Заспи леко като мъничко дете,
затвори очи под синьото небе.
Изпрати с усмивка светлият ден,
прегърни всеки хубав спомен за мен.
Отпрати всяка лоша мисъл и тревога, ...

Научих се... да мълча, когато се връщаш.
Научих се, да не правя крачка напред, когато стоиш срещу мен... Да отмествам поглед от твоя, за да не потъна в него отново. Научих сърцето си, да не се радва, когато ме обичаш за кратко... Да не казвам, че те обичам, когато гледаш в очите ми и шепнеш, че ти л ...

Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...

Автор: Генка Богданова
Нежна, или напориста,
скромна, или дяволита,
свята чувствена и чиста -
Тя пристига без да пита. ...

Едно неугасващо чувство ме изпълва.
Тръпне душата, сърцето спира в миг!
Разтапям се в очакване,
сърцето грее от любов.
Не се луташ в мислите сиви, ...

Добро утро, мила моя,
погалвам нежно красивото ти лице.
Цяла вечер гледах те в захлас,
как тихичко спиш и не можех да заспя.
Не искам нито миг да изпусна, ...

145. Губиш тогава, когато паднеш духом.
146. Любовта в наши дни е циркова арена - има и еквилибристи, и жонгльори, и укротители на зверове.
147. Унищожи това, което не искаш да попадне в чужди ръце.
148. Селската идилия съществува единствено и само в мечтите на хората.
149. Любовта си тръгва. Приеми ...

ПРЕД ДИЛЕМА
Изправен съм отново пред дилема…
От тука накъде да завървя?
Решавал съм подобни теореми,
Но пак като младоците горя! ...

ЛЮБОВТА НЕ СЕ ОПРАВДАВА
Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стре ...

Защо са ви нужни писатели, хора?
Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?
Защо са ви нужни куплети и рими? ...

Любов под звездите
Нощ. Луна. Рубинени звезди,
далечни, безразлични и студени.
Лежим със теб в тревата уморени
приспивани от нощните щурци. ...


В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...

Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...

В главата морна спомен чист и свят
се мярка в този късен час среднощен,
залутан в летния вечèрен хлад,
си мисля: колко те обичам още!...
В живота мрачен споменът за теб ...

Нека е трудно, аз няма да бягам,
а ще бъда до теб. Ще остана!
Дори да е късно, отново ще чакам,
на същото място, в нашата стая.
Ти няма да дойдеш, а аз ще забравя ...

- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...

Къде сгреших със нея, не разбрах изобщо.
Такава лоша и потайна ли е женската душа?
На моето искрено мъжко приятелство
тя предложи само интриги и от своята суета.
Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза, ...

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна.
Защо запали в мене слънчеви мечти?
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете,
уби с един замах чувствата у мен, уви...
Виновна бях, че повярвах безрезервно. ...

Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.
Исках. И следвах. Наивно. Без граница. ...

Този свят е чудовищно сбъркан...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.
А вие торба марципани. ...

Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...

Тъмна доба,
лек дъждец се мрежи.
камъните спят.
Тежките врати житейски
отдавна хлопнаха. ...

Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
толкова по-трудно му е да осъзнае това...
Понякога си мисля,
че сама
ще се справям винаги ...

Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...

Искам
Искам всеки изгрев с тебе да посрещам,
искам светлината му на теб да подаря.
Искам залезите с тебе да изпращам
и с усмивка да посрещаме деня. ...

Деца прекрасни, благогласни птици,
ще бъдем ли приятели добри?...
Сред вас са светлогледи ученици
на български будители, нали?...
Деца, живейте волно в Добротвория – ...

Автор:Генка Богданова
Първо се пропука бялата стена.
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака. ...

ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ
Все рисувам със поглед безкрайните демони,
по презумпция скрити дълбоко у мен
и прелита, прахосало свойте мигове времето,
и оставя в душата ми само спомен смутен... ...

Образът ми – твоя кошмар. Неканена гостенка съм в срещите ти с нея. Целуваш я и виждаш усмивката ми. Смея се... Смея се на теб и глупавото ти влечение по нея. Коя по ред е след мен? Броиш ли ги още? И къде все пак остана сърцето ти? Забрави ли ме? Изгаряш ли още в любовта ми? Вчера бях твоят Рай... ...

4 август 1792 – 8 юли 1822 год.
Да превеждаш Пърси Шели като се стремиш да останеш максимално близко до авторовия текст и стил е задача доволно трудна. Твърде отдалечени от нашето време са изразите, символиката, мисловните стихии и копнежи вдъхновили автора на тези стихове. И все пак поезията му и с ...

да разбереш че съществувам
мина страшно много време
но застанах до теб
и сега не ме виждаш
страшно е ...

Надпреварата
Каква е тази надпревара
и този най-задъхан бяг?
Това във гроба ще ни вкара,
вместо – до търсения бряг! ...

Лежах със забита ромфея* в сърцето.
Оплискан бях целия в кръв...
Войната не спираше,
още кънтеше...
край мене ...

----1----
Прозорец –
3D прожекции
между сериалите.
----2---- ...

Ще чакам
Липсваш ми! Така ми липсваш ти!
Ръцете ти ми липсват и лицето!
Душата ме боли! Ах, как боли!
Препълнено е от сълзи сърцето. ...

14.07.2017 г. Велин

Силни чувства...
Всичко започна с
пресичане на погледи,
сетива обречени, поробени,
привличане, първични пориви... ...