Странникът, дето подминах,
беше много беден –
люлякови нощи
не беше виждал.
Небето му беше чисто – ...

Аз пътувах без да знам къде,
в думи блъсках се и отминавах,
чужди бяха техните лица,
непознати седящите наблизо.
Черни гарвани изпратени за мен ...

Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път” ...

Те поттиснав на сите фронтови
за да ти докажам
дека оној што се откажал од добрината
никогаш не бил добар.
Те сакав многу ...

Перо мое
Перо мое, мое мило перо,
с теб сме заедно, с теб сме едно!
Разказваме на хората за Любовта.
За Самотата,за Живота изпълнен с тъга. ...

Още откакто свят светува
очите ми наблюдават вечното
пътуване на съществуването.
докато песента му гали ушите ми...
И чувствата ми осезават... ...

Събуждам се от аромата на кафе!
Дори направила е палачинки...
Момичето, с лунички на лице,
които аз обичам да наричам месечинки...
Посреща ме с разрошени коси и топлина... ...

Опозорена беше от нещастия и скръб.
Целуна ме за сбогом.
Казах: "Мила, благодарен съм,
че дойде за да ме видиш...
та аз те чаках токова години." ...

Точката е знак велик.
Дава намек за категоричност.
Но тя си има своя трик.
Да се пази от дългата критичност.
Точката е нещо неизбежно. ...

- Защо? - попита ме колежката.
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...

Дълбоко във своята пазва
скрил тайни, легенди безброй,
вековният дъб ги разказва
на всеки – на чужд и на свой.
Тук някога, много отдавна, ...

Героите във мен са уморени,
един след друг окапаха без дъх
от битки със любов несподелена,
остана им да бъдат просто плът...
И само аз по пътя продължавам, ...

Целият ми свят събран е
във три сияйни детски личица,
във три гласчета звънки кат‛ камбана,
във три усмивки мили, лъчезарни кат‛ слънца.
Моите съкровища безценни, ...

Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...

Необуздана мисъл самородна,
добро вещае, благородна .
Открехва тя врати – простори,
за които никой не говори.
Подклажда смислено огньове. ...

Поспри! Недей така ме гледа!
Приеми ме, каквато съм - такава:
непокорна, борейки се за победа,
но борбата за любов си заслужава!
И недей забравя, че не си единствен ...

И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...

Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...

не се
на обич
кандисва
.................
не се ...

– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...

Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...

Това с брачните халки много орнитоложко ми идва.
Единственото присъствие, което усещам до себе си, е присъствие на духа...
Оптимистът - това е мъж, който съумява да композира музика, докато поредната жена го отсвирва...
Ако това ще ви утеши:
Незаебими хора няма. ...

Вече не искам, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.
Бяхме щастливи много отдавна, ...

Времето не е на наша страна.
Също пространството не е.
И помежду ни една тишина
цéли в пашкул ни оплете.
Перли-секунди се стичат към нас, ...

"Истинският почерк"
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме. ...

,,Животът е мъка и болка, и радост…‘‘
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...

Давай, докосвай ръката ми.
Обичам да усещам топлотата ти.
Давай, докосвай косата ми, отмести я,
целуни мястото, което друг не докосва.
Давай целувай устата ми, ...

В спомените всичко се съдържа,
там е болката, тъгата, примирението
в настоящето е празно, пусто
остана само огорчението.
В спомените всичко е различно ...

Автор: Генка Богданова
Две сапунени мехурчета,
като пухче от жълтурчета
към небето полетяха.
Те танцуваха, блестяха ...

Ми рекоа патот е долг
ми рекоа добро е да се лаже
го живеев својот сон
и никој веќе не ме поздравуваше
не најдов лек за мене ...

Интимното желание превърнато в страст.
Елегантна вечер в думи пълни с власт:
"Желая те със страст и искам твоето тяло!
Твой ще бъда твой, а ти – моя изцяло!"

Виж как лесно се разтурва
Времето, когато плаче.
Есента превръща в урва
Листите на жълтите и обезлюбени сирачета
Омаломощени и полегнали пред моя дом. ...

Индийците са вече англичани.
Сирийците са вече европейци.
От миналото, нищо не остана.
Светът трепери от едни корейци.
Циганите, роми се наричат. ...

Полети със мен !
Виж, цялата преливам от Любов,
сърцето ми от Обич силно бие,
Ела - мой нежен благослов -
и нарисувай с устни мойто име ! ...

Нещата не са както преди. Ти си с друг,
аз съм с друга и живеем в заблуда,
че ни е добре.
Всъщност, живеем ли? Живея ли?
Питам? ...

Преди да дойдеш аз вече те обичах!
И образ - светъл сътворих сама,
в мечтите си от песни за обичане
които ти някъде и някому си пял.
Като звучна мантра облякох се във тях, ...

Изгрей
слънце ярко
над цялата земя!
Зима тежка
беше, ...