Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за в ...

Четвърта част
От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма из ...

Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...

Отново е нощ, отново съм буден
и нежно желание за теб ме обгръща,
ръцете ми търсят във тъмното нежност,
душата ми стене – дано да е вечност!
Но ти си далече – до мен е студено ...

Луната е моя сестрица,
а слънцето – кръвен мой брат.
С тях често и дълго беседвам...
и всичко е ясно за нас...
Споделям им своите тайни, ...

Твоя грешка съм.
Недоразумение.
Провалих се тотално.
По свойски.
С математика и изчисления ...

Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...

За повечето простосмъртни
да си творец
е все едно си
онова
в тоалетната. ...

Задето те изгубих ми прости,
че болката убива ме отвътре.
Прости ми и за всичките сълзи,
защото няма да ме има утре!
Прости и извинявай, ...

ИСТИНСКА
Много трудна за обичане съм,
Но съм истинска!
Невъзможна всъщност, може би,
уморена от лъжи и недомислици, ...

изключително е
че в теб няма нищо изключително
затова те обичам
но не мога да го произнеса
защото ще изчезне лятото ...

Да си революционер означава
да не мислиш на същото равнище,
на което битуваш.
Да си революционер означава
на промяната да чиракуваш. ...

Някога през септември,
двама срещат любовта...
Погледите им се пресичат,
и в дъждовния септември
проблясва светкавица в ноща... ...

Силно, юнско слънце озари ме,
една сутрин преди години.
Но не беше то, това което,
светлина и щастие дари ми.
Топлина ми сгря сърцето. ...

Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, ...

Чакам
Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш!!!
Да чакам се научих, няма как,
а в мен бушува яростта!
С тишината като в буря в тялото ми води борба, ...

Харесва ми да те обичам.
Усмивката ти.
Беше толкова красива.
Аз я прибрах.
В моето сърце. ...

Това стихотворение на Юджийн Фийлд не може да бъде преведено буквално. То е сатира против прекомерното използване на частицата “up”, която променяйки значението на много глаголи и изрази, същевременно дава алюзия за хълцане. Все пак аз се опитах да запазя значението на текста и английските глаголи, ...

Той може всичко да ти нарисува -
невидимото за очите даже.
Душата му, когато боледува,
не иска пред света да я покаже...
Облича в бяло своето страдание, ...

Да съм подредбата на атомите ти,
да ти причиня големия взрив,
да видим края на света от разстояние,
да разбия цялото ти вътре,
да не се чуе гък.

Ах, колко ми е влюбено! Във тебе.
и колко ми е лѝлаво и синьо
и жълто-лудо, разтреперено
и пеперудено щастливо.
И вятърно, ефирно и отлитащо. ...

ВЛЮБЕНИ
Денят прекрасен се отпуска
Над смълчаната земя
Свежа хлад ветрец разпръсква
Буди хор щурци рояк... ...

Забравих си граматиката
от думите във твоята уста.
Обърках математиката
по разпиляните от теб листа.
Сред нотите се аз загубих ...

Нарочно ми каза да спра да обичам,
във светлия пролетен ден.
В очите ти нежни намерих момиче,
което умира за мен,
но нещо го спира да бъде магична, ...

Не искам прозорци.
Не им искам надеждата.
И очакването.
Не искам светлината да ме гали,
да ме вика при себе си, ...

Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...

Не плачи, ориснице моя
за съдбата ми де начерта.
Нарушил на ноември покоя
и проплакъл на есен в мъгла.
Знам, раздала си всичко, накрая ...

Душата ми е вихрена симфония от чувства –
залезът, морето, сините вълни...
С любимия разхождам се, мирише на изкуство...
- Какво ти трябва? - пита ме.
- Аа, да, ориз вземи! ...

Елате вий грабливи птици,
все тъй злоради, ненаситни.
Кълвете моите зеници,
на клюката пишман царици.
Месата ми режете бавно ...

световният ден
на мира е и днес от
войни осквернен
.....................................
и днес от войни ...

Написах стих за вечните неща,
с които е благословена моята душа.
И име му сложих, и ето реших
на приятелите свои да подаря този стих.
Пиша „богатство” и поглеждам в „нета”… ...

Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...

- Сега.. влюбена ли си? - попитах я аз.
Тя държеше цигарата и пушеше...
Много исках да я целуна за първи път, точно както си седяхме край реката. Но как, ще мога ли? Че аз не обичам пушачи, дори ги съжалявам и съвсем открито заставах зад думите си всеки път... до сега.
- Дааа... влюбена съм! - отгов ...