Tези 23 зими,
в които те нямаше,
съкратиха ужасно
живота ми.
Добре че си тук и е лято.

Не зная как обичаш ме така –
тъмата в мен превръщаш в цвете.
Поливаш с обич, галиш го с ръка,
и в миг му връщаш цветовете.
В дъждовни капки върху жадна ръж ...

Наш'та котешка котилка,
се превърна във броилка.
Нощес Писа на дивана
с котенца си три застана.
А нещеш ли из гората, ...

Нашата държавa
Винаги, когато чуя политици, държавници или други висши служители да наричат Родината ни, „тази държава“, потръпвам от негодувание. Да наречеш държавата в която си се родил и живееш, и към, която си поел определени задължения „тази“ е неприемливо. България не е “тази” или “онази”, тя ...

Ефремилия, Керемергиева по майка, никога не прие фамилията на мъжа си Златохрист Бурханларски, защото смяташе, че е нелепа и не подхожда на името ѝ. Това ѝ решение издигна между тях тънка, но видима стена, която с годините се превърна в тежка и видима ограда. Златохрист Бурханларски се обиди, но зар ...

Кадифена мелодия
и медена сладост
в мен се разливат
винаги щом те помисля
и ставам сълза – ...

My mistress' eyes are nothing like the sun;
Coral is far more red than her lips' red,
If snow be white, why then her breasts are dun;
If hairs be wires, black wires grow on her head.
I have seen roses damask'd red and white ...

Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки ...

Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...

Гърдите ми -
кафе на зърна.
Опита ги.
Последва цигара.
Верига от дим ...

Сетивата ù бавно се разбуждаха след дългия сън и започваха да подават неприятни сигнали. Клепачите ù изпърхаха за момент, после натежаха и се затвориха отново. В този момент на Ерика ù се прииска да не се събужда. Усещаше, че сънят я предпазва от някои неща. От някои много, много лоши неща.
Пет мину ...

Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...
Понесъл на ръце Луната
тази нощ,
отиваш в Дунава
да я окъпеш. ...

Не бих могла дори и да те моля
за малко обич или пък внимание...
Не бих могла дори да ти говоря
в пристъп на трепетно вълнение...
Дори не бих могла и да те гледам - ...

Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...

По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.
Скачащ детски смях люлее се във люлка, ...

49
Когато се потрудиш, идва и признание,
и казваш си: „Това е моето призвание“.
И заработваш яко в твоята насока,
без да разбираш, че си Божие послание. ...

Любовта е за двама приятелко, знаеш ли?
Лудост е да я търсиш там където я няма
всекидневно тя се доказва, не знаеш ли?
ти го обичаш, а той просто те смазва...
Любовта е за двама приятелю, разбираш ли ме? ...

Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя. ...

Ти идеш пак! Душата ми смутена
трепти със трепета на злак,
че сянката ти, ето притаена
застинала пред моя праг.
И гледаш ме с очите тъмни ...

Къде са чувствата?
Дали са остарели,
не искат да вървят
по моя път
или от измамите ...

Отметна слънцето завивката
и скочи. Като пъргаво жребче.
Миг не трябва да се излежава!
Не и Днес! Категорично не!
Да свърши има толкова задачи! ...

Ако грозна съм като Смъртта,
с едно око и полусляпа...
Ако лишена съм от... Красота...
И нестройна... Вероятно...
Дали до мене тихо ще се спреш - ...

Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и ...

Не вземайте поетите на работа!
Те на конвейера уморени ще заспят.
По цели нощи във вселена друга
с поезията си планетите въртят.
Поетите не стават за шофьори, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 10
Отварям очи. Въртя ги насам-натам. Светло е вече. Поглеждам към календара…
Мдааа… ...

Еден облак падна во лозјето
еден човек зборуваше сам со себе
ридовите мирисаа на пожар,
а жителите на соседното село
ни го украдоа сонцето. ...

Далече, на Изток от Рая,
на реалността в края,
повярвай, си струва,
да видиш картините,
които Бог рисува... ...

23.07.2017 г. Велин

Броилка
Десет гъбки в гората поникнаха
снощи след топлия дъжд.
Девет ежлета помощници викнаха
да ги сберат наведнъж. ...

До Б.
У мене гореше пожар, о, принцесо,
от чувства небивал пожар...
за мене ти беше августа
велика, ...

Автори: Явор Перфанов и Таня Мезева
Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам, ...

Моята икона
Аз вярвам в Бога. Моят Бог си ти!
Моята икона, моят идол.
Мойта горест, моите сълзи,
моят спомен, моята поличба! ...

Заради теб.
Ще прекося пустини.
Ще ходя по вода.
Ще летя в небесата.
Ще направя невъзможното. ...

Опитвам се отново да гадая
Какво се крие в сивите очи
Дали това което аз желая
Бушува в тебе и крещи
Казваш нямало значение ...

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори... ...

Имах те!
Няма те!
Вече загубих те!
Нуждите бързо отнеха те!
Нуждите! ...

Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.
Устните леко помръдват ...

Помниш ли наш'те улици прашни?
Тичахме и играехме, като деца
и накрая една отронена твоя сълза.
Че трябва да си ида ти никога не разбра.
Помниш ли разходките в парка? ...

“Роди се просто ден,
но едва проходил
оказа се, че вече си отива.
Отронил миг от реалността,
с аромат на роза, ...