ТОКАТА И ФУГА В ЛА МИНОР
Преди пет седмици дъщеря му го предупреди, че всеки вторник ще идва чистачка от два до пет. Казвала се Калина. Българка, като жена му Мила — майка и́, покойната му съпруга. Това му нарушаваше режима, но не каза нищо.
Отвори и́ тогава, запознаха се и излезе в градината.
Пак е ...

Не въздишай, любов, не въздишай.
Ще прекършиш скалите стоици.
Като с клюнове двеста на птици
във сърцето ми остро ще впишеш
свойта ангелска... демонска липса, ...

Щиляна вървеше по горната улица вече четиридесет години. Това ù костваше десет-петнадесет минути повече, но се беше зарекла, че никога повече няма да мине покрай къщата на убиеца на детето си! С годините и ставаше все по-трудно да изкачва баира, но нямаше да се откаже. Маргарита бе нейното цвете – к ...

Потръпва тръпка, тръпнеща, значима,
при мисълта, че някъде те има!

СледРожденДенно...
40...
четиридесет препускащи години
пораснала съм времето върви
но спомените още в мен напират ...

Не, няма да умирам вече,
търсейки напразно щастието.
Душата ми безлично се облече,
рязко отхвърляща причастието.
И изгревите вече ще избягвам - ...

Редом до звездите
Чаках те да дойдеш,
чаках те в съня ми,
светлина да бъдеш,
въздух помежду ни. ...

СВОБОДАТА
Като трънче в очите невярващи
тя боде със безскрупулен гняв,
разранява до кръв и наказва
малодушие, алчност и страх. ...

От болката в душата ражда се живот.
От черното крила на птица бяла.
Попитайте ме, как се минава през любов,
която в тръните от мъката бе нацъфтяла.
За болката си зная аз сама... ...

И преди...,
и след...,
всяка крачка е пътят към теб!
В хиляди маршрути се залъгвах,
че ще те срещна в друг импулс... ...

Ще се откажеш ли от мен, ако внезапно
морето се оттегли от скалите,
ако си тръгне наранено, безвъзвратно,
и с радост отдаде се на вълните?
Ще се откажеш ли от мен, ако луната ...

Вървете по дяволите,
твари коварни,
душащи света безгранично!
Носете със здраве
до гроб капитали - ...

Тази нощ сънувах татко,
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.
Усмихнат, мъжки ме прегърна, ...

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала,
черупката счупих, бе толкова рано...
Косите ти скришом погалвах, залепнали
от пот и кошмари в гнездо несъбрано.
Прости ми, че нощем самичко заспиваше, ...

Позиция
Къде е за живота истината?
В желанието да съм щастлив?
В това да радвам другите?
Да им украсявам живота сив? ...

Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,
като противоотрова на горчивия живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне
от ръцете ти. ...

Една ранена птица повалена
от злото, ненадейно - на земята,
притихнала е, притеснена -
ще усети ли отново свободата?!
Тя рееше се волно във простора, ...

Може би, може би, ако бяхме се срещнали в друго време, друга вселена
тогава пак бих обикнал теб.
Трудно се забравят очи като твоите,
погледът ти - капан, плен,
гласът - изпиващ всяка капка гордост. ...

Когато ден - денят убива
и остър вятър зафучи,
мечтая си в квартира сива
любима песен да звучи.
И ти да си със мене, мила, ...

IV.
Всичко се случи в оная тъмна и дъждовна февруарска нощ, когато триеше за седми път огромната черна дъска на аулата от изписаните уравнения.
Амфитеатрално разположените банки му помагаха да се съсредоточи максимално, затова предпочиташе това място за да развие теорията си. И когато опъна двете ус ...

Когато липсва му внимание,
дъждът прелива си от пусто в празно.
А трябва малко съзерцание,
за да е тъга, любов, целувка хладна,
усетени в една сълза. ...

Сълзѝте горчат
и солят, но най-вече
да бъде смехът!

Smooth Jazz

От днешния си ден назад се вглеждам -
Там някъде, по пътя да те зърна.
Напразно е! И никаква надежда!...
Е, няма как годините да върна!...
Сега са спомен лудите ни нощи - ...

Възроден съм от хубава фея,
дала ми нови, големи криле
и с усмивка продължавам да пея
по безкрайното ширно поле.
Възроден съм от нейната сила, ...

Кога ще стихнат всички ветрове -
да мога пак в душата да се скрия.
Да имам само тихото небе,
в твоя свят от нежност да пулсирам.
Да светя денем в твоите очи, ...

Мраморни гробове,
покрити с изкуствени цветя.
Издигнати каменни мостове
между живи и мъртви лица.
Свраки злобно пеят във дъжда, ...

***
Мълчалива нощ
нежността ти играе си с косите ми
ръцете ми прегръщат душата ти
не само ти си мой и аз съм твоя ...

Превръщам се в женско тяло, което никой не обича.
Ти не желаеш децата ми. Не мечтаеш в розово.
Гребенът на вълната е счупен. Изгревите залязват.
Хората ходят по шепоти. Времето свири надежди.
Свиват цигари платната. Днешните наркомани са пирати. ...

Утрото шепне. Обещава. Взема. Дава.
Носи радост и надежда.
За идващото.
И тъга, за не идващото. И това е ок.
Денят е цял като живота. ...

Господи, защо ти е брада?
Моята душа от гняв влакнясва.
Няма нужда тя от очила.
Космолици, днес са и опасност.
Всички терористи са с бради. ...

Се насмеа на мојата сиромаштија
иако беше стопати победна од мене
и носеше катран во својата самоуверена појава.
Носев вода во решето
за да ги полевам своите полиња ...

Чуваш ли моето мълчание,
прималяло от прибоя
в клокочеща душа,
в запечатано стенание –
не може да си моя... ...

Вече не зная как се говори.
Зная единствено как се мълчи.
Всичко разказах. Тъй много истории.
Вече от думите малко горчи.
Вече съм празна. Не диря надежди. ...

Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...

Видях те скришом да пресичаш
С букет в едната ти ръка
Навярно мислено се вричаш...
Спускаше се утринна мъгла.
Как букети с друга да деля ...