Още си тук? Не желаеш сбогуване...
Във страстта ми се хвърляш изцяло,
каскадьор безразсъден, който страстно жадува,
мойто тръпнещо, огнено тяло.
Но не знаеш, нали, причинявам изгаряне, ...

Колчем светът е
плачевен, стихът нека
бъде напевен!

Трудът спасява,
облагородява и
очовечава!
Трудът дарява,
отблагодарява се ...

Истински разбираш колко обичаш нещо, когато го загубиш. Загубиш ли го, започне ли да ти липсва, само тогаз става ясна истинската му цена. Цената е производна на търсенето и предлагането или, иначе казано, на обичта и загубата. Обичаш ли нещо, загубил ли си го безвъзвратно, ще платиш и най-голямата ц ...

Светъл рицар, отдавна немигнал,
топла сянка, самотна в нощта,
аз съм призрак, из мрака пристигнал,
вече сбъдната твоя мечта!
Всяка нощ над съня ти будувам, ...

Толкова съм щастлива,
че едва мога да си хвана дъха...
имаме се взаимно
и заедно вървим ръка за ръка...
И носим се в душата, ...

Ако пак ме поканиш на среща
(а аз искам това да се случи)
обещавам да давам надежда,
че възможно е в теб да се влюбя.
Няма толкова да се смущавам ...

Аз съм сълзата родена, от болка...
често, никой не ме забелязва...
Броят сълзи ли, отмерва със колко
рани, е сърцето наказано?
Не ножове, а словесни стрели ...

Ти си моето всичко.
Денят и нощта...
Моят ад и моят рай.
Моето начало и моят край.
Ти си моето всичко. ...

Веднъж, подранил за една среща,
реших времето да убия
и седнах –
естествено с вестник в ръка,
на една пейка в парка – отсреща. ...

Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя ...

Старият параклис
Отдавна запустял е храмът.
Бръшлян на воля стеле се навред.
Камбаната – задигната. За мед...
На мястото ѝ – кука няма. ...

Нарисувай своя път,
цветно оцвети го,
изпълни го с усмивки
и зарадвай болката,
сълзите. Погледни ...

Нещо чисто и нещо добро.
Нещо бяло, което да хвана...
Нещо, дето насън е било
и което наяве... го няма.
Малко обич... почти троха. ...

В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете, ...

Бяха много влюбени очи,
всичко искаше да му даде тя,
стигаше – само с усмивка да мълчи,
да се усмихва влюбен той все на пролетта.
Бяха много влюбени очи, ...

Сърцето си ти дадох цяло,
ти с двете си ръце го взе,
намери от къде да извадиш
всичко, което в него бе!
Празно ми го върна, но здраво! ...

Очакване
С.Л.
Поглед замъглен,
пронизващ пясъците на времето.
Чакащ и молещ се, ...

Пърха ми сърцето от любов
пърха пиленцето малко
иска малко Обич...
търси неговото цвете
сред душите грешни. ...

поетите да
стихооросяват и
да не престават

Мислиш ли, че мога да забравя
устните на влюбена жена!
Не, не мога! Чувствата улавя
тръпнещата в мрака тишина!
И тогава бързам да отпия ...

С теб ми е най-добре.
Когато съм с теб,
сърцето ми бие силно,
там си само ти.
Под синьото небе, ...

Стихът душѝ не
позлатява, а с ЛЮБОВ
ги озарява!
Стихът света и
озарява, и с ЛЮБОВ ...

Беше хладна босонога есен,
крачеше навъсен листопадът
и подритваше хартийка по площада.
Вятърът от нея стон донесе.
Взех я, поизчистих ѝ листата ...

　　Романтичните приказки и вярата в звезди бяха оставили белези в душата му също както акнето бе оставило следи по лицето му, но си бе отишло безвъзвратно с младежките години. Тези наивни признаци на младостта той третираше като болест, която не може да се излекува, но все пак симптомите ѝ можеха да ...

От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...

и тази нощ сънувах
орловите гнезда
реката как бълбука
пътеките в нощта
горите пак сънувах ...

Позволяваше му да я целува само по шията. Извърташе глава, подаваше я като лебед, косата ѝ оставаше настрани, накъдрена, влажна и тежка... Той я смучеше, целуваше и пак смучеше.
– Оставих ти белези – каза смутено, като видя червеното по кожата ѝ.
– Казват се смучки.
Тя беше доволна.
Той беше възбуде ...

Грешките, допуснати преди,
Като оловни топки теглят ме
Към дъното,
Към самотата
И към теб. ...

Чувал ли си шум от падаща стена,
виждал ли си, как се сгромолясва,
масив грижливо, ден след, ден граден
със собствените пот и нерви?
Стряскал ли си се насън, ...

Покоят е благоденствие."
Конфуций
Динамика, задъхано време, промяна,
първичност, а не първоначалност.
Движение, вихреност, взаимозамяна, ...

Обърках се, как много се обърках!
Перун ли ми е богът или Тангра?
В сърцето ми езичницата пърха,
макар християнка... Даже православна!
Морана дебне ме зад всеки ъгъл, ...

Кожата ми диша
твоето сърце.
Няма по-силен удар.