Усмихваме се вече все по-рядко.
И грижи във очите ни гнездят.
Стресирани – това съвсем накратко.
С крака нагоре пък е този свят!
И всяка нощ разкъсват ни въпроси ...

Искам да изпитам бездната на живота
и смъртта да ме подмине, защото не се крия...
Защото не бягам. Изправям се. Вървя.
Продължавам да вървя, да вървя да вървя.
Затова нека се върнем в началото и края. ...

Чувства – скъсани струни.
Ситен прах е засипал следите.
Чезнат мисли и думи
и без пролет разцъфват мечтите.
Светлината изтлява ...

Казват, че смисълът на живота имал вкус на устни,
аз мисля, че тези устни са твоите
затова не мога да спра да ги целувам.

БЯЛО ВЪЛШЕБСТВО
Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни, ...

Ръждива вечер пада над квартала
и тишината пръска светлина.
В жълтите клепачи на чакала,
се отразява скърцаща врата.
Всеки ден тя, спира ветровете, ...

Няма те и есенно се стеля,
като листо върху земята...
Изложена на вятъра ще си треперя -
сама и гола в тишината.
Но сто пъти да се отроня, ...

Преди да разсъмне,
когато е пусто,
самотни в съня,
се търсим във мрака.
Миг само тъмно, ...

Стремежът човешки, тъй да се каже,
Не ще нивга внезапно да спре,
Щом узнал е веднъж, тази истина тежка –
че светът е създаден по две.

Какво е любовта? Какво се чувства?
Дали е пламък във очите?
Дали са чувствата изгарящи ни в дните,
когато сме далече и мислите препускат...
Какво е любовта ? Дали са трепети? ...

14.
Събуждам се и рязко отварям очи. Макар, стаята да няма прозорец осъзнавам, че все още е нощ. До мен Катя спи дълбоко и дишането й е спокойно. Поглеждам я хубаво, но този път наистина тялото й е в плен на съня. Вечерта се получи неловка ситуация. Катя категорично отказа да спи сама и тъй като ням ...

За първи път се влюбвам в човек.
Досега се влюбвах само във лица.
Онзи бе красив, другия по-малко
и все с един изтъркан тип сърца.
За първи път гледам отвътре навън. ...

Отляво в мен живее и царува,
едничко във гръдта ми спи.
За бури, ветрове бленува,
за трепетите, които носиш ти!
Знам, сърцето в мен те вика, ...

/по приказката на Х.К. Андерсен "Принцесата и граховото зърно"/
Някога в едно далечно царство,
царство, най-красиво господарство,
живеел принц, що търсел си жена,
най-истинска принцеса при това. ...

Истина ли е,
че няма нищо наистина?
Че надвиснало е
булото на заблудата
и с него забулва се ...

Сто процента
нещо ще се случи,
казваш
и си адски прав.
Случихме се. ...

Необикновено обаяние
кръжи нестихващо край мен,
както нощта обхваната
е от тайнството на сенки,
след всеки следващ слънчев ден. ...

Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен, ...

Април е бял като саван,
април блести обезкървено.
Кръвта попива като дан
в пръстта. И става съвършена.
Смъртта е нежният палач, ...

Тъкмо наближавах петдесетте, когато черна котка ми мина път.
Спрях. Не съм суеверен, но защо точно сега и точно тук ми се случва това?
– В никакъв случай не може да продължаваш така! – изкрещя жена ми. – Ти не знаеш ли, че сега е ретроградният Меркурий?
Чувал бях за този Меркурий, но ми се струва, ч ...

Аз пленник съм, пленен живея.
Жарава съм и пепел, и искра.
Изгарям, друго не умея,
ще се боря, докато умра.
И в дим обвит, обвит във дим, ...

Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен, ...

Вървя по познат тротоар,
до слънцето радост ме вдига,
добричкият стар светофар
със жълтото пак ми намига.
Колите във странен кортеж ...

Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...

Чуй думите са просто мост...
трасирам в коридор Живот
и тихо следвам светлината
във моя ден щастлив и нов
докрай отварям сетивата ...

Афиш на артиста
В прастария град на нетрайната слава,
всъщност сцена във вечен театър –
афиш избелял, към кьошето Забрава,
замете безстрастният вятър. ...

Все още съм на тоя свят.
Така се води по паспорта.
Ям, пия, дишам – няма как,
на жив се правя между хората.
Но някак си отгор-отгоре, ...

Ти ли си, ти ли си Рая,
пренесъл се тук и сега,
който изпълва с омая
любящо сърце и душа?
Ти ли си, ти ли си Рая, ...