16
Омразата е болест на душата.
В прегръдката и чезне светлината
и любовта, с които Бог ни е дарил.
Така се ражда злото по земята. ...

И страстта ми жестока дори,
и страхът ми, кошмарно прегърбен,
нямат сила, с каквато с очи
ти в душата ми влизаш безмълвен.
Няма думи, които да скрият ...

Имаше времена, в които и аз бях щастлив, преди болестта да ме хване в безмилостната си хватка. Бях млад, бях отличен спортист, да не кажа най-добрият. Често хората казваха, че няма такъв като мен в цялата околия. Бях малко по-различен от другите. Докато моите приятели обичаха купоните и забавленията ...

Учител по неволя
Страх и омраза в училището[1]
Но за какво е този труд, кажи ми...[2]
Джефри Чосър
Г-н Многознаев се беше запътил към училището, в което работеше вече трета година. В началото му се струваше, че е прокълнат с неблагодарна професия, която дори не можеше да упражнява нормално, защото б ...

Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...

Мним силует протяга ръка
в съня ми –
ти ли си?
Картината разлива откъсната
тъга – ...

Вавилонската кула? Кой каза, че тя
"е библейска, изтрита, стара мечта"?
Не вярвай, защото гигантката тази
издига се бавно и трупа талази
от грешки човешки, от алчността, ...

Спомени
Животът е като течащата река,
минава, удря се в скалите, но не спира!
Остава спомена за всичкото това,
от който всеки ден душата ти умира! ...

Липсваш ми
до болка, изпепеляващо...
За краткото време
светът се смени.
Липсвам ти ...

Мамо, приказно
е Земното кълбе под
синьото небе!
Мамо, прелест са
и Земното кълбе, и ...

Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...

Прегръдка
До Б.
Аз дълго ще гледам очите ти светли
(едното с кафеви петна).
Ще взирам косите ти мрачни, червени ...

Живял един човек в далечно село,
макар и сам, не бил самотен.
Прехрана и одежди добивал той умело.
На прага му поспрял пес сиротен.
Проскубан, гладен и уплашен. ...

ВЪГАРЕЦ
Обещаха утре да ме изпишат. Вече съм по-добре. Зашиха ми раните на главата, гипсираха ми ръката... Изследванията са добри.
За първи път влизам в болница. Ако искате ми вярвайте. Не ми се е налагало до сега.
След малко ще има визитация и мисля да попитам докторите... Правиха ми снимки на глав ...

Тръгнах рано сутринта
към съседна Македония!
Къде сме ние, къде е тя –
питам, братя, без ирония!
На мен ми стигат Пирин, Рила! ...

Говорих със Ема на тема проблемна,
във стая с кафяви стени.
Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна,
сканирах с блестящи очи.
Това е типично за мъжката същност. ...

След думите остава само спомен.
След спомена остава само прах.
И като камък, тежък и огромен,
в сърцето тегне първият ти грях!
Но грях дали е първата целувка! ...

Прекрачваш прага ми желана
чиста, светла, ангелски красива,
чакана, бленувана, мечтана...
Разпуснала коси....река пенлива.
Време е за истинска Любов. ...

01.07.2017 г. Велин

Ще ти разкажа приказка. Не знам
дали възможно е да си я слушал.
Попаднал лъв в ловджийския капан
и го продали в цирковата трупа.
Дресирали го с болка и със глад. ...

Аз ранявам
хората...
Причинявам
болка...
После изчезвам ...

Ужасна съм! Във спомена боля,
крада от сънищата ти покоя,
прегради и условности руша
и смело се отдавам на пороя.
Ужасна съм! Предлагаща сърце, ...

СТРУВА СИ ПАРИТЕ
Йонко Пъздерката, от Костена могила, удържа на обещанието си и на другия ден, в понеделник преди обед, отиде да изоре картофището на поп Илия в Салапиите.
Беше краят на октомври, седмицата преди Архангелова задушница, облачно и ветровито. На талази прелитаха жълто-червени вихрушки о ...

Какво да сторя, Боже!
Така съвсем не може!
Не може да те гледам,
а ти да ми обръщаш гръб!
Не искам да те слушам! ...

Отчуждаваме се все повече.
Различни хора те съдят
и обичат.
Желанието да си себе си
не надделява. ...

Създадени от светлина
Дори и след триста години
денят ще е ден след нощта,
ще има простори красиви,
създадени през мисълта. ...

Таня се събуди в ужасно настроение. Мразеше рождените си дни, а какво оставаше сега, когато навършва 55. Не искаше да става от леглото. Единственото ѝ желание беше да проспи целия си ден и като се събуди вече да е утре. А как мразеше да отговаря на обажданията с честитки, колко ненавиждаше да ѝ прип ...

Ще мога ли?
Ще можеш ли да ме обичаш?
Понякога потънала в мълчание...
Изгубена, сред мисли и тревоги,
неспокойна – в самотно отчаяние. ...

И след толкова години,
инкрустирали ме с белези,
след мечти – така летливи,
уморявам се от себе си.
Мойте мисли, мойте страсти, ...

Звездите са много.
Светят в нощта.
От небесната поща идват
любови на прага.
Протегни смело ръка! ...

Твоето тръгване е невероятно.
Ти искаше да бъде жестоко.
Но твоето завръщане
е много по-жестоко.
Невероятно. ...

Илюзии прашни, мираж уж красив,
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга …
Във стаята тъмна танцуват мечти ...

... А има желания, които цял живот
те преследват
и все не намираш трамплин.
Хвани ме за ръка,
не ме пускай, ...

И щом облечена си в черно,
и с тази строгост ти наверно
мъжете всякак респектираш,
сред тях достойно просперираш.
Със черното ти гóрко жалиш ...

Когато рухваш,
повечето виждат
само грохота
на падението,
но само един чува ...