Защо винаги трябва да крием това, което сме? Да крием това, което искаме да кажем? Да направим? Защо на нас хората ни е толкова трудно да показваме истинската си същност? Така е защото сме претъпкани от предразсъдъците на уж „по-мъдрите“, които всъщност са ни вкарали в такъв филм, в какъвто дори не ...

Събуждане
Събуждаш се уморен.
Бързаш по навик да правиш нещо,
да стигнеш някъде.
Най-краткият път към себе си ...

Всичко ми даде таз земя –
слънце, въздух и вода.
Любов, аромат и сладост
даже си откраднах,
е, и малко мъка – ...

времето днес
ще е облачно с премълчавания
ще вали ситен дъжд
иззад черните очила
ще проблясват ...

Усмихни се в бляновете, мила,
че душа се е натъжила.
Усмихни се, ангел мой,
в нощта под звезди безброй.
В сърце си ми, но и далек, ...

Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...

От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...

В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.
Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата, ...

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...

Среща
Пораснахме. Годините летят.
Със времето косите побеляха
и греховете бавно се множат.
Минутите за жалост се не спряха. ...

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...

Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен. ...

***
И ето ме отново.
По пътя нанякъде.
Къде си?
Не знам, няма кой и да каже. ...

Благословèна
Младенèцорòдице,
чрез Теб!... БОГ грèйна!

Непохватно момиче.
Недодялано малко
и лудо тук-там.
С едни такива
странни мечти ...

Патрик Финли се събуди в стаята си в горещ ден на месец септември през две хиляди и седемнадесета година. Осемнадесетгодишното момче живееше в тристаен апартамент на улица ,,Вали 2’’, която бе главната в град Тантър – спретнато място, населявано от зли хора.
Патрик разтри очите си с длани, прилагайк ...

1 Този живот ми е даден, за да живея.
Не казвам, че нещо кой знае какво
умея. Но все пак ще гледам аз
поне в нещо да успея.
2 Толкова ли е трудно да си откровен. ...

Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...
На мене вече ми се случва ...

Глава XII
Пролетното слънце блещукаше в обемните надписи на "BluEfficiency" Ltd. В огледалните прозорци на последния етаж се отразяваше почти целият градски силует на високите, новостроящи се сгради на булевард "България" в близост до "Околовръстен път".
Огнян тъкмо беше излязъл от банята, когато чу ...

Донеси ми любов. Донеси топлина.
Когато те видя, тъгата забравям.
Студена без тебе пак е нощта.
В ръцете ти само за миг се стопявам.
Донеси ми любов. Донеси топлина. ...

Сянка от клонки на дъб
над главите ни слиза.
Някой издигнал е храм
сред скалите наблизо.
Пътник съвсем като нас ...

Бе сезон на зрели чувства-
време за наливане на плод.
Сладостта му не пропусна
да попие в моя стар живот.
Тичала достатъчно на воля ...

Целувката ти е небе
толкова нежно,
легнало по бузата ми...
а аз замлъкнала...
прегръщам погледа ти... ...

''Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!''
/ Еклисиаст 11:1 /

Зър-р-р-р-р-р!
Ей, пак са обажда оная вампирка, родителката на жена ми. Не мога да я понасям вече! Се ма пита кога смятам да отида по дяволите. Откакто станах заврян зет и са наложи тя да са изнесе от апартамента, се са обажда и иска да встъпи в собственост. Обаче ако не вдигна телефона, ще се жалва ...

Всеки ден ме води пътят
през зелените полета.
Мисълта ми – храст напъпил –
е със себе си заета.
Във полята вижда сенки. ...

Гледате като котки в подлез.
Мозъците ви са празни
и размекнати,
асфалт, по който не минава никой,
цветя и хляб в алкален свят, ...

Влезе, без да почука.
Без думичката – простѝ.
Смело тръгна към мен,
с протегнати ръце.
Докосна ръцете студени. ...

Наздраве ми кажи... И да полеем.
Тя, нашата, се свърши. Като гръм
през лятото разтресе ни. Не смея
да кажа, че съм твоя. Не. Не съм.
Сънувам друг. Докосвам го със мисли. ...

Аз ли бях прекалено наивна?
Ти ли беше изкусен лъжец?
Що' не спрях този флирт отначало,
а отчаяно влюбих се в теб.
Все повтарях – почти невъзможно е ...

Културо, стига вече с тоз майтап –
безцеремонно все да ни будалкат
я с кръшната мелодия на рап,
я с фината поезия на чалга.

Здравей, Насе!
Не мислих, че пак ще ти пиша. Помниш ли войнишките писма?
Колко години изминаха оттогава? Бяхме още деца, непознаващи болката и страха, следвахме пътя си смело. Ти – отракан хлапак, а аз – мъжко момиче!
Много те измъчих, нали? Всичко помня, а ти? Началото беше в края на едно лято. Пом ...