Като след есенен порой... упадалите листа
събираха гнева на хората..
а хората събираха тях...
преди красяха... сега грозяха...
сякаш си бяга избрали съдбата на моментното възхищение на природното извращение.. ...

Необуздана мисъл самородна,
добро вещае, благородна .
Открехва тя врати – простори,
за които никой не говори.
Подклажда смислено огньове. ...

Поспри! Недей така ме гледа!
Приеми ме, каквато съм - такава:
непокорна, борейки се за победа,
но борбата за любов си заслужава!
И недей забравя, че не си единствен ...

И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...

Защо ме преследват очите ти, мили?
Макар и далече, ти в блян си до мен.
Душите гнездо от коприна са свили.
На топло сме в него в студения ден.
Без теб съм невинно и тихо момиче — ...

не се
на обич
кандисва
.................
не се ...

– Знаеш ли? – каза ми възрастният човек. – Ай учил в България преди много много "иърс".
– Преди много години сте учил в България ли? – попитах аз неповярвала на очите си.
Мъжът беше поне на осемдесет години, но изглеждаше запазен за възрастта си. Побелялата му коса падаше на кичури над челото. Очите ...

Не заспивай, мое малко градче,
искам още от теб да узная,
как се сливат земя и небе,
как с любов се достига безкрая...
откъдето се раждат мечти ...

Това с брачните халки много орнитоложко ми идва.
Единственото присъствие, което усещам до себе си, е присъствие на духа...
Оптимистът - това е мъж, който съумява да композира музика, докато поредната жена го отсвирва...
Ако това ще ви утеши:
Незаебими хора няма. ...

Вече не искам, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.
Бяхме щастливи много отдавна, ...

Времето не е на наша страна.
Също пространството не е.
И помежду ни една тишина
цéли в пашкул ни оплете.
Перли-секунди се стичат към нас, ...

"Истинският почерк"
Стоя пред купчина писма.📩📩
Вярвайте ми, плача!
Спомена ми навява тъга, радост и в същото време гордост.
Като,че ли тогава имахме повече време за това, повече си споделяхме. ...

,,Животът е мъка и болка, и радост…‘‘
Седемнадесетгодишният Антоан натисна левия бутон на мишката си и затвори програмата за писане на текстове – Microsoft Word 2010. Не му се майсторяха повече стихове в тихата нощ на четиринадесети октомври, през която отново се чувстваше объркан.
Майка му бе на ра ...

Давай, докосвай ръката ми.
Обичам да усещам топлотата ти.
Давай, докосвай косата ми, отмести я,
целуни мястото, което друг не докосва.
Давай целувай устата ми, ...

В спомените всичко се съдържа,
там е болката, тъгата, примирението
в настоящето е празно, пусто
остана само огорчението.
В спомените всичко е различно ...

Автор: Генка Богданова
Две сапунени мехурчета,
като пухче от жълтурчета
към небето полетяха.
Те танцуваха, блестяха ...

Ми рекоа патот е долг
ми рекоа добро е да се лаже
го живеев својот сон
и никој веќе не ме поздравуваше
не најдов лек за мене ...

Интимното желание превърнато в страст.
Елегантна вечер в думи пълни с власт:
"Желая те със страст и искам твоето тяло!
Твой ще бъда твой, а ти – моя изцяло!"

Виж как лесно се разтурва
Времето, когато плаче.
Есента превръща в урва
Листите на жълтите и обезлюбени сирачета
Омаломощени и полегнали пред моя дом. ...

Индийците са вече англичани.
Сирийците са вече европейци.
От миналото, нищо не остана.
Светът трепери от едни корейци.
Циганите, роми се наричат. ...

Полети със мен !
Виж, цялата преливам от Любов,
сърцето ми от Обич силно бие,
Ела - мой нежен благослов -
и нарисувай с устни мойто име ! ...

Нещата не са както преди. Ти си с друг,
аз съм с друга и живеем в заблуда,
че ни е добре.
Всъщност, живеем ли? Живея ли?
Питам? ...

Преди да дойдеш аз вече те обичах!
И образ - светъл сътворих сама,
в мечтите си от песни за обичане
които ти някъде и някому си пял.
Като звучна мантра облякох се във тях, ...

Изгрей
слънце ярко
над цялата земя!
Зима тежка
беше, ...

Днеска ми е нещо грешно.
Чужди булки ми се заобичаха.
Нещо символично ми се иска.
Ще запаля даже свещи.
Не съм ги палил още от годежа . ...

Над Витоша е изгревът смълчан,
изгражда своя смисъл битието.
Разклаща се един самотен чан
под бялата брадичка на козлето.
До него дреме старият пастир, ...

Остра болка като волтова дъга,
изгаряща през тялото минава.
Усещам, че обгръща ме тъга,
и бремето тревога ми внушава.
За теб си мисля, паднал и сломен, ...

Като топка, от лунни лъчи насъбрана,
се търкулва надежда под миглите гъсти,
а пчела неуморна в очите остава
от сладящия мед и ни сваля от кръста.
С теб ръка за ръка се изкачваме в синьото ...

Старата къща
Вървя и гледам – село запустяло,
навярно и тук от живот е кипяло.
Сега е пусто, сиво само Тишина,
видях стара жена, привела снага, ...

Понякога ще казвам: "Остани!"...
А, друг път: "Махай се, върви си...!"
Недей ме пита, истински боли...
Реална търся, нагледал съм се на актриси...
Какво, като красива си, желана?! ...

Едно момиче…
Понякога се стичат пак сълзи,
душата изтерзана се смалява,
във спомени за светлото Преди,
едно момиче тихо оцелява. ...

Тъмнина... Наоколо всичко е пусто. Не се чуват стъпки,гласове...
Студено е.., няма кой да ме стопли,
вледенило се в моето сърце!
Страх ме е, а от какво не зная...
Чувствам болка, в очите напират сълзи. ...

Нечакано и нечакащо, времето тихо
изтече в канала на нашите желания…
Съдбата пое своята тягостна роля –
прилежно наложи часът за раздяла!
Прошепваш ми тихо словата за сбогом, ...

Под синьото небе, любима,
с красиви думи те заливам.
В очите ми искрици има,
в сърцето нежно ти се сливам.
И е приятно да открием, ...

Обичаш, копнееш, даряваш любов,
тъгуваш и плачеш, и раждаш се нов.
Отново обичаш от цяло сърце,
а после оставаш със празни ръце.
Върви кръговратът, наречен любов. ...

Пестелив увод
Казват ни, че живеем във време на пазарна икономика. Макар според мен да е епоха на битпазарната демокрация. Пък и какъв пазар – то пари няма...
Но – всеки се мъчи да оцелее. Дори някои водят черен живот – чер хайвер, черна лимузина, бизнес в черната или поне сива зона.
Та в това време ...

В едно Небе ще заживея
Напук на цялата сезонност –
Лятото оказа се през Есента.
Макар оловната дъждовност –
сушина не търся – аз валя! ...