Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,7 резултата

Въмездие

Искахте ме паднал
ето ме...
искахте ме смирен, отчаян..
ето ме...
искахте ме беден ...
784 2 9

Слънчева облачност

Пленихме слънцето и то
запали бедната ни стая.
Не мислех още за гнездо,
но бях щастлива да мечтая.
Едно смокиново листо ...
1.4K 5 11

Осигурената Жена

Осигурената жена
Осигурената жена, уви, за много най-важно е това,
да е спокойна, откъде да намери пари сега.
За жалост много използват за това Любовта,
за сметка нейна, за да спечели от това. ...
442 1 2

Какъв бе Той

Какъв бе Той, Иисус? – Пророк, Месия,
небесен лъч, дошъл
от някакъв далечен свят
една съдба определена или орисия.
А ярката звезда гореше ...
498 2 10

Съдба

Чувствам се в капана на живота.
Чувствам се в затвор, в нищета.
И как да изляза не зная аз, но зная
ще изляза все някога...
Да изляза от дупката, в която ...
1.1K

Моя Вселена

Моя Вселена и мой Блян,
оставаш ти завинаги любима
ти си ми Слънцето и Луната
аз съм Марс и съм твоя соната.
Моя галактика необятно-безбрежна, ...
1.5K 2 15

Когато

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ:
Коя си ти? Какво си ти? Защо си?
А ти си моя радост и вина, ...
817 1 1

Лабиринт

Душата на човека е
Като един лабиринт.
Все се лута и се мъчи
Да излезе свободен от
Собствената си къщурка. ...
584

Роди се ден

Генка Богданова
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...
892 3 10

Заето

Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.
Не беше много мило,
когато ме забравяше, ...
910 1 2

Продължение...

X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ
145/Със писането ми накрая,
аз искам да ви осветля,
с това което и днес правя...
На Музата да дам цветя! ...
693

Намерих си

Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...
1.1K 6 9

(Не)Вероятна Истина

Вероятно е твърде себична
нуждата наистина да я опозная.
Всеки ден тя е с нещичко по-различна,
но с какво точно? Дяволът знае!
Той е приятел на моите изкушения. ...
468 2

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...
1.4K 5 10

Изгубих ли те

Лутам се в моите питания,
изгубих ли те с моите разбирания.
Нощем очи не затварям
и на себе си отговарям.
Късно ли е да съм с теб, ...
526 2 6

Пролетни късчета

Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...
606 1 10

Птица в необята

За Цветница
И пак е твоя празник днеска.
Не съм аз мигнал от нощеска,
за да го чакам този ден,
защото празник е за мен. ...
420 1 5

С надежда

Как бързо отлитат дните и се губят.
и остават неповторими нежни думи.
Как неусетно изписват историята на
една любов или едно приятелство е
достигнало последното стъпало на ...
514 1 8

Кой

Извиваха се турски маанета,
народът се тресеше във кючек.
Наивните си пишеха куплети
с носталгия по миналия век.
Лудите лудуваха конкретно, ...
1.1K 2

Приседни до мен

В заник тих
на лятна нощ,
до мен ти приседни.
В този свят
на скръб, тъги ...
796 3

Райски копнежи по Ада

На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...
3K 20 16

Ти си...

Ти си...
Ти не си родена за любов!
Ти си болка, обич, разкаяние!
Чакано несбъднато желание!
Стон във мрака! Вечен Благослов! ...
602 1 5

Пролет

Пролет е.
Небето отново пуска сълза.
Сезон на влюбените,
а някой страда за любовта.
Измива тъгата на дните ...
442 1

ЖЕНА ти казах, не слугиня!

Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява. ...
2.5K 10 27

Едно пропуснато обикване

Една накриво казана сричка
от верните предатели
оформя се в сълзичка
от дъното на душата ми.
И макар че още се мъча ...
989 2 3

Букет

Мен ме измъчва красотата...
Павел Матев
Мен ме окриля добротата:
дори загатната във жест,
дори в милувката на вятъра, ...
810 7 22

Призовани

Призовани сме пред себе си,
дали да тръгнем към богатите
или в страната да останем
при бедните си братя.
Призовани сме пред съвестта си, ...
411 2

Въздействие

Вкъщи дъждът ме прикова,
но не исках с него и аз да тъжа...
И представих си, напук на това:
пчелички край мен как жужат!
Прелитат от лале на иглика, ...
563 4 8

Роза

Хляди убодени от красотата и
поети е разплакала,
от пъпка още,
непринудено си доминира.
Тя тайните на нежно съблазняване, ...
375 1

Осъмване

Потъвам в мислите ти скрити,
в свят с пъстри стъкълца,
раздирящ се от множество частици
на гняв, желания, тъга...
И със сърцето си, жарава, ...
540 3 11

Виенско кафе 2/ 10

Мира се появява след около час и обсипва Надя с куп въпроси:
– Виждаш ли замъглено? Имаш ли зъби да ти се клатят? Колко пръста ти показвам?
Надя я гледа озадачено и аз се обаждам.
– Отговаряй, има обмяна на флуиди с медицинска змия напоследък. Станала е експерт.
Мира ми хвърля възмутен поглед и ведн ...
875 2 4

Замръзнал

Студът сковава тялото ми,
дори и топлото кафе не ме топли.
Със замръзнала ръка,
едвам пиша тези редове.
Когато издишам се вижда ...
684 1

Wanderwall

Харесвам от теб
жълтите спомени,
да се заровиш в косата ми,
че пазиш ключа от гръдната клетка
и как миришеш на мое.
474 1

Ограбена душа

Разни там души.
Със разно сиво ежедневие.
Докосват се до моя свят.
И до душата ми - а тя ранена е...
Нахлуват в нея. Без да питат. ...
2.2K 2

Майка

Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...
769 2 3

Подарък

Зърнах я с крайчеца на окото си. Застинах! Дойде ли моментът? Малката тъмно червена, кадифена кутийка — скрита зад планината от чорапи — в чекмеджето му.
Сърцето ми подскочи и се качи право в гърлото. Извърнах поглед. От този миг нататък знаех, че времето ми изтича. Само ако беше спряло да вали! Пог ...
2.4K 3