Създадох те от кал. И страхове.
До мускулната тъкан на реалност.
Измислих всички думи, цветовете
и мислите ти нарисувах в огледалото.
Поканих те в съня си. Незавършен. ...

Силен съм, когато сте щастливи,
усмихнати, катерещи звездите.
Прегърнали по облак двамата,
не мислещи, летящи хора.
Силен съм, когато спите, ...

ПЕПЕРУДА
Днес на кой ли бог да се помоля,
окрилен съм с мислени крила…
И зная – сам съм в свойта воля,
затуй вечно ще мечтая да летя. ...

Отказах се
да се отказвам.
Чувствах се
твърде безчувствена.

БЕЗ СЛЕДА
Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.
Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.
Изгаряше всеки на нейната жертвена клада
без капчица ропот, ...

Денят пораснал се усмихва,
държи във длани огнено кълбо,
вълната морска на брега притихва,
скалата цялата във пръски, златно зарево.
Случаен поглед платноход прихваща, ...

Дойде нали? Дойде за да те вземе,
безропотно да те отдели от мен.
Кълнеше се, че само тя ще те отнеме
единствено завинаги от мен някой ден!
Ти знаеше, усещаше го просто, ...

Още ли вярваш мила в приказките
стари за прошката свята, за изкуплението
на душата? Още ли вярваш мило
момиче в мечтите съкровени и поривите
нежни на сърцето? Вярваш ли още в ...

Мъгла и вятър
ситен дъжд, студен
На есен всичко е така
Капят старите листа
полягат едно до друго ...

Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко:
ето ти корени,
ето ти кости, ...

Обичта ти е, магията, живееща в очите ми...
обичта ти е, вечността, която е всичко...
обичта ти е слънцето, кацнало на прозореца ми,
ръцете ти и сърцето ти, моето спокойствие...
Без теб, обич моя - днес съм нищо... ...

Както в нета си сърфираше
и със думички жонглираше,
неочаквано поета
влюби се по интернета!
Срещна своята изгора – ...

Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...

Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.
Искаш ме, защото ме позна, ...

„Далѝ Доброто
побеждава, мамо, и
ощастливява?“
„Надвива, чèде,
и добротворѝш ли, си ...

Вратите и прозорците изцяло
на ум и взор, душа, сърце и тяло
отворени за теб са непрестанно.
Когато пожелаеш, знай: Ела!
За мен си винаги добре дошла, ...

Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина, ...

На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...

Тръгвам си
Тръгвам си. Така поиска ти.
Може би без мен ще си щастлива?
С някой друг дано ти провърви!
Вечер някой друг ще те приспива! ...

Мъчно мога да опиша с думи своето последно пътуване до една от някогашните български столици. За втори път през този месец имах щастието да пътувам до тоя малък град, в който прекарах четири години от своя живот. Ако през първото си пътуване аз носих известни притеснения и размисли в сърце, то този ...

любовна рана
ме разравя и не знам
какво да правя

С/ами сме. Вече не вали.
И топло е. Най-чаканото лято.
Ти тази рокля я свали!
Под нея няма да задуха вятър.
Т/ам има неугаснали пожари, ...

Новата Тайна вечеря
отново потърси вехтия Юда...
За тридесет сребърника спорят
мои предатели блудни!
.

Песничка му пея
на едно петле.
Гоня и се смея,
то пък ме кълве.
Тате ми се скара, ...

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!
Аз вълк съм – безчувствен, студен! ...

Имало е неотдавна
малък, сив и скучен свят
с дребен град, морава равна
и цветя без аромат.
Там живели дребни хора ...

Луната е тъжна –
лице с облак завила.
Звезди не примигват –
просто ги няма.
Вятърът скрит е. ...

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

Зимата изкара Мечо
във бърлогата си скрита,
Метнал пухено елече,
сън сънува – медената пита.
Днес, обаче, сутринта ...

Загасял ли си нощем свещ?
Избледнявал ли е дим нагоре,
поемал ли си после въздух свеж,
под лунна светлина свободен
Димът е спомен. ...