Можеш и още. Можеш и още.
Докрай се раздай! Не щади ме!
Със думи ранявай! Без думи убий ме!
Смело давай! Не жали! Не жали ме!
Кураж не ти липсва. Желание също. ...

Уморен е вече пътникът пленен,
тъмната ръжда покрива бялото лице.
Самотен зов и писък наранен,
устемено хвърлен в небеса далечни.
В мрака се чернее заробено сърце ...

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...

КАЖИ НА ГРОБАРЯ
Ще тръгна... Все пак ще си тръгна!
Краят е толкова близко!
Ти ще си толкова тъжна,
а утрото – толкова чисто! ...

Като феникси без препинателни,
минзухари – под път и над път.
Колко дълго летях на крилата ти?
Отеснял от любов е светът.
Обещай ми да върнеш сюжетите ...

"Съдбините на нациите вече не се решават на княжеските съвети, а в душите на тълпите."
Професията "българин" не е от най-предпочитаните напоследък. Бих казала дори никак. Това показват и всички статистики. Не просто няма нови кадри, а професионалните българи заменят професията с новата и по-добре пл ...

По ръба на душата,
там, където се ражда горчилката
и си тръгва надеждата,
днес е само неверие,
метастази от спомени, ...

Ти можеш ли да бъдеш светлината,
в нощите когато аз не спя?
Ти можеш ли да бъдеш тишината
и спокойствието в шумния ми свят?
Ти можеш, сигурен съм! Днес ела. ...

Рони се песен от небето,
отронена от сърцето.
Дъждовни капки от очите струят,
те са руини от дъждът.
Любовта се усмихва, ...

Дяволски, дяволски, Господи, го обикнах,
чак до седмия кръг на ада.
И, когато каза, че ще ме накара да спя на прага му, замълчах.
За малко да му повярвам и
без малко от себе си да се откажа. ...

Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното, ...

Оплодителят на нацията смръщи вежди и вдигна дебел пръст към небето. Изговори:
– От днес всеки, който е в нужда, ще получава безплатна процедура ин витро! Казах!
Бурно бе. Тържествено. Размножително. Шампанско се лееше като асфалт из радостната бездетна държава, в която до този момент се раждаше сам ...

БАБА ДАНА НА ТАВАНА 4
Генка Богданова
Ядна, нервна, баба Дана
тропа, хлопа на тавана,
рови в куфари, панери, ...

Оставям всичко на съдбата –
и обич, и любов, и шанс.
Човекът е неук в делата,
щом взаимност няма и баланс.
А любовта му тъжна в някой ъгъл – ...

Прекосих океаните сини,
за да мога да стигна брега
пропилях аз красиви години
във моретата пълни с тъга.
Бреговете те бяха далечни ...

Аз ти угаждам на всеки каприз;
в отговор – ти си към мен непукис'...
Седна до теб, но нали си си стис,
стрелнеш ме с поглед и лъхне ме бриз...
Хлътнах по тебе и моят девиз ...

Ако изплача тъжните неща докрай,
морето няма вече да е до колене
и няма да съм Ева от неземен рай,
ще ме лекува Време,
но от сърцето по парченца ще отнеме. ...

Понеже вярвам още в разни приказки,
вълшебства и чудатости, и феи,
издирвам спешно лошата орисница,
която да ме прободе с вретеното.
Да идва да ме омагьосва, че от сънища ...

13/ПРЕДПРАЗНИЧНО
Очакват празника на наш'то село.
И всички се приготвят за това,
Тук всеки върши това най-умело,
напрягайки си умната глава! ...

Изглежда толкова голямо
пространството на нашата раздяла,
че невъзможно е за двама
да споделим вината оцеляла.
Небето е оловно, тежко: ...

Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят), ...

Прераства понякога в миг необмислен,
правдата в трудно преглътнати спорове –
стрели забити, без много да мислим.
И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.
Във гняв изречени грозните думи ...

Today's the day you seek, not tomorrow.
There is no future time for you to borrow.
Smile right now through pain and grief
even with empty hands, but a firm belief –
not a blind fool with eyes and ears shut, ...

Късна есен, лист понесен,
хладен вятър, тъжни дни.
Светъл спомен-миг отнесен
на забравата в мъгли.
Малко трябва на сърцето ...

Сатенът се слива със моето тяло,
две капчици стенат в очите ми гладни,
разплитам косите, покриват ме цяла,
докосвам страстта ти с ръцете си хладни.
Изследвам извивки със палави пръсти, ...

Във съня ми идваш босонога,
бавно стъпваш ти на пръсти.
Заблестява стаята ми тъмна
на душата някак топло става
и не искам, и не мога ...

Липсваш ми
Така ми липсваш в нощите студени!
Леглото се превърна в саркофаг.
Последните надежди то отне ми,
и всичко се повтаря пак и пак! ...

Със моята, завити под юргана,
похъркваме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал...
А тук треперим в синкавия мрак.
Най-сетне постепенно се унасям, ...

Любопитен
Ти знаеш ли аз колко те обичам,
и как не искам нищо във замяна,
освен в един живот със теб да тичам,
и свят да ни се вие от наслада!... ...

С цел предаването на идеите, които ще изложа в това есе, ще предложа една разширена дефиниция на теоретичната основа на понятието „наука”.Това е система от логически подредени знания с цел да опише процесите, изграждащия материалния свят, изградена върху два основни принципа – този на аксиомите, тое ...

Мобилизирала съм няколко познати да разпитват за магазина, включително майка ми и леля ми. Понеже работата изисква дискретност, баща ми не го включваме. Накрая ЦРУ-то донася, че магазина върви сравнително добре и причината да го продават е, че сестрата на собственика е в Канада, намерила им е работа ...

Напукано сърце
Ех, сърце мое, моторче любимо,
свързано с душата неделимо.
Ти толкова пъти бе разбито,
от жените в живота ми който ...