През средата на месец юли, 2017г., се състоя първата ми семейна екскурзия. Изборът на дестинация не беше случаен. Погледът на всички се спря върху Трявна. Имаше две причини аз лично да желая това пътуване твърде ожесточено. Едната причина бяха всички похвални слова на членове на семейството и познат ...

ТЕЖКО СЪСТОЯНИЕ
Когато ме събори, не умрях.
Само плаках със години.
Гръб обърна ми през смях.
Какво ти пука, че боли ме. ...

Срещнах съдбата.
Красива, дръзка,
с детска усмивка.
Плени ме,
обзе ме. ...

ЕДНА луна е тази нощ изгряла,
ДВЕ облачета пък се в нея гушат.
ТРИ птичета пак пеят до отмала,
а ЧЕТ'РИ охлювчета тихо слушат.
ПЕТ весели светулки се прескачат ...

Лягам, без теб отново заспивам,
с частица от теб се събуждам.
Пак в мислите ровя, откривам,
от теб имам единствено нужда.
Много далеч от мен си, любима, ...

Година по-късно,
повече от година,
толкоз ми втръсна
без теб да заспивам.
Без теб да се будя ...

Професор доктор кандидат и. т.н. Кольо Маминколев замислено гледаше през празния бял лист. Каква ти наука, братче, когато коремът свиреше боен марш, а до заплатата оставаха три дни. И то каква заплата… Професор Кольо се замисли. Как ще живее, как ще изхранва жена, дъщеря, че и зет безработен? Доскор ...

Не казвай, че е отминало времето,
и тежест превива уморени рамене,
че очите тъжно поглеждат... Отминало...
Времето – едно необятно бурно море.
Не казвай, че е късно за обич, ...

Дали си млад или си стар
изгубиш ли надежди,
духни в загасналата жар,
нека си опърлиш вежди!
Нека лумне буен огън, ...

От никого не скрих за любовта си
пред целия си свят го изкрещях
а трябваше, а трябваше да пазя
и само да прегръщам в тишина...
И сякаш някой завидя ми ...

- Красавице, събуди ли се прелест моя?
Лора почти не стъпваше на земята, едва събра дъха си, за да отговори.
- Да Оги, станах преди малко. Мислех си за теб..., през цялото време.
Лора се ядоса на собствената си глупост, отново загубваше ума и дума, даже и по телефона и въздействаше парализиращо. Плъ ...

Потърси ме в стръкчето трева,
когато капчица надежда не остане!
Мен ще видиш в бисерна роса
квася ти душата суша да престане!
Потърси ме в пламъка горящ, ...

Чувствам, че светът ми пречи да бъда себе си. Засипва ме с куп неща, които ме отдалечават от онова, което се крие в душата ми – желанието ми да не спирам да пиша.
Прашинки от безформен гняв се пластят у мен. Гняв, породен от вечните спънки – онези дребни битовизми, способни да развалят неопетнените ...

Изчистих се от всички чувства –
любов, и радост, и омраза...
Поисках в мене да е пусто -
от болката да се опазя!...
Живеех безопасно просто. ...

Ела във полунощ и отвлечи ме.
А времето накарай го да спре.
Чуваш ли нощта как шепне мойто име.
Да жена съм, но с душата на дете.
С тебе ден не ми и трябва. ...

Неканена в съня ми идваш ти.
Неканена, но винаги желана!
С дъха си галиш моите очи,
и бавно сваляш своята премяна.
Докосваш устните ми, след това ...

We try to be good,
We try to be strong,
And be optimistic
When change takes too long.
When people are scared ...

Безсмислено е всяко любопитство,
не ме препъва нищо ново...
Все същата житейска писта
притегля ме като магнит олово.
Все същите отъпкани пътеки, ...

Не се котира вече любовта,
тя, шарена близалка за поетите,
и нищо нямащите на света,
пресмятат вещо даденото, взетото.

лебедица и
лебед - шия о шия -
беломагия

Помня топлата вечер,
дъха на морето.
Помня, сякаш бе вчера,
как ме прегърна нежно и топло.
Помня целувката. ...

Душата ми е празна,
тялото ми е пълно с белези,
белези от света,
един мрачен и болезнен свят...
Не съм част от това непознато място, измъчващо ме всеки ден. ...

Живота носи свойте увлечения...
Той носи и със себе си тъга.
Дарява на човека егоизъм и надежда!
Но му подлага и кора.
Във сянката, живее ни отдавна!? ...

Превърна се някак в моята пролет.
С цветове от дъгата душа украсяваш.
С теб започва и всеки мой полет,
всеки ден любовта съживяваш.
Днес чувствата топли дават ми сили, ...

Недоверие отново се заражда
и помръква радостта…
Дали егоизмът го поражда
или просто възрастта…
На никого животът не прощава, ...

Малко весело лисиче
имала си Кума Лиса,
хубаво като кокиче
и с ума си ще те слиса!
Но навред било известно, ...

Част втора
Юлските горещници тази година се бяха преместили през юни. Над Босфора се носеха облаци от водни изпарения. Водата сякаш щеше всеки момент да закипи. Рибарите и моряците, голи до къртста бяха по-черни от ганайци. На повечето от тях се виждаше само бялото на очите. От непоносимите жеги и р ...

Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...
Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...
Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ...

Да бе порой
в старо русло ще се спусне
да беше гръм
в усои тъмни ще отекне
да беше град ...

Август, казват, е на годината следобеда,
(а с лятото сякаш преди малко се (с)улучихме).
Пък времето бързало вече да се разделяме,
(хората почнали по селата да си кърпят улуците).
Ще свърши и август. Далече е следващото лято. ...

Имам всичко, което човек може да иска,
успехи, пари, визия и много късмет,
но повярвай нищо няма никакъв смисъл,
ако не мога да го споделя с теб...
Успехите ми важни са безкрайно незначителни, ...

Със перчем нагоре вирнат
с дънки скъсани... фатално!
с ризката на розички от сватбата
крача сам по булеварда.
крача, но не стъпвам по земята ...

Всяко нещо на тоя свят шарено-нов
избуява и крее. И както изглежда
поувяхва дори най-добрата любов,
потъмнява най-бялата наша надежда.
Все върти се животът – карусел сред звезди. ...

С някои неща си мислиш, че ще свикнеш. Гледаш ги един, два, три пъти, но дори и четвъртият те кара да се чувстващ странно и да се питаш „Защо?“. Мислиш, че няма с какво да те изненадат, че си подготвен за всичко и че очакваш много от ставащото около теб, но когато те почукат на вратата ти (или на вр ...

И когато се обръщаш назад,
ще виждаш усмивката ми вяла,
докато напускам златния палат,
в който години наред съм живяла.
Ще се питаш: „Какво ли съм сторил, ...

Тъмно, ранено, нещо необикновено.
Ранени, нощите студени,
сърцето – вледенено,
душите – усамотени.
Сънят мрачен, чернее, ...

Търсих щастието толкова години,
а то било до моята врата.
Усмихна се. Прегърнах те.
Любовен дъжд в душите заваля.