Плачи, приятелко моя, плачи,
самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.
Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай. ...

Листо се отрони
от вековно дърво.
Кой го изгони,
или падна само?
Вятър го тласна, ...

Няма да умра
от тежестта в сърцето.
Дори да не ме обичаш,
пак не бих си посегнал.
Ще продължа да заспивам ...

Не си, не си на Менелай Елена.
За тебе няма да кръстосват меч
и няма да е Троя обсадена,
нито Ахил ще мре във страшна сеч.
И ябълката райска на Адама ...

Забелязали ли сте че сигурността в изображението на постигната цел е това, което ви движи?
Как ще си подаря сили да постигна нещо ново , ако не мога да се успокоя , че ще си струва?
Взаимствам примери от опит и се оказвам отчаян в опит на сверяване на и така вече известното, щом лампичката не свети ...

Мина много време, а го помня като вчера,
баба търсеше ме, викаше с високия си глас.
А аз, детенце, криех се в килера.
“Направих ти мекички, бабо, идвай тук при нас.“
И беше лято, слънцето печеше, ...

Осми март днес е! -
На мама денят!
Осми март днес е! -
Сърцата искрят!
Осми март днес е! - ...

300 пирати по морето си вървят,
търсят злато, цял ден и цяла нощт на път,
уо-хо-хо и бутилка ром!
С бради черни като нощта,
който ги зърне умира на мига, ...

Творецът, казват, е създал Адам от кал
и пуснал го по сушата да крачи.
Че е самотен, после станало му жал,
замислил се за негова другарка, значи...
И от реброто на най-първия човек, ...

Лудите мечтаят сами
Не е нужно да разбираш тях.
И те, трудно те разбират.
Те изграждат своя свят
с усмивки без причина. ...

Казват, че в живота има моменти, които се случват за секунди, но променят целия ти живот. Такъв момент беше срещата ми с теб.
Влезе в живота ми в ролята на онова нещо, което имам нужда да слушам за час или два и да ми става леко на душата. Ти ошари живота ми във всички възможни цветове и внесе най-и ...

Родена – да пълзи, от
едно поточе,
когато в нас горчи,
а тя ни милва,
тогава я обичам, ...

Когато седя в тишината –
разплакана... гола... сама...
тогава вече никой не чакам
и поръчвам си чаша тъга.
Когато лежа в мрачината ...

Ти влезна тихо без да кажеш нищо.
Влезна и стаята огря.
Коси руси, очи зелени.
Стоях с гръб към теб,
когато усетих топлината на твоето присъствие. ...

Ще напиша приказка
как съм рисувал картина,
а после в нея съм вдъхнал живот,
как те създадох и после замина,
по твоите стъпки тръгнах, обзет от любов. ...

ПРЕДСКАЗАНИЕ
Р. Чакърова
Един изтъркан вече постулат
прескочен от законите ще бъде
и Дяволът – премъдър магистрат – ...

Не мога да си спомня нищо.
(то, всичко, е било лъжа).
Светът за двама... е тесен. И ничии.
Хем те убиват и хем си гробар...
Не копнея. Нищо не усещам! ...

-Наистина ли разходката се проваля? – въздъхна Лора. – Жалко, не ми се прибира все още.
-Няма как – навъсено каза Любослав, а после ловко грабна политналото към него момиче – един дребосък с огромна чанта, бързащ кой знае къде след часовете, беше блъснал Лора. – Гледай къде вървиш бе, смотльо!
-Сори ...

Свиря с контрабаса силен.
Звук за цялата гора.
Малка пейка - пресен въздух.
Скромна веселба.

Понякога похотта човешка
нежничко пристъпва,
с розовите терлички на страстта
притичва през сърцето.
Когато чувствата ...

Спомни си...
първите усмивки на разсъмване,
с които радостно посрещахме деня
и всеки лъч на галещото слънце,
лудуващо по нашите лица. ...

Сутринта ще стана трудно,
ще проклинам изгрева,
изгарящия ад.
Ще връщам спомени,
сякаш от отвъдно, ...

Готова да се включи във ефир,
разпратила дебютиращите репортерки,
теменужки разпространяват тихичко вестта,
че започва пролетна емисия.
Подсилва се зеленият декор, ...

И понеже стана дума за любов, където съм експерт, позволих си да замълча. По мълчанието ще познаят, че ако искат да научат нещо повече по темата, ще трябва да се обърнат към мен.
– Поре – рече аверът от съседния вход. В лицето приличаше на шлайфмашина, но вече силно повредена. Викахме му Шлайфа още ...

Как, откъде да си купи любов?
В шепите стиска парички за щастие.
Виснал над него небесният свод,
още от сивите облаци праща му.
Вечер. Неделя. Вратите – залостени. ...

Свито е сърцето от болка.
Зад всяка усмивка се крие тъга.
И слънцето не смогва да стопли
душата тревожна. Небето е свело чело и страда
за похабената нежност. ...

-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...

Лед и сняг, капчуци, киша.
Гълъбчета пият вода,
рошави и жадни.
Зимата е вече бивша,
тъй студена, зла. ...

Колко светът е разнолик
досега Живот ми ти показваш,
но ти самият защо си миг
някога дали ще ми разкажеш?
Защо светът бил е и преди, ...

Може би се крия тайно,
нейде малко надалеко,
търся пътища ухайни
с бриз приятен за сърцето...
Може би се крия във цветята ...

Нека празникът за теб да е чудесен,
светлина Бог да ти дари.
Животът кратък е, но – песен,
когато си далеч дори.
Жива и здрава бъди ...

5.
Пещерата се оказа достатъчно широка, за да вървим по двама един до друг. Беше съставена изцяло от червеникава глина, която много приличаше на втвърден марсиански прах. Подът беше неравен, но все пак по него се ходеше спокойно. Въздухът беше разреден, но все още ставаше за дишане. На мен това ми с ...

Фришоповете пълнят се със забравани,
разхождат се, в торбите пускат и излизат,
затегнати са техните колани,
защо козметиките да не им харижат?!
Следят ги камери жестоки ...

Пиша за любов, а съм мечтател
девствен, недокоснат от съдбата
как веднъж на мен не ми се случи
аз и тя да се обичаме в сърцата.
Искам да се оправдая, а не мога ...

Мъка и тишина
заедно с постоянна самота,
задушават те ума ми
и горчиви сълзи давят ли гласа ми...
Мъка и тишина ...

С усмивка питаше ме защо все се страхувам,
на всичко се учуди, на всеки мой въпрос,
защо бях се заставил теб вечно да жадувам,
а този отговор не знаеш беше прост.
Отново с усмивка и друго ме попита ...