ОЧАКВАНЕ
Преситих се на есенни листа,
отронващи се тихо със сълзи́те,
потъващи в безсънната земя,
отнасящи на младостта мечтите... ...

Предлóжи ѝ вечност
на брега на морето,
тя му каза, че е луд
и потъна в него.

Написа на тефтера ми съдбата:
"Трудности те чакат занапред!"
Погледнах я, не сведох си главата,
а продължих да пиша своя ред
по листи лунни в нощ красива, ...

Лятото е тук.
Върху заспалия капчук
чукат гълъбите зажаднели,
от дни водица не видели.
Жарко слънце. Зной. ...

Усещам присъствието на есента с дъх на теб.
Тя е тук. Ти си тук.
Хайде да спрем с тази криеница, ела при мен.
Нека да усетя и твоето присъствие.
Ела си. ...

Ето ме,
присъствам и отсъствам.
Чуваш ли?
Душата си разкъсвам.
Не съм те търсила, ...

Пак вдъхновена от болката, която не ми спести отново.
Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?
Колко пъти плачеща и молеща?!
Молба за прошка.
Аз дълбоко в себе си знам простила съм. ...

02.07.2017 г. Велин

Разходка в планината
Вървим с тебе двама,
по пътека от трева.
Привечер, топло лято,
държиш ме за ръка… ...

Времето
Час след час,ден след ден времето отминава,
само спомените за хубавите дни остава.
Времето рисува по моето лице,
по лицето – бръчки, по косата – кичури бели. ...

Тия дни като си четях новините за Латинска Америка попаднах на съобщение за миграцията на милиони червени и черни сухоземни раци, които живеят в Куба, към брега на океана. Това ме подсети за една стара история.
Напоследък все за мигранти се говори в новините, но тези не са от Сирия или Афганистан и ...

Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...

Чакаш ли ме
сега,
там, до дънера?
Във трева
тротоарчето ...

Яхнѝ ветровете,
с тях смело
препускай
по пътя
безкраен ...

Автор: Генка Богданова
Като мъртвец, неоплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци – очи ослепели.
Не скърцат вратите – уста онемели. ...

С лунен сърп ще зажъна душата на хляба.
И светулки ще втъкна, сякаш лъскав косичник
А смалена нощта ще е лятна и слаба
и към тъмното горе ще праща метличини.
Еднодневките мълком в кръг ще танцуват. ...

Аз свикнах да преглъщам трохите от твоите залъци.
Дето на други ги даваш, със тях да се хранят!
Свикнах да ти се радвам за час-два лакомо,
А после пак да те няма. И да те няма.
Тия крадливите, дето все на ухото ти шепнат, ...

Лошото време
Днес цял ден времето е лошо –
сърдито, нещо го боли
проклина се, като при Тошо,
на цял свят то се инати. ...

в една „страна“ не
се разчита на закон
и на защита
...............................................
В коя страна се ...

Твърде много говоря!
Вече ще мълча!
Врата си ще притворя!
Нещо ми загорча!
Ще заживея в мълчания! ...

1
На ръба на нощта
хор на юлски щурчета –
гласове от небето.
2 ...

Животът е хазарт
Последен влак. Последен миг, и сбогом!
Перонът опустя, потъна в мрак.
Дъждът удави моята тревога.
Нощта ме дебне и ме чака пак. ...

Исках всичко да ти дам
и Любов и страст гореща,
и едничката си власт – човешка...
Но дали ще се получи,
късно е за да се случи... ...

щастието е –
на любовта за радост –
равностойността
...............................................
è! на любовта ...

Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка! ...

Аз все те пиша, любов,
щом усмихнат до мене заспиш,
Дора Габе те пази с лъчи,
а щом бурно до мене мълчиш.
Данте ада отваря и пак любов ми тежиш ...

Не искам
да ми даваш
надежди...
Не давам
Любов ...

и продължава
àдопроизводството
да закопава

Той мечтае спокойствие.
Как да му давам спокойствие?
Тъжното вече обзема ме.
Някак не стигам за времето.
Искат ме още по-силно, ...

Вчера си изплаках очите... А днес се усмихвам. Това е живота нали? Възходи и падения. Може би просто по-често трябва да се усмихваме. Не се знае кой ще се влюби в това. Самосъжалението е лесно. Най-лесното нещо на света. Защо задълбаваме в болезненото и тъжното? Защо по-често се сриваме, отколкото д ...

Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!? ...