го правят с финес и го докарват в съответната подходяща октава. На тези обноски го учеше от най-ранна възраст майка му Поликсена, която считаше доброто възпитание ...

Обет
И тази нощ във моя сън дойде
така далечна, толкова желана
и само в сънищата ми мечтана
ти остани със мен за миг поне! ...

За Първенците
Не може да ме заблудите,
народа ни за вас е чужд!
За него сметка не държите,
А негови чеда сте, ш! ...

Цялото в слух
и очакване.
Мамено с години.
Ето го, изпомачкано!
Не му трябват години в ...

Ех! Пак ми говориш, размахваш ми пръст
и хвърляш ми пепел в очите!
Душата ти не е според моя ръст
и гледат страхливо очите.
Противно на всякаква логика - викаш! ...

Повика ме брат ми, повика ме вече.
Душата ми гола роди се пред всички,
без плът, без окови, без рамки, без сглобки.
Повика ме брат ми, повика ме вече.
Гласът му отекна в здрача, смирен ...

Добър вечер,
Може ли със теб да поговорим
Ей така, за нечутото, за неизреченото, за премълчаното и за цветята
Добър вечер, имаш ли минутка
Искам само да те питам, за усмивката, за погледа, за трепета и времето ...

Ревнувам те от себе си дори.
Ревнувам те ужасно, твърде много.
Прости, че туй сърце за теб гори!
Прости, че даже миг без теб не мога!
Ревнувам те от всичко на земята – ...

Нощта е тъмна.
Навсякъде окъпано е в мрак.
От мрака лъха струя нежност.
Тъй ласкава и мека е и тъмната трева.
И тъмните кори на дървесата, пропити с топлина ...

– Мама и тати ти купиха братче ли, слънчице? Кака ли си вече, ох, на леля червените бузки. Дай леля да ги щипне...
Дари изгледа лошо сестрата, която посегна да я ощипе и се сгуши в Борил. Жената се обърна към нас с него:
– Много се радвам като видя млади баба и дядо. То сега каква е тая работа, на п ...

Младостта
е безсмъртие.

Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...

От мига, във който те зърнах с очи,
без дъх ме остави, дълги нощи и дни
и сега след толкова години,
чувствата към теб не са се променили,
аз за теб копнея, ...

Искам да ми е зелено
във ума и във очите.
Чувствата опитомени
споделени да отлитат.
Искам да не помня болка. ...