Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,9 резултата
Ти си... ПРИЯТЕЛ (за конкурса)
Ти си очите, в които се оглеждам, когато искам да видя себе си!
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа!
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала!
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! ...
Ти си моите устни, които говорят, когато не знам какво да кажа!
Ти си рамото, на което се облягам, когато ми е трудно!
Ти си ръката, която ме вдига, когато съм паднала!
Ти си моята душа, която поема част от болката ми! ...
1.4K
4
Тук
Никой не знае откъде сме дошли,
и никой не знае накъде отиваме.
Но всички искаме да останем тук.
и никой не знае накъде отиваме.
Но всички искаме да останем тук.
1.3K
До дъно!
Две чаши в шкафа.
Отваря се една врата
.... И две сърца.
Женски ръце измиват чашите,
Мъжки - ги пълнят с вино. ...
Отваря се една врата
.... И две сърца.
Женски ръце измиват чашите,
Мъжки - ги пълнят с вино. ...
1.7K
5
3
Проклета зима!
Студът в мен
е повече от
студен...
Той е айсберг.
Той е мрак, ...
е повече от
студен...
Той е айсберг.
Той е мрак, ...
579
4
Дар
Скапаната навигация ме прецака. Как успях да попадна в селото, така и не разбрах. Пътувах за Гоце Делчев от Доспат и както ме увериха на тръгване, пътят бил добър, табели имало, кратко се пътувало. Как го постигнах, не знам, но се залутах по едни черни пътища и се загубих окончателно. Село Крибул – ...
944
Двата фланга
Вратата на импровизираното укритие се отвори и вътре влязоха двама мъже, облечени в черни кожени палта. Полковник Лапшин веднага усети, че тези типове са от НКВД и му призля. Винаги му ставаше зле, когато се налагаше да си има работа с НКВД. Сега очакваше поредната порция неприятности.
След насилено ...
След насилено ...
1.9K
1
11
Горчивата истина
Като гавроши по витрините надничаме.
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето ...
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето ...
540
7
Черна дупка
Никога
никога
НИКОГА
не съм искала да видиш
точно тази част от мен ...
никога
НИКОГА
не съм искала да видиш
точно тази част от мен ...
1.1K
2
5
"Продължение".......
88/Въртях се с всички простосмъртни,
общувах лесно и дружах,
играех с всички шах и карти,
от скуката не се боях.
Това не беше само с мене, ...
общувах лесно и дружах,
играех с всички шах и карти,
от скуката не се боях.
Това не беше само с мене, ...
754
Не искам!
Не искам - душата ми да тлее в мрак!
Не искам - страх да обзема същността ми пак,
като преминаващ през мен бърз, товарен влак.
Не искам - свирепи птици да ме разкъсват
в този тъмен свят пак и пак. ...
Не искам - страх да обзема същността ми пак,
като преминаващ през мен бърз, товарен влак.
Не искам - свирепи птици да ме разкъсват
в този тъмен свят пак и пак. ...
600
Гергана
Гергана пръхтеше нагоре по баира, понесла две торби с покупки. Насреща добродушният комшия Дечко пушеше цигара и както винаги шеговито ù подхвърли в приятен напев: - Моме Гергано, моме Гергано, накъде си поела толкова рано? - Де да беше рано! Цял ден съм търчала напред-назад и сега на нова сметка тр ...
793
1
3
Помня
Ще си спомням за тебе със гняв,
щом будуваха моите нощи.
Развълнува ми разума здрав,
настървено да плаче за още.
Ще си спомням за тебе със скръб, ...
щом будуваха моите нощи.
Развълнува ми разума здрав,
настървено да плаче за още.
Ще си спомням за тебе със скръб, ...
1K
8
Дистанция
Аз мислех любовта, че окрилява.
Че горе до небето те издига.
Тя всъщност със земята изравнява
душата ти. И болката пристига.
Аз мислех: да си влюбен е магия. ...
Че горе до небето те издига.
Тя всъщност със земята изравнява
душата ти. И болката пристига.
Аз мислех: да си влюбен е магия. ...
2.9K
19
17
И няма край
Животът не е никак лесен
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни ...
и често е без светъл ден.
А вятърът ме брули бесен-
немилостив е той към мен.
Над мене облаци огромни ...
469
1
От страх
Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, кла ...
1.1K
5
Музика за шезлонг.
4.8K
4
4
Невидим приятел
Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме ...
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме ...
1.5K
4
5
Защо не пораснах
Защо не пораснах?
Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пора ...
Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пора ...
2.5K
Sides 🇬🇧
every grain of sand
is secretly
a polyhedron
that despises science
like every grain of joy ...
is secretly
a polyhedron
that despises science
like every grain of joy ...
2K
2
Пътят
Кой пътя ни трасира в лабиринт,
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила. ...
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила. ...
1.2K
4
7
Come baby to get some blues, Part two
II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...
630
1
4
Безсъние
Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. ...
645