Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, койт ...

Survival forgives any crime
1.
Empire of sin and despair
is crushing a million hearts.
Few chosen are feasting out there ...

Съдби човешки –
тъпи грешки...
Сълзи на похот и към проход,
Когато слънцето угасва или съдбата пак проблясва...
Не знак, какво е туй, що чувствам... ...

В няколко часа сутринта
любовта стига колкото
да отвориш прозореца,
да полетят телата ни
към лудницата.

Казват цървулите били
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...

Репортажи
СТРАХ
1. ДО МАМА И ТАТЕ
Пропълзя (вероятно още не можеше да ходи) до телата на майка си и баща си (кръвта им още се стичаше по тротоара), подръпна за дрехите единия, после другия, тихо изплака (като че ли каза „мама”), опря чело в едната си ръчичка и легна по очи между тях.
2. МОМИЧЕНЦЕ С ...

Аз бавно превръщам се в пепел
( не мога да бъда спасен ).
Очите ѝ вече не виждам...
( те бяха едничък ми лек ).

Теменуги вехнат в есента,
чувам зова на нощта
и сетен лъч чезне в мрака –
душата ми по тебе плака.
Далеч съм от теб, о, ангел свят, ...

И някой ден
ще ни надвие тишината...
Телефонът ще мълчи,
не ще похлопаш на душата.
Ще погребем дори това, ...

Твоя, някога бях..
и в сънища дори...
Виждах слънце,
което за теб свети.
Слънце, ех... ...

Жена с приведен силует,
забрадена със кърпа – шарен плат,
навела своята глава напред
кръстосваше по селския площад.
Познаваха я хора от селото, ...

Засявам дните си с мълчание.
И наблюдавам. И обмислям
сърдечните си разстояния
и облаците, в мен надвиснали.
Вървя по острото на ножа. ...

Нощес дойде ми неочакван гост.
Събуди ме,
красива беше,
каза: пасажер съм...
моля те... качи ме на небето... ...

Следвай светлината.
Тя чертае път
от очите до душата
и сгрява плът.
В мрака непрозрачен ...

Еден ден ќе се сретнеме
со доза на сомнеж и неверување
и ќе го премолчиме нашето предавство.
Ќе го видиш моето уморно лице
од некој претходен живот ...

В сърцето ми докрайно ще прелееш…
Прибрана е във мене любовта,
скътана във дълбокото не мига,
спокойна съм във тази тишина,
душата ми просторите намира. ...

За облаците
Заблъскаха се облаците във небето
и горе стана страшна крамола!
Тъмата облачна се плъзна по полето
и дъжд заплиска в близките села... ...

„Аз“ – дефиниция на всички наши характерни особености, като индивид. Често пъти в нашия свят се налага да водим ожесточена борба със самите нас. Ако ви звучи твърде грубо и банално, помислите и ми кажете не е ли това най-трудното битие за нас? Осъзнаваш, че имаш проблем, който бавно и мъчително те б ...

Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...

Разказът е идейно продължение на "От 6 без 10 до 12 без 5".
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми ...

Слънчева утрин. От няколко минути съм на работното си място. Пия кафето си навън, на чардака. По дървеното стълбище на музея се качва мъж, надхвърлящ средната възраст. На главата му е вързана кърпа. Облечен е небрежно в тениска и къси панталони. Наболата му от поне седмица брада следва извивките на ...

Благодаря, че ме научи да съм сам,
да гледам как на мен да ми е хубаво!
Благодаря, че предпочете да си там,
където вече знаеш, че не си е струвало!
Благодаря ти, че не отговори ...

> ∞
>
>
>
> ...

Добрата самарянка
Почти в самото му начало, в дясно точно до пътя имаше бензиностанция. Преди и покрай нея, черен път с лек наклон се спускаше до задната ѝ част. Там се намираха приземните помещения. В тях се помещаваха печки, хладилници, мивка, маси и най-различни други неща, загатващи ми че горе я ...

– Недей тръгва, дъще! – тръшна се майка ми и ме разряза на две. Иди, че събирай половинките, които ритат една срещу друга. Разбрах: само майка ми може да ги събере. Въпросът беше как да я кандърдисам да го направи. Ама нали съм от стара коза яре, след няколкодневно умилкване и ред обещания майка ми ...

Няма те. Не спирам да те търся...
... Щом затворя очи, си пред мен
и виждам, как задъхано бързам,
да живея с теб, новия ден..
Усещам, в очите ти давя се ...

Ах момиче, момиче
така си пенлива,
както пенлива е морска вълнá.
Ах момиче, момиче
така си красива, ...

Свири гайдарино, свири.
Една песен искам да изпея.
Роб съм аз на любовта.
Една жена ме омагьоса.
На брега на едно море тя ме срещна. ...

И днес денят ще се търколи.
Огромен облак белосив ще понесе
на плещите си
радости, неволи –
едно вълнуващо се, дъхаво море. ...

Все ме тегне към тая пейка. Сънувам я. И сякаш съм там: беше есен, добре помня, че нямаше никого на плажа, дори чайките рядко идваха. Нямаше риба. Нищо нямаше.
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...

Запазѝ себе си
Спазвайки принципа общоприет,
човек не върви напред.
В стремежа си за адаптация
е нужна голяма симулация. ...

Първо извадих
иглата, забита
в сърцето ми.
На нея имаше
червен вълнен конец. ...

Зввздна кръчма. И халба със слънчево пиво.
Ще поръчам. Дори да ми е накриво.
Сред звездите вдигам наздравица шумна.
Само питам: а как се говори без думи?
В тишината – следа след следа ще заглъхнат. ...

Музикално
Музикант не съм,
ала слушател съм добър.
Ноти не умея да чета,
само нося ги в сърцето. ...