Обичай!
Обичай за първи път!
Отдай се, предай се, отпусни се в ръцете на любимия,
положи всичко в тези ръце –
себе си, ...

Бърша сълзите и ги крия във думи,
мислите давя във хаотичен сюжет
и мисля си, че почти съм те забравила вече,
и това "почти" прегърнах като амулет.
Вървя сама, земята в лед скована, ...

Имали ли сте червени обувки?
От тези с червен лак и много висок ток и лека змийска шарка (за тези които разбират от посланията на окраската в природата) , от които на съседа Иван му провисва чеенето, а проклетата му жена Иринка такъв поглед ви хвърля, че ако приравним светкавиците излизащи от очите ...

Този тъй позабравен от хората свят
се държи за земята и ражда плода си.
Вие, извива стебло над пръстта на рода,
зрее в сакралната страст на кръвта си.
С най-острия нож, реже ...

Беше късният следобед на един обикновен августовски ден. Хората отдавна се бяха прибрали по домовете си, но някак си беше пусто навън, не се чуваше и обичайната детска врява.Сигурно защото повечето бяха все още в лятна отпуска далеч от дома. В междублоковото пространство също бе тихо и безлюдно. Сам ...

... И тогава тя ми каза:
- Може би някой ден, когато вече някам тяло, нито сърце.. Когато вече нямам устни, очи, кожа и когато вече не чувствам нищо.. Абсолютно нищо! Може би тогава ще бъде мъдра, зряла, и ще гледам отгоре и ще съм над нещата. Ще стана ли една нежна душа..?
Но днес съм просто жена! ...

Днес Калина ми каза:
Познавам го само от 7 дни... Името му започва с три ченгела, две срички, пет букви и завърша на Любов... Но ти трябват 7 дни да го мислиш.
Седем часа след като ми каза
"Здрасти" на Марсовите полета, ме искаше в София при него, възможно най-скоро, за колкото се може по-дълго.
Хм. ...

Когато с ударите на сърцето
камбанен звън във теб ехти,
усмивка ведра грее на лицето
и неизменно там стои…
Когато музика звучи в душата ...

Когато каза „Да!“,
сърцето ми рида,
но продължило „Не!“
ми радостта отне.
И въпреки това ...

напоследък
познанствата ми
със хората
текат като буен поток
под краката ми ...

Като грахово зърно в следобеден сън
гъделичка сълзата клепача
и напира да текне навън,
но нали аз отдавна от болка не плача.
Аз съм верен приятел и враг ...

Хей, помагайте бе, хора,
че ще си отида зян!
Както няма луд умора,
тъй от ревност съм пиян!
В мозъка ми бърка, чопли, ...

Сърцето не е кръг,
не можеш да измериш
неговите близости.
Не показва колко е часа
и кога се случва влюбването. ...

- Ако утре не си платиш наема, да те няма! – дебелият корем на хазяина се тресеше в синхрон със заплашителното тръскане на главата му. – Имам човек за стаята, който даже ще предплати за месец напред. Ай да му се не видят и просяците долни…
- Не може ли да ме изчакаш още някой ден. Скоро очаквам едни ...

Като завеса в миг нощта се спусна.
За миг сърцето ми пак спря.
А споменът - "Когато ме напусна",
отново като хала връхлетя.
Толкова години вече... ...

Злощастната война
Горите, горят в пламъци гигантски.
Цветът им зелен
е заменен
от топлия червен. ...

Шепнат ласки лъжовни,
падат маски греховни –
паяк коприна плете...
Сливат се мислите с вятър,
отива си с птиците лято – ...

Изгрява денят и вълшебно те милва с ръце,
не се обръщай назад и не се сърди мое
пораснало вече момиче...Виж денят те очаква,
скрил е в пазвите си скъпоценните дарове...
Мир, любов и магнетичност чертаят вярната ...

Тъща ми Пенелопа
Всъщност, тъща ми не е Пенелопа, а жива Пенка. Пенелопа е отскоро. Моля ви се, да вземе да се регистрира в някакъв сайт с това име, където бъка от безутешни самотни души, и тя барабар с тях! Самотна! Е, вярно тъста отдавна не е между живите, ама това едва ли щеше да спре порива на н ...

Кога ќе се разбудиш од убави соништа,
пронајди се во мојата себична поезија,
со поглед стрелам во твојата гордост,
а добро е само она што е вистинско,
се друго е карикатиура во песок, ...

Заричах се по сто пъти на ден
и те отричах
като угаснало небе,
прекършен птичи полет...,
като грях. ...

Хич не ми се изтрезнява
и не ми се връща в тази
плява тъй наречена - живот
дет живея като скот
римите ми са безлични но ...

За брат ми аз реших да пиша.
Случайно, да, като да пусна фиша.
За брат ми, на брат ми.
Не за куче, къща или астронафти.
Най-милият е той, ...

Ако изчезна ненадейно някой ден,
а северният вятър ме прегърне,
от мойта вярност странно запленен,
омаян и смирен до мене тръгне?
Ако изчезна ненадейно някой ден, ...

Ще се превърна тази нощ в прашинка,
ще долетя с полъха на зимата при теб,
ще се люлея на хамака в градината ти
и ще забравя, че навън и вътре в теб е лед.
Ще ти броя звезди и ще кръщаваме комети, ...

Нашите мечти дали са живи..?
Или въобразявам си,че е така..?
Ще чуя ли отново милите ти думи..?
Или ще заглъхнат сред милионите лица..?
Животът ще ни събере ли отново..? ...

Шепни ми…
и политам в небето,
любовни слова,
когато дочувам.
Шепни ми… ...

Едва ли някой болката ми ще почувства,
трудно, трудно ще влезне в моята душа.
Сърцето в тоз живот единствено ще ме напътства,
дори Аз често, често да греша.
Нека да говорят често зад гърба ми. ...

ПРИЯТЕЛ
Симеонов изключи мобилния си телефон, остави го пред себе си, опря лакти на бюрото и зарови пръсти в късата си руса коса. Беше сигурен, че кръвта е от животно, но от лабораторията казаха друго — нулева група, положителен резус-фактор. Егати случая!
В двадесет часа и седем минути дежурният по ...

Да видим, мога ли да обясня, точно какво се случи:
Никога не съм имал проблеми в училище, в любовта, или каквато там сърцераздирателна история, ще разкажат повечето млади люде от моето време. Вярно, с пари никога не съм разполагал, или разполагам, или ще разполагам…
В същото време обитавах квартира, ...

Раздяла
… и всеки сам, своят път пое, до болка ранен…
Сякаш слънце и Луна угаснаха в този ден…
***
Казват, че времето не спира, ...

Отново в разни мисли се зарових,
една-единствена сълза отроних.
Обвих се в нежно безразличие,
за непукист бих взела първо отличие.
Сърцето си в лед бих превърнала, ...

***
На разсъмване
плашило с шал на цветя
сред снежна нива…

Между тревата пълзи,
съска с отровен език.
Не думи, а вик!
Тишината срази.
Дълго на слънце седи. ...

Когато мразя всяко събуждане... и не мога да разтопя ледовете в очите. Ледове, заседнали там от десетилетия. Да обременяват всяко парче светлина. И не мога да разпозная ръцете си...вените си...чертите на лицето си...и всичко е заглушено ехо, огледала, които нямат обекти за отражение се пръскат от пр ...

Отдалечаваш се, защо го криеш?
Нишката обтяга се до скъсване.
В бягството дали ще се протрие
или ще е с ластично завръщане?
Дали тъкана с разговори, с чувства ...

Вдъхновено от една позната песничка от детството
Тихо се сипе белия сняг,
как изненада ни, с преспите, пак:
ние не очаквахме, че сняг ще вали,
въпреки че януари е, все пак, нали?! ...

Младостта ли?
Тя край мен минава
със прокъсаните дънки- знак.
Младостта се днес по туй познава:
с татуси на всеки женски крак. ...