157. Пътуването е нещо хубаво, стига бурята да не пътува с теб.
158. Екскурзиите са надценявани. Ако поемеш пътешествие и те сполетят лоши метеорологични – няма да видиш нищо ново.
159. Понякога да заложиш на сигурното е най-правилния избор.
160. Там, където дрънчи звукът не метала, щастието гори по ...

Препинателните знаци –
препъникамъни
в модерната поезия.

Душа самотна спомени прелиства...
Във тъмното на свещ една!?
В самотност мислите изпратил!
Да търси чиста правдина.
Душа... Във тъмното тъгува!? ...

Където и да съм следвай ме!
Чу ли мила следвай ме.
Където и да ни отведе живота
ти научи се да ме любиш с охота.
Не се оставяй на годините ...

Тихичко вървя из пътя на нощтя,
с приведена глава аз мислено броя.
Чудно ми е как дните отминават,
а някак неусетно над нас се не смиляват.
В главата се оплитат всякакви копнежи ...

Емиграцията е улица еднопосочна. Връщането е възможно само посредством още една емиграция. Това да го знаете от един емигрант. Да ви е ясно, че заминете ли веднъж, цял живот ще заминавате.
Останете ли, също няма да стоите на място. То корабът на обществото си се движи по своят си път, независимо дал ...

Сексът е хубаво нещо, любовта е страхотно нещо, а двете заедно, ами те са неочаквано добра комбинация. Друг е въпросът доколко могат да съществуват поотделно. Любовта честно казано - истинската любов е само детската любов! Неподправена и чиста, само децата могат да изразяват себе си, само те мога да ...

Музика: Пламен Петков;
стихове: Ваня Йотова;
аражимент: Мариела Тодорова.

Пари, любов фалшива и интрига.
Гадна музика, пари. Нещастник!
Влачиш след себе си верига
и за тебе няма празник.
Носи товара си самичък ...

Народната съвест ти събуди
в дни на тиранство и зло.
За туй всеотдайно се труди
и показа ни изхода от туй тегло -
ти - народен мъченик ...

Беше приготвила всичко и го чакаше леко нервна в дъното на кафето. Потропваше с късите си нокти по дървената масичка и с мъка се опитваше да намери още сок в чашата си. Кафето отдавна бе изпито.
Не. Не трябваше да разбира. Щеше да изглежда жалка в очите му. Най-вече за себе си. Не искаше съжаление, ...

Пак е нощ. В тъмнината
плуват сенчести мечти.
И всеки миг в сумрака е очакване
някоя да хлопне на моите врати.
Ех, миг, тъй и недочакан - ...

НАМЕРИЛА СИ МАЙСТОРА / Скеч от Генка Богданова/
Действащи лица:
СЕЛЯНИН /Руси/
СЕЛЯНКА /Русьовица/
ЦИГАНКАТА АНА /калайджийка/ ...

Аз те чаках,
ти не дойде,
беше с друг…
кажи ми къде?
Дадох ти всичко, ...

натъгувах се
и се нарадвах
наговорих се
и намълчах
налюбувах се ...

Аз съм българче и силна
майка мене е родила.
Бой търпи и мъкне чанти,
и прилича на слугиня.
Аз съм българче. Обичам ...

СТИХ
Нека пламенен жар във очите,
скъпи спомени,
смели мечти
да разкрият пред теб ...

Усещам във себе си Черна Луна,
дълбоко във мене е скрита...
В действителност - мога със лека ръка -
Луната у теб да пречистя!
Аз имам в очите си мрачно небе, ...

Малко пъстро котараче,
понапърчило мустаче,
с бодра стъпка в двора ходи.
Има да прави геройства!
Има да плаши злодеи! ...

аз вече зная колко кратко е времето
безкрайното дълго време
и колко безкрайни са думите
тихите малки думи
и затова ти казвам ...

През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...

Имаш толкова много кахъри.
Всичките са бели, ама наопаки.
Като влезеш в църква,
те е срам да мислиш,
да не ти изгаснат свещите. ...

Не умирай, щурче, че цикадите пъплят в нощта
и пилят сетивата ми с тежки ръждясали лъкове.
Не потъвам в съня като в мека любяща вода,
а препъвам нозе по горещите камъни в пъкъла.
И бучат гласовете на идващи страшни беди, ...

Часовникът
С.Л.
Отеква в мъглата
металният звук.
Като сестрите мойри, ...

Люби ме с любов,
омразата я скрий,
с страст без власт,
без сласт.
Люби ме! ...

Насаме с нея /самотата/
Неканена на масата дойде
нахална, горда, млада и красива!
Очите бяха с цвят на кадифе,
снагата и на горска самодива! ...

"Ако знаехте, че скоро ще умрете и имахте право на един единствен телефонен разговор, на кого бихте се обадили и какво бихте казали? И защо още не сте го направили?" /Стивън Ливайн/
* * *
На майка ми
Попитай, майко, и ще ти разкажа
кога загубих сили да говоря, ...

Ох, свят ми се зави!
Абе, Гошо, толкоз винце как изпи?
Върви Гошо и със себе си разговаря,
клатушкайки се по тротоара.
Хората го гледат и се кискат, ...

А з се чувствам виновен
П ред подвига на велик човек.
О ткога ни е показал път без окови
С тоим и чакаме другия век.
Т акъв живот ли искаме ние ...

40
Няма малки жестове на доброта,
защото в нея силата е и властта
да ни възражда и да ни променя –
тази нежна дъщеря на любовта! ...

Апостоле!... Със болка гледаш ни отгоре...
Сълза блещука днес в очите сини...
Народът, за чието бъдеще се бори,
отново в трудност е...Ти пътя покажи ни!
Свободни сме. От туй не става ни по-лесно! ...

В началото с Иван се засичахме понякога случайно на разни места, но той избягваше до колкото можеше такива срещи. Де факто ми беше върнал „Лавекс“ и каза аз да си вземам всички решения и пари. Дяла си в кафето го прехвърли на дъщеря си и аз и казах, че тя е шефа. Иван повече не стъпи там. Аз също сп ...

Загубихме.
И ти и аз,
да знаеш.
Дано утре
не е късно. ...

Сънувах те!
И пак ще те сънувам
като завръщане отново у дома.
Целувах те!
И пак ще те целувам. ...