Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393K резултата
Как да ти изпратя любовта си
Как да ти изпратя любовта си?!
В малък стих за теб написан от сърце
извезан посред нощем с звездните ръце?
В пакет голям с подаръка дълго желан
или рапанче малко с морски дъх мечтан? ...
Потънал е перонът в тишина -
на тази гара вече влак не спира.
Обрасли са и плочките с трева,
из нея само вятър галопира...
Свидетел ням е пустият перон, ...
Не искам да премествам планини,
но Господи, за вяра ти се моля,
която тихо в мене да ръми,
да напоява ум, сърце и воля.
Че слаба е ръката ми, която ...
Трета част
- Изпращам ти няколко екранни снимки. Дано можеш да ги прочетеш, че знаеш телефона ми какви ги снима.
- Ти глупав ли си, или на такъв се правиш!? Кой ще ти се занимава с тия щуротии, сменяй диска и толкоз – Гласа на Алипи звучи раздразнено и очаквам всеки момент да ми затвори.
- Алипи, зн ...
Казваше,
че съм първата, на която приготвяш вечеря,
за която говориш пред близки приятели,
на която разказваш за отминало „вчера“,
която допускаш да докосне душата ти. ...
Не ме търси във страстните куплети,
с перото си сърцата не докосвам.
Безименна, сред хиляди поети,
опасна жар отдавна аз не нося.
Горя с друг огън – огън на покой, ...
Няма човек изпитал щастие, без болка. Малко са тези, които биха го признали. За жалост така сме устроени да вкусим от най-хубавото, след като ни е загорчало. Болката ни учи, учи ни да сме силни, да се преоткриваме, да се осъзнаваме. Разбира се, че някои хора, ако не всички биха искали да вкусят един ...
Стените са сиви, душата ми – мрачна.
Обтегнати чувства. Разбито сърце.
Мечтите ми плачат и чакат палача.
А пясъка ближе солено море.
Красиво момиче, частица от рая, ...
Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...
Ти идваш в есента ми. Невъзможен.
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти, ...
Докога? Докога ще те викам?
Зная, че гласа ми вятърът отвява
и дали в твоето сърце ще спре?
Докога ще идваш във съня ми,
ще събуждаш спомени и чувства, ...
Не посягай към мен! Аз съм ничия вече.
От сълзѝ са изваяни моите устни.
Всяка нежност от мене избяга далече,
а сърцето ми няма тъгата да пусне.
Знам, напомнят очите ми минали страсти, ...
С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...
Автор: Генка Богданова
Ръката ми със твоята флиртува,
любовен танц разнежена танцува.
Целуват пръстите ми пръсти мили
и в тях се гушват, топлина открили. ...
282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.
Казват, че лятото си отива.
Аз събирам още усмивки
Наивно по детски си пазя твоите целувки.
Казват, че денят намалява.
За мен и теб, тогава слънцето изгрява. ...
Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост,
разсъблечи ме и страха ми изхвърли
овехтялата ми дреха ти разскъсай.
истината е в мене скрита, ...
Последна цигара догаря,
затваря се една врата, последна страница
от книга създадена за любовта.
Последна цигара догаря,
в сърцето няма дори вече тъга. ...
Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...
Морето пак е приказно красиво,
но някак тъжно плискат се вълните,
до вчера ме прегръщаше игриво,
сега студено блъска се в скалите.
Най-синьото запазило за края ...
Имам сила – Мощния е с мен!
Имам вяра – с мен е всеки ден!
И надежда имам – няма да умра!
За наследство ми се пази вечността!
Имам радост – Бог обича ме! ...
Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...