Любов ли е това във други да се вричаш,
а мене ужким продължаваш да обичаш?
Любов ли е това, да се омъжваш ти от съжаление,
а мене да отпращаш във забвение?
Любов ли е това да ме разкараш заради богат? ...

Душата ми е звяр, облечен в дрехи на девица.
Съдбата ми е зов, заключен в стая на орлица.
Изпатих от любов и станах нов. Горях на жица.
В горещия завод говорих с Бог. Крещяща птица.
Приятелите плачат, стари кучета ме чакат. ...

Дали са облаците бели люлки,
в които си почиват ветрове.
И там звезди им свирят на цигулки,
Пегас прелитащ танцува със криле.
А Слънцето със сигурност е пита, ...

Всяка есен
ти отново идваш,
за да направиш виното,
червеното и бялото.
Гроздето, ...

Имам тешка задача
да те заборавам
откако ти ќе ме заборавиш
да ти продадам
илјада и една празна приказна ...

Представям си как заспивам завинаги,
а ти си леко затоплен,
гледаш шибаните ми глезени
и мечтаеш за пролет.

"Важните" в живота са малко,
колкото и да звучи жалко.
Чувството на самота го има при всеки,
колкото и да те обвиняват, че това са заради твоите грешки.
Всеки допуска грешки, важна е поуката от тях, ...

Танцувай с мене, рокендрол!
Танцувай лудо, без контрол
на дансинга и в ритъм – двама,
и с лудост в погледа, голяма!
Танцувай с мене, до зори! ...

Незнайно откъде.
От края на едно море.
В съня си бях дете,
далеч от всички ветрове.
Събудих се пораснало момче ...

Все се влача по теб, като сянка
и тежа ти по-тежък от камък
аз се храня с любовни останки
и самият съм вече отпадък...
Като просяк се моля за малко ...

Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...

На предела на времето
(Пиеса в едно действие, миниатюра)
Дянко Мадемов
Д е й с т в а щ и л и ц а:
Вела – ремсистка ...

>

Трябва пак да те срещна! Сега!
В този миг на обърканост сложна.
Сред пустинята от тъга.
След присъдата ми тревожна.
Трябва пак да повярваш в сърцето ми ...

Подобно на скучен, сиротен клошар,
покорно съблякъл последната радост
в приют за бездомни – разбит тротоар,
завоят по който те спъва и падаш...
Но пътник за Горе, надвил слабостта, ...

Живея сред хлебарки,
но от тях не се страхувам.
Страхувам се от хората,
страх ме е от... нечовешкото.
Живея като Буратино, ...

Трябва да се гмурнеш в своя мрак.
Да го срещнеш и да го прегърнеш.
През тревожния му, безутешен праг
в себе си да можеш да се върнеш.
Трябва да познаеш своя мрак. ...

Защото ме сравни със боговете,
разлях се на капки удоволствие,
изпарена в небесата,
до равност с тях се възгордях.
Защото ме превърна във изкуство, ...

Любовта е стихия
В очите ти потъвам до забрава
и ставам част от твоята душа, ..
и всичко имам, всичко зная –
размиват се ненужните неща . ...

Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака ...

Почувства ли дъха ръждив в листата,
изгубили облога със смъртта?
Те стелят се със златен отпечатък
и ламинират тъжно радостта.
Почувства ли последното желание ...

На свекърва ми
Днес тихо е пак във съдебната зала на времето -
чукче́то ще дрънне "финал" на милиони дела,
но някои осъдени, мрачно понесли си бремето,
присъди ще гният, заключени в болни тела. ...

Топирани коси и много грим, фондьотени, пудри, талия слим...
Плътни устни от искрящи червила, порцеланови кукли уж със душа!
Пластовете фондьотен прикриват нещо, да
си изкуствен не е красиво, а изглежда смешно.
Вече няма естествени хора, гримовете станаха на всички нас опора!!! ...

Ръката ти по тялото ми свири
рапсодия във светло синьо.
Отваря се небето
и пада пух от ангелски криле.
Разтварям се във тази нежност ...

10.10.2017
Характери, характери... / 1/
Характери в съдби,човешки
познати са, но Хипократ
ги е класифицирал вещо ...

Сънувах те – в нов живот.
Сънувах, че те имам теб.
Дойде и ми подари нощта.
Беше дяволски красив,
в очите ти бликаше радоста. ...

Знаеш ли,
аз разбивам мечти!
Ето, там,
при скалата се срути една.
Падат с нея отломки-сълзи ...

Какво е болка? Болка е когато
не мога да се огледам в онези нейни сини очи,
по-сини от небето, от морето.
Болка е да не мога да чуя гласа ѝ,
този глас който мигновено възвръща усмивката ми на лицето. ...

От длан човешка по-голяма
и по-голяма от калпак –
не се побираш в девет грама,
Родино моя с лъвски знак!
В метафора не се побираш, ...

По стъпките на стари калдъръми,
край зидани огради с дялан камък,
където чувството за дом осъмва
под покривите тихи по-голямо,
в началото на този плах октомври, ...

Пръстите ти, леко изкривени клони.
Далечно ехо от снагата ти долита.
А споменът със времето се гони.
Крещи мълчанието, но не пита.
Една във друга се давят сълзите. ...

Сбогом! Скоро аз ще си отида,
смел да бъда обещавам.
И за това, че слънцето обикнах,
все още аз не съжалявам.
Сам цял живот се лутах ...

За Виктория94
Не е мъж, който с езика повдига камили...
Не е мъж, който пред жените се сили.
Не е мъж, който изпива ракия два литра.
Не е мъж, който по кръчми се скита. ...