Точно едно вдишване ми трябваше,
за да те обикна
и малко повече,
за да те забравя.
Голямо дишане падна. ...

Любовта!? За нея ли да пиша?
Не знам!? За нея винаги копнея...
За нея, много пъти в сълзи съм бил облян.
Знам, че в откровения... Обръщат, повече
внимание на любовта и лунния пейзаж... ...

... ако забравя буквите, древността ще нахлуе в мен...
или: Как Природата пише...
Сигурно го пише по косите
и по устните навярно пише:
Пилите от пролет до насита, ...

ДО Париж и назад 2 част 5.04.2017
Започна гостуването в Париж по програма
и трябваше толкова много да видя,
но, че щеше да падне вървене голямо-
не можех преди да съм там да предвидя... ...

ТАМ, ОТКЪДЕТО
Р. Чакърова
От къде да започна не знам.
Няма край за начало на друго.
Ще опитам от "някъде там" – ...

Реките, накичени с лотоси,
отиват забързано някъде.
Дърветата – къдрави конуси,
са публика. Гледат от всякъде.
И сбират в косите си птици ...

Някъде далече, далече от тук
живял някога тъжен великан.
Бил различен. За другите луд.
Самотник добър и неразбран.
Наричали го глупак и смешник. ...

Не се завръщат изречените думи.
Мехлем или олово за душите,
политат волни те над друми,
поспират чак отвъд звездите.
Изплакани сълзи не се завръщат. ...

Тогава ми беше интересен. Беше навсякъде – и сутрин, и на обед, и вечер. В делник и в празник. Сновеше. Не го виждах с приятели. Обитаваше едностаен апартамент на четвърти етаж. Наборлия, горе-долу. Когато събрахме пари да сменим входната врата на кооперацията, не знам защо избра мен, за да каже на ...

СРЕЩА С НЕЯ
Аз имам среща с нея
и знам ще се забави,
да бърза не умее,
с всичко ще се справи. ...

Играем си на закарфичване:
"Обичам те!", "Отричам те!"...
На бялото табло се бодват факти,
които имат и "де факто"...
И двете крайности се бият, ...

Жената в синьо отвори вратата. Косата и бе вчесана. Ужасно вчесана. Червена. Боядисана на малки снопчета. Приличаше на пънкарка. От древните. Коленете и бяха ожулени, малки и изпъкнали. Роклята, виолетова, падаше малко над тях. Бе само по чорапи. Два дълги, шарени чорапа.. Бутна комарника на врата и ...

Страст голяма,
излъчва тя.
Мисъл - промяна,
вълнува ме в нощта.
Дали съм луд? ...

Още днес ще ми падне пердето
и ще почна да ръся истини –
ако щете ми се сърдете…
пак ще сте съгласни мислено.
Кой ги обичал такива директни ...

Различен
Кой си ти? Не си като нас, ти си различен,
не си като останалите, безличен.
Защо си такъв, а такъв не съм аз,
вижте хора, той е различен от нас. ...

Как влюбих се безумно така и не разбрах.
А бях дете разумно, но просто оглупях.
Събудих се. Потърсих те до мен.
Денят бе толкова студен. И исках да те стопля.
С две думи споделени. Сърцата ни сплотени. ...

Чакането е изкуство,
което ако не владееш
истински,
се пържиш в собствен сос,
както лятото на някоя пейка, ...

Спри, обичам те, не бързай
мен да отминаваш като пътен знак
аз обичам те, не се обвързвай
с мъж който иска теб от суета.
Спри, обичам те, не ме оставяй ...

Защо ли като стане време за 8-ми март и напоследък все ми изскача прастарата българска мъдрост и поговорка, така известна напоследък в интернет средите – „Таралежите са странни птици, докато не ги ритнеш, не политат"? Сигурно има някаква дълбока кармично – следствена връзка, но сега не ми е за това ...

За мушитрънчето тъгувам нощем,
не толкова за щурия щурец.
Бродира ми сърцето с остри нокти,
натрапчив сън за трънния венец.
За него ми е жал. Не ми е работа, ...

Ако покрай теб
премине силен
вятър,
не мисли, че иде
буря – ...

Не животът ни вкарва в рамки, а ние се опитваме да го вкараме в рамки. И никой не може да излезе от тези рамки сам, защото те са преплетени като верига... Верига от измислици и илюзии, в която сме се оковали. Но има начин. Всяка верига е съставена от брънки, а всяка брънка, както е затворена, така м ...

Не питай мен защо те чакам.
Сезони преминават, равноденствия
и кръговратно Слънцето заменя се с Луна,
само сърцето ми без теб обезлюдява...,
като поломена камбана от круширал платноход. ...

144/Когато всичко се събуди
и пак ни закипи кръвта,
със чувства все пак още луди,
спатъхнали от възрастта.
Очакваш лятното си време, ...

Недей, да гониш вятъра.
Той волен е, и шета гдето ще.
Ала понякога променя кадъра,
на тишината с копитата на дивите коне.
Тогава се превръща във фурия. ...

Спънах се в твоята нежност,
ожулих колене до кръв,
изтупах вината небрежно,
нанизах мечтите на връв.
Болеше ме много... не плаках, ...

Аз съм жена!
Ти имаш ли думи
всичко да кажеш за мен?
В косите се нося
тъмата на нощите, ...

Държавичко
моя,
корумпирана,
алчна
и зла, ...

Красота в природата днес.
И преобразена тя се настанява в тебе.
Нежността на музиката влиза в сърцето.
Изчезва тревогата! Лекота в душата!
И е ясно!... Обич разкъсва мрака!... И обич... да ! ...

Риторика, риторика...на думите.
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги? ...

Дали във огън да вирея,
или да нося в джоб искра?
Дали за слава да живея,
или безславно да умра?
Дали във мен любов да тлее, ...

"Цариградско" прелива.
Возила в нескончаеми нишки.
Дървесата ревниво
проследяват ги с тихи въздишки.
Отброяват безмълвно ...

Потисната лъжа!
Като куршум,
заседнал подло
някъде в корема;
откъснал бъбрека, ...

"Отче, прости им, защото не знаят какво правят." / Лука 23:34 /

на Иван Джурелов
От радостта да подариш
до болката да споделиш –
една невидима бразда
докосва нашите сърца. ...

Луната скитница наднича
зад облак рехав, бял.
Самотна плува и прилича
на стар златист медал.
Неспирно пътят си върви, ...

Седми
Честит ви празник доктори!
Спомням си, как преди трийсет и две години майка ми и баба ми ми обясняваха "Витя, ти си добро момче. Обичаш да помагаш на хората. От теб ще стане добър доктор."
Знаете ли, има едни лоши момчета, но аз не бях от тях. Аз слушках, папках и правех добрини. Даже и, като ...